Решение № 2397 от 22.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2397 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100503610 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, с ЕИК *******-длъжник по изпълнително дело № 20249210400277 по описа на ЧСИ С.П., peг. № 921 на КЧСИ, с район на действие района на СГС срещу Постановление /Разпореждане/ от 08.03.2024 г. на ЧСИ П., с което е оставено без уважение искането му за намаляване размера на дължимото адвокатско възнаграждение по делото на 200.00 лв.

Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт и моли за отмяната му.

Излага правни и фактически доводи, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и завишено, предвид действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален размер от 200.00 лева, съгласно по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г. е неприложима, тъй като не са извършени изпълнителни действия от страна на взискателя. Освен това поддържа, че съдът е следвало при определяне дължимото възнаграждение за адвокат по реда на чл.38, ал.2 ЗА да съобрази не само минималния размер на възнаграждение, а и действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело. Поддържа, че при определяне в завишен размер на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя е 1 определена и пропорционална такса по т.26 ТТР на ЗЧСИ в завишен размер.

Взискателят Е.В.Н.-Л., чрез Адвокат К.Д. - АК Пловдив е подала писмени възражения по жалбата, в които е изразила становище за нейната неоснователност.

По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ П., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че длъжникът дължи адвокатско възнаграждение, което в случая е определено в минимален размер съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г., възнаграждение в размер на 1 238,63 лв., като същото не следва да се намалява до 200.00 лв.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20249210400277 по описа на ЧСИ С.П., peг. № 921 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд е образувано по молба на Е.В.Н.-Л., чрез Адвокат К.Д. - АК Пловдив и въз основа на изпълнителен лист № 629, издаден на 22.02.2024 г. от РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ по силата на Решение №271 от 15.01.2024 г. по ГР.ДЕЛО №477/2023 г. на РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ 21 с-в срещу длъжника ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, с ЕИК *******.

Чрез приложеното изпълнително дело се установява, че към молбата за образуване на изпълнително дело са приложени договор за правна защита и съдействие и пълномощно. С договора за правна защита и съдействие е предвидена безплатна адвокатска помощ и съдействие, като взискателят е възложил на оправомощения адвокат К.Д., образуване и водене на изпълнително производство за събиране на присъдените в полза на клиента суми.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 27.02.2024 г. с изх.

№4946/26.02.2024 г. В същата е посочено определеното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на взискателя, в размер на 1 238,63 лв.

На 27.02.2024 г. взискателя депозирал молба, с която отправил искане за извършване на справки в БНБ и сектор Пътна полиция при СДВР за регистрирани пътни превозни средства на името на длъжника, както и във връзка с горното да се наложат запори на вземания и МПС.

На 07.03.2024 г. ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ подал възражение срещу размера на разноските и заявил искане за намаляване на адвокатското възнаграждение за взискателя до 200.00 лв.

Възражението на взискателя е изпратено за становище на взискателя на 07.03.2024г., като в свое становище последния оспорва като неоснователно искането за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане ЧСИ заявява изричен отказ за намаляване размера 2 на присъденото в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение в размер до искания 200.00 лв.

Паричната сума по изпълнителния лист не е погасена преди образуване на изпълнителното производство, в който случай е налице материалноправно основание за възлагане на разноските по изпълнението в тежест на длъжника (чл. 79, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 433, aл. 1, т. 1 ГПК).

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъдат наложени запори на банковите сметки на длъжника. В допълнителна молба е отправил искане за извършване на справки в БНБ и сектор Пътна полиция при СДВР за регистрирани пътни превозни средства на името на длъжника, като е поискал във връзка с това да се наложат запори.

От приложените по изпълнителното дело доказателства не се установява длъжника да е заплатил вземането по изпълнителния лист. Такива доводи не са изложени и в подаденото от длъжника възражение и жалба.

Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима. От подадената жалба става ясно, че същата е изпратена на 12.03.2024 г., което е в предвидения от закона двуседмичен срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл.

79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

Съгласно чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не 3 са приложени.

Минималният размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200.00 лв. за образуване на делото и за по чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от наредбата.

В случая по образуваното изпълнително дело минималния размер на дължимо адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е в размер на 200.00 лв. и не се установи плащане на дълга в срока за доброволно изпълнение.

Освен това в случая взискателя е представляван по конкретното изпълнително дело от адвокат К.Д. - АК Пловдив в хипотеза на безплатно оказана от адвоката адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА за образуване и процесуално представителство по ИД. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА регламентира заплащане на възнаграждение при успешен резултат за адвоката за осъществената от него безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА. Съдебният изпълнител по ИД определя размера на възнаграждението, който не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл.

36, ал. 2 ЗА. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски /по своята правна същност обезщетение/ на спечелилата делото страна по чл.

78 ГПК, не се касае до заплатено от страната възнаграждение за адвокат по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което и определеното възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА е неатакуемо поради прекомерност. В случая разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, поради което и адвокат К.Д. - АК Пловдив, оказал безплатна адвокатска помощ на взискателя в хипотеза по чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА, и при невъведено в процеса възражение от длъжника за неналичие на предпоставките по чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА, има право на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, което съдебният изпълнител следва да определи в размер не по - нисък от предвидения в НМРАВ и осъди другата страна /длъжника/ да го заплати.

Доколкото адв. Адвокат К.Д. - АК Пловдив, имащ право на адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, е упълномощен от първоначалния взискател не само за образуване на ИД, но и за процесуално представителство, защита и съдействие по същото, то дължимото му възнаграждение се отнася и за процесуално представителство по чл. 10 т. 2 НМРАВ и за образуване на ИД по чл. 10 т. 1 от НМРАВ.

С оглед това, описаните в постановлението разноски възнаграждение за процесуално представителство са дължими. за адвокатско

Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде 4 оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалбата на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, с ЕИК *******-длъжник по изпълнително дело № 20249210400277 по описа на ЧСИ С.П., peг. № 921 на КЧСИ, с район на действие района на СГС срещу Постановление /Разпореждане/ от 08.03.2024 г. на ЧСИ П., с което е оставено без уважение искането му за намаляване размера на дължимото адвокатско възнаграждение по делото на 200.00 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5