Решение № 18 от 24.04.2024, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Нови пазар, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Галина Николова Административно наказателно дело № 20243620200140 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба на „****“ ООД с ЕИК ***, с посочен съдебен адрес и представлявано от В.В.Е., по делото от адв. К. А., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата „ЗП“ № ***/24.02.2022 г., издаден от Агенция „П.И.“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

Жалбоподателят твърди, че посоченият ел.фиш е незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправните норми, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с целта на закона.

Жалбоподателят счита, че първият най-съществен порок на фиша е, че ел.фиш по чл. 179, ал.3б от ЗДвП по смисъла на чл.189ж, ал.1 от същия закон не е уредено да бъде издаван, а е следвало да бъде приложена общата процедура по ЗАНН.

Отделно сочи, че чл.167а, ал.4 от ЗДвП не е административнонаказателна процесуална правна норма, а урежда задълженията на службите за контрол, тъй като е поместена в Глава пета от ЗДвП. Посочва също, че в съдържанието на електронния фиш липсват задължителни реквизити за този вид акт, като липса на отбелязване на административно наказващия орган и мястото на извършване на твърдяното нарушение. Заявява, че не може да се направи преценка за компетентност, поради липса на данни за издателя на акта. Счита, че неотчитането на тол данните, включително за транзакция на дължимата тол такса се дължи на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „П.И.“ електронна система за събиране на тол такси. Твърди още, че липсва единство между словесното описание на 1 нарушението и посочения като нарушен закон като посоченото нарушение не позволява да се установи какво конкретно нарушение е осъществено.

Жалбоподателят сочи, че били налице основания за прилагане на по – благоприятен закон, на основание чл. 3, ал.2 ЗАНН, конкретно на чл. 10б, ал. 7 ЗП, в сила от 01.01.2024 г.

Според жалбоподателя не било ясно нито издателя на електронния фиш, нито мястото на нарушението, както и липсвало словесно описание на нарушението, не било уточнено изпълнителното деяние, като всичко това било съществено процесуално нарушение.

Жалбоподателят сочи, че не били спазени давностните срокове за издаване на електронен фиш, поради което и оспорваният такъв бил издаден след като е изтекла 6 месечната погасителна давност за издаването му. Счита, че установяването на нарушението е станало с неговото заснемане и от тогава започва да тече 6 мес.давностен срок за издаване на ел.фиш.

Жалбоподателят доводи за непропорционалност на предвидената имуществена санкция спрямо извършеното деяние и за несъответствието на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (EС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г.

Предвид на посоченото в жалбата си, жалбоподателят моли съда да отмени издадения електронен фиш като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не изпраща представител. От името на упълномощения представител е депозирана писмена молба, с която поддържа жалбата на посочените в нея основания. Приложени са допълнителни доказателства. По същество моли за отмяна на ел. фиш. Претендира присъждане на разноски в размер на 840 лева.

Въззиваемата страна Агенция „П.И.“ се представлява от юрисконсулт Веселина Петкова, която счита, че от доказателствата безспорно се установява извършеното нарушение, като изложените в жалбата твърдения намира за неоснователни.

Съдът извърши цялостна проверка на обжалвания акт, съгласно чл. 63 ЗАНН и установи следната фактическа страна:

На 24.02.2022г. в 08:53 часа е било заснето с устройство № 20412, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 ЗП, намиращо се на път А-2 км. **+581, извършено нарушение № ***, с ППС – ВЛЕКАЧ Волво **** с рег. № *** с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕПС в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000 в община К. за движение по път А-2 км.**+581, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото нарушение е установено с устройство № 20412, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км **+581.

След установяване собствеността на пътното превозно средство на дружествотожалбоподател в качеството му на собственик от Агенция „П.И.“ бил съставен 2 електронен фиш № *** от 24.02.2022 г., л. 31 от делото, с който е наложена имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.

10, ал.1 от ЗП.

С него на „**** ООД“ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв., на основание чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

С електронният фиш е посочено, че независимо от налагането на административно наказание, дружеството дължи и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, в размер на 119 лв.

В електронният фиш е посочено, че „****“ ООД може да се освободи от административнонаказтелна отговорност, ако в 14 дневен срок от получаване на електронния фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал.2 ЗП в размер на 750 лв., при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 ЗДвП.

Електронният фиш е бил връчен на дружеството жалбоподател на 22.02.2024 г., съгласно приложено копие от обратна разписка, л. 40 от делото.

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект на административно наказание – санкционираното лице, поради което е процесуално допустима.

Относно наличието на формални нарушения в административното производство, представляващи основания за отмяна на издадения електронен фиш, без да се разглежда делото по същество, съдът намери, че такива не са налице.

Издадения електронен фиш (ЕФ) съдържа всички необходими и задължителни реквизити, съгласно утвърдения от АПИ съгласно Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г., образец, л. 91 от делото. Нарушението е описано достатъчно еднозначно и ясно, както относно дата, място, час, вида му, посочени са и нарушените правни норми. Самият ЕФ е издаден от надлежен компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 10 от ЗП, който сочи, че именно Агенция „П.И.“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

Самото нарушение е установено, съобразно посоченото в чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП, при изпълнение на своите правомощия и при нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Относно възраженията на жалбоподателят за издаването на ЕФ, което било станало след изтичане на 6 –мес.срок по чл. 34 ЗАНН. Съгласно посоченото в ТР № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с 3

НП. Електронният фиш е приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, а не по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронните фишове.

Нормата на чл. 34 от ЗАНН урежда сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част от специалното производство по издаване на ЕФ. При това производство нарушението се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от компонент на автоматизирана система, като датата на установяване на нарушението е задължителен реквизит и релевантна при преценка само за давностния срок. Още с постъпване на информация за самото заснемане на движението в процесния участък и липсата на платена за това пътна такса се генерират определени реквизити във фиша, но окончателното му съставяне е процес, който в случая не е приключил в деня на заснемането на нарушението. В заключение, дата на издаване въобще не се предвижда като реквизит на ЕФ, поради което тя е и ирелевантна за сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които единствено от значение, с оглед нормативно установеното съдържание на фиша, е датата на нарушението. Така че издаването на фиша следва да е съобразено единствено с давностния срок по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. В процесния случай този срок е спазен, доколкото нарушението е извършено и установено на 24.02.2022 г. и е връчен на жалбоподателя на 22.02.2024 г.

Предвид на горното, съдът намира, че възражението на процесуалния представител на жалбоподателя относно липсата на посочена датата на издаване на атакувания ЕФ и оттам за възможността да бъде извършена преценка относно спазването на преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН, е неоснователно.

Всичко гореизложено сочи, че ЕФ е законосъобразно издаден, поради което и описаното в него нарушение следва да се разгледа по същество, с оглед неговата законосъобразност.

По делото е установено, че жалбоподателят „****“ ООД с ЕИК *** представлявано от В.В.Е., е собственик на МПС с рег. № ***, ВЛЕКАЧ Волво ****, бял на цвят, с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, съгласно приложеното копие от свидетелство за регистрация на МПС, л. 32 от делото.

На 24.02.2022г. в 08:53 часа е било заснето с устройство № 20412, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 ЗП, намиращо се на път А-2 км. **+581, извършено нарушение № ***, с ППС – ВЛЕКАЧ Волво **** с рег. № *** с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕПС в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000 в община К. за движение по път А-2 км.**+581, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото нарушение е установено с устройство № 20412, представляващо елемент от 4 електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км **+581.

След установяване собствеността на пътното превозно средство на дружествотожалбоподател в качеството му на собственик от Агенция „П.И.“ бил съставен електронен фиш № *** от 24.02.2022 г., л. 31 от делото, с който е наложена имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.

10, ал.1 от ЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от приобщените на основание чл.

283 от НПК писмени доказателства, които са последователни, взаимно свързани и непротиворечиви и в съвкупност налагат следните изводи относно приложението на материалния закон и спазването на процесуалните правила в административно наказателното производство:

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи следните изводи относно материалната страна на спора: