Решение № 9385 от 20.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9385 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110170506 по описа за 2023 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът Е.Р.М.З”ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Р.Б.”АД) е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо , че ответникът му дължи следните суми : 11 373,98 лв, представляващи стойността на електроенергията, служебно начислена от ответното дружество по фактура № 3453355/11.01.2023г. на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИККЕ за неправомерното присъединяване към електроразпределителната мрежа на елекрически платформи за саниране, складово помещение за материал/фургон/ и множество разклонители за електрически машини на работниците на обект , находящ се в град София , ж.к. „Младост-2” , бл. 201, през периода от 23.05.2021г. до 18.11.2021г., и

566,47 лв, представляващи мораторна лихва за периода от 24.01.2023г. до 30.06.2023г., заедно със законната лихва върху главницата от 26.07.2023г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 41842/2023г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В откритото заседание на 24.04.2024г. юрисконсултът на ищеца е заявил , че след предявяването на исковата молба ответникът е заплатил претендираната главница в размер на 11 373, 98 лв, като остават дължими претендираната мораторна лихва, законната лихва за 1 периода от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК до датата на плащането , както и разноските в заповедното и в исковото производства, включително полагащите се на ищеца юрисконсулски възнаграждения.

При устните състезания в заседанието на

24.04.2024г. пълномощникът на ищеца е пледирал за присъждане на непогасените вземания за лихви , за разноски и за юрисконсулски възнаграждения.

Ответникът И.С.ЕООД не оспорва исковете видно от изявленията на управителя му в представения на 13.02.2024г. отговор на исковата молба (наименуван „заявление” – б.с.).

Посочва се , че главницата в размер на 11 373, 98 лв е платена от ответника , за което се представя преводно нареждане от 02.02.2024г.

В откритото заседание на 24.04.2024г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответното дружество.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 41842/2023г. по описа на СРС, 68 състав . Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на исковете :

Главният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН, а акцесорният иск е ОСНОВАТЕЛЕН.

По делото е безспорно и е доказано, че за ищеца са възникнали твърдените в исковата молба вземания по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД срещу ответника за плащане на сумите : 11 373,98 лв, представляващи стойността на електроенергията, служебно начислена от ответното дружество по фактура № 3453355/11.01.2023г. на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИККЕ за неправомерното присъединяване към електроразпределителната мрежа на елекрически платформи за саниране, складово помещение за материал/фургон/ и множество разклонители за електрически машини на работниците на обект , находящ се в град София , ж.к. „Мрладост-2” , бл. 201, през периода от 23.05.2021г. до 18.11.2021г., и 566,47 лв, представляващи мораторна лихва за периода от 24.01.2023г. до 30.06.2023г.

Не е спорно по делото , а и е доказано чрез представеното от ответника преводно нареждане от 02.02.2024г. , че след предявяването на исковата молба ответникът е платил на 02.02.2024г. на ищеца сумата от 11 373, 98 лв , която представлява главницата по процесната фактура № 3453355/11.01.2023г., което е изрично посочено в преводното нареждане. Следователно вземането по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ е погасено поради изпълнение 2

(плащане). В откритото заседание на 24.04.2024г. признал това плащане. пълномощникът на ищеца изрично е

Независимо, че плащането на вземането за главницата е извършено след предявяването на иска по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да бъде взето предвид от съда. Следователно установителният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.

Безспорно е , че не е погасена чрез плащане и остава дължима мораторната лихва върху главницата за периода от 24.01.2023г. до 30.06.2023г. в размер на 566,47 лв. Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца. Акцесорният установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

Исковата молба представлява покана за плащане на главното вземане, поради което от предявяването й ответникът се счита в забава и следователно дължи законната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД от тази дата. Съгласно чл.422,ал.1 ГПК по исковете по чл.422 ГПК исковата молба се счита предявена от датата на предявяване на заявлението (26.07.2023г. в конкретния случай). До датата на плащането на главницата – 02.02.2024г. размерът на дължимата законна лихва върху главницата е 802,86 лв , изчислен по реда на чл.162 ГПК.

Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца, тъй като няма доказателства да е платна от ищеца.

Относно разноските по делото :

Въпреки че главният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ е отхвърлен (поради погасяване на съответното вземане в хода на съдебното производство) на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноските в пълния им размер , тъй като ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба , доколкото плащането не е било извършено до датата на предявяване на исковете , а след това. Според установената съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът има право на разноски в пълен размер и при отхвърляне на исковете поради погасяване на вземанията от ответника след предявяването на исковата молба.

По настоящото исково дело ищецът е извършил разноски, представляващи платената държавна такса (266,15 лв). Тези разноски следва да бъдат присъдени на ищеца.

Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.

Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г. на ВАС (100 лв).

Съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като не е предявено съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от него разходи във връзка с настоящото дело.

С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде 3 определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат осъдени страните да ги заплатят.

В заповедното производство ищецът (заявител в заповедното производство) е направил разноски , представляващи платената държавна такса (238,81 лв). Тези разноски следва да бъдат присъдени на ищеца.

На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъде присъдено юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410 ГПК (100 лв).

Ответникът (длъжник в заповедното производство) не е извършил разходи по заповедното дело.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

Р

Е

Ш

И :

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, че И.С.ЕООД, ЕИК: **** , гр. София, бул. „*** дължи на Е.Р.М.З”ЕАД , ЕИК: **** гр. София, бул. „**** , район „Младост” , БенчМарк Бизнес Център, следните суми: 566,47 лв (петстотин шестдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки), представляващи мораторна лихва за периода от 24.01.2023г. до 30.06.2023г., и 802,86 лв ( осемстотин и два лева и осемдесет и шест стотинки), представляващи законна лихва върху главницата от 11 373,98 лв по фактура № 3453355/11.01.2023г. за периода от датата на предявявяване на зявлението - от 26.07.2023г. до датата на плащането 02.02.2024г ., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 41842/2023г. по описа на СРС, 68 състав.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за установяване съществуването на вземане на Е.Р.М.З”ЕАД против И.С.ЕООД за сумата в размер на 11 373,98 лв (единадесет хиляди триста седемдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща стойността на електроенергията, служебно начислена от ответното дружество по фактура № 3453355/11.01.2023г. на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИККЕ за неправомерното присъединяване към електроразпределителната мрежа на елекрически платформи за саниране, складово помещение за материал/фургон/ и множество разклонители за електрически машини на работниците на обект, находящ се в град София , ж.к. „Младост-2” , бл. 201, през периода от 23.05.2021г. до 18.11.2021г., поради плащане.

ОСЪЖДА И.С.ЕООД, ЕИК: **** , гр. София, бул. „*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Р.М.З”ЕАД , ЕИК: **** гр. София, бул. „**** , район „Младост” , БенчМарк Бизнес Център, следните суми: 266,15 лв ( двеста шестдесет и шест лева и петнадесет стотинки), представляващи направените от ищеца разноски по настоящото исково производство– 4 платената държавна такса за предявяване на исковата молба (чл.78,ал.1 ГПК); 100 лв ( сто лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство (чл.78,ал.8 ГПК) ; 238,81 лв ( двеста тридесет и осем лева и осемдесет и един лева), представляващи направените от ищеца разноски по заповедното производство по гр.д. № 41842/2023г. по описа на СРС,68 състав – платената държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 100 лв (сто лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 41842/2023г. по описа на СРС,68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5