Решение № 532 от 18.04.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Плевен, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20224430106311 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.232 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от *** - ***, ЕИК ***, представлявана от ***, чрез упълномощения началник на отдел „Правно и нормативно обслужване“ *** против Ц. Д. Г., с постоянен адрес: ***, ЕГН **********, в която се твърди, че въз основа на сключен Договор №159/26.02.2018 година за наем на земеделски земи - пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд, находящи се в землището на ***, вписан в *** с вх. рег. № ***, акт ***, на ответницата били отдадени за временно и възмездно ползване общо пет поземлени имота - публична общинска собственост, за срок от пет стопански години. Сочи се, че съгласно чл.8 от Договора, същият бил влязъл в сила от началото на стопанската 2017- 2018г. на 01.10.2017г. и срокът му на действие бил изтекъл на 30.09.2022г. Излага се, че договореният между страните годишен наем за отдадените общински имоти бил в размери, както следва: за първата и втората стопански години 2733.82 лв., а за всяка следваща стопанска година - 3441.79 лв. Съгласно чл.

3, изр.2 от съглашението, за всяка следваща стопанска година след първите 1 две години, наемът следвало да бъде заплащан от наемателя ежегодно в срок до 01.09. за предстоящата стопанска година. Сочи се още, че във връзка със забавени плащания на наемната цена, на ответницата била изпратена покана с писмо изх. рег. № ЗГ-94Ц-2024-2/18.08.2021г., на която постъпил отговор с вх. рег. № ЗГ-94Ц-2924-3/03.09.2021г., с който се заявявало, че ответницата изпитвала парични затруднения за заплащане на договорения наем. В резултат, на наемателя било предложено сключването на споразумение за прекратяване на договора със съответен погасителен план за натрупаните задължения, което ответницата отказала да подпише.

При изложените обстоятелства се навеждат доводи, че към 30.06.2022г. ответницата дължала на наемодателя *** следните суми за наемна цена и начислени лихви за забава на осн.чл. 21 от наемния договор:

1. 7417.40 лв. - дължим наем за три стопански години, съгласно фактура №5000078272/30.12.2020г., включващ:

- 533.82 лв. - остатъчен неплатен наем за стопанската 2018-2019г.

- 3441.79лв - наем за стопанската 2019-2020г.

- 3441.79лв - наем за стопанската 2020-2021г.

По тази фактура от ответницата имало извършени две частични погасителни плащания:

-на сумата 2000.00 лв., е платежно нареждане от 04.02.2021г., и - на сумата 1500.00 лв. с платежно нареждане от 04.02.2022г.

2.

454.75 лв. - лихва за забавено плащане за стопанската 2017-2018г., съгласно квитанция №14/10.05.2021г.;

3.

640.75 лв. - лихва за забавено плащане за стопанската 2018-2019г., съгласно квитанция №15/10.05.2021г.;

4.

500.06 лв. - лихва за забавено плащане за стопанската 2019-2020г., съгласно квитанция №16/10.05.2021г.;

5.

3 441.79 лв. - наем за стопанската 2021-2022г., съгласно фактура №5000080491/01.09.2021 г.

Така общо дължимата от ответницата към 30.06.2022г. сума по наемния договор възлизала в размер на 8954.75 лв.

2

Твърди се, че вземанията били претендирани от кредитора по реда на чл.417 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните сметки на *** и по образуваното ч.гр.дело *** по описа на Районен съд *** била издадена съответна заповед за незабавно изпълнение, но с разпореждане № 11087/30.10.2022г. били дадени указания на ***, че поради постъпило възражение от длъжника, може при наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, представляващи неизпълнени финансови задължения по процесния Договор: -3917.40 лв. - дължим остатъчен наем за стопанските 2018-2019г.,

20192020г. и

2020-2021г., съгласно фактура

№5000078272/30.12.2020г., след извършените две частични погасителни плащания на обща стойност 3500.00 лв.; -454.75 лв. - лихва за забавено плащане за стопанската 2017-2018г., съгласно квитанция №14/10.05.2021г.; 640.75 лв. - лихва за забавено плащане за стопанската 2018-2019г., съгласно квитанция №15/10.05.2021г.; -500.06 лв. - лихва за забавено плащане за стопанската 2019-2020г., съгласно квитанция №16/10.05.2021г. и -3 441.79 лв.

- наем за стопанската 2021-2022г., съгласно фактура №5000080491/01.09.2021 г., или общо парично задължение в размер на 8 954.75 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване заявлението по чл. 417 ГПК - 21.07.2022г., до окончателното изплащане на сумата.

Ответницата Ц. Г. е депозирала, чрез пълномощник адв.А. З. писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция.

Излага се, че според уговорките в процесния договор общата дължима наемна цена била в размер на 15790.27 лв. за целия период на договора, в която сума били включени дължимите суми за наем за стопанските години:

2017-2018, 2018-2019, 2019-2020, 2020-2021 г. и 2021-2022г. към 30.06.2022г.

Сочи се, че според ищцата, за стопански години 2020-2021 г. и 2021-2022г. не се дължал наем, тъй като не било извършено съответното годишно очертаване/маркиране на площите и те не били ползвани от земеделската производителка. Сочи се също, че към 30.06.2022г. наемът, посочен във Фактура 5000080491, която не била връчена на ответницата, не бил дължим.

Твърди се от ответницата, че общо платената от нея сума по договора 3 възлизала на 8 850лв., съгласно приложени към писмения отговор платежни документи.

При горните обстоятелства, ответницата счита, че дължимата сума за целия срок на договора следвало да се изчислява в размер на 7 290,27 лв.

(15790.27 — 8 850.00). Същата, по изложените по-горе съображения, следвало да бъде намалена с наемите за стопански години 2020-2021 г. и 2021-2022г., а именно - 6882,58лв., при което неплатения размер главница се изчислявал на 407.69лв. Посочените в счетоводното извлечение суми като неустойки не било ясно от къде произтичали, а мораторна лихва можело да се претендира само с иск по чл.86 от ЗЗД, какъвто не бил предявен.

Навеждат се също така доводи, че с разменената кореспонденция между страните било изразено взаимно желание за прекратяване на договора.

Следвало да се приеме също така, че ответницата била в невъзможност за изпълнение и на основание чл. 89 от ЗЗД договорът бил прекратен по право, считано от 01.09.2021 г., когато била заведена нейна молба с вх.№ 03417/03.09.2021 г. *** Релевира се и възражение за погасяване по давност на вземанията за лихви.

С уточняваща молба на ищеца от 31.01.2023г. се сочи, че е била претендирана законна лихва за забавено плащане на наемните цени за сочените в исковата молба стопански години – 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020г.

Със заявление от 14.03.2023г. ищецът е уточнил периодите, за които претендирана мораторна лихва, както следва: 454.75 лв. - лихва за забавено плащане за стопанската 2017-2018г., начислена за периода от 26.02.2018г. до 24.04.2020г.; 640.75 лв. - лихва за забавено плащане за стопанската 20182019г., начислена за периода от 01.10.2018г. до 04.02.2021г.;

500.06 лв. лихва за забавено плащане за стопанската 2019-2020г., начислена за периода от 01.09.2019г. до 10.05.2021г.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

От приложеното ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС се установява, че ищеца 4

*** претендирал по реда на чл.410 от ГПК издаване на заповед за изпълнение за сума в размер на 9 916,49лв., за която посочил, че представлява сбор от главница за неплатени наемни цени и неустойки за забавено плащане за стопанските 2019/2020г., 2020/2021г. и 2021/2022г., произтичащи от Договор за наем на земеделски земи – пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в землището на ***, сключен под №159/26.02.2018г., вписан в *** с вх.рег.№***, ***

Със Заповед за изпълнение *** съдът е разпоредил длъжникът Ц. Г. да заплати на кредитора *** общо претендираната сума в размер на 9 916,49лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.07.2022г. до окончателното изплащане.

На 13.10.2022г. е депозирано в законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение възражение от длъжника.

В указания от съда едномесечен срок е предявен установителния иск на кредитора и съдът го намира за допустим.

Установява се от представения препис на Договор за наем на земеделски земи – пасища, мери, ливади от Общинския поземлен фонд от 26.02.2018г., че същия е бил сключен между ***, в качеството на наемодател и Ц. Д. Г., в качеството на наемател, с предмет описани имоти в землището на ***, имащи обща площ от 553,225дка, от които 438,724дка попадаща в обхвата на специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“.

Договорът е бил сключен за срок от пет стопански години, считано от 01.10.2017г. до 30.09.2022г., според регламентираното в чл.8 Видно е от обективираното в чл.2 – чл.4, че страните са постигнали съгласие наемателят да заплаща на наемодателя годишен наем в размер на 3 441,79лв. При това са предвидили, че за първата и втората стопанска година наемът е в размер на 2 733,82лв., като за първата от тях 800лв. са дължими за внасяне преди подписване на договора, а останалата част – в размер на 1 933,82лв. до 30.09.2018г. За всяка следваща стопанска година падежът е определен на 01.09. на текущата година. Предвидили са още, че за първите две стопански години наемателят дължи заплащане на наемна цена за площта на имотите, която попада в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ – 438,724 дка, а за 5 следващите стопански години до изтичане срока на договора дължи наем за предоставената под наем обща площ от 553,225дка.

Страните са регламентирали в чл.19, че наемното правоотношение се прекратява с изтичане срока на договора и с едномесечно предизвестие на която и да е от страните, като при забава плащането на наемната цена повече от 90 дни, наемодателят може да го прекрати без предизвестие. Предвидили са в чл.20 и чл.21, че при неизпълнение на договорните задължения, неизправната страна дължи неустойка в размер на 10% от стойността на договора, а при забава в плащанията се дължи законната лихва за периода на забавата.

От приложения препис на кореспонденция, водена между страните – на л.10 – л.12 от делото се установява, че наемодателят с писмо от 18.08.2021г. е уведомил наемателя за натрупано неплатено задължение по процесния договор в размер на 8 324,76лв., отправяйки покана за плащането му в срок до 31.08.2021г. с предупреждение, че в противен случай земите ще бъдат предоставени на друг наемател. В отговор е постъпила молба при наемодателя от ответницата на 03.09.2021г. за съдействие, т.к. не може да заплаща наемната цена. С изявление от 23.11.2021г. *** е уведомила ответницата, че е изготвено споразумение за прекратяване на договора с погасителен план за изплащане на натрупаните задължения, като е поканена в 3-дневен срок да се яви в съответната служба за подписването му.

Съдът намира за неотносими към спора представените от ответницата копие на изявление, изходящо от нея и адресирано до *** с искане за предоставяне на удостоверение, че за земите по процесния договор не е било извършено чертаене за стопанските 2020/2021г. и 2021/2022г. които не били ползвани и съответно не били получавани субсидии от ДФЗ, ел.писмо от 21.02.2022г., писмо от *** до ***, писмо до адв.З. от ***, както и автоматични справки от *** (на л.42 – л.53), както и представените от същата страна в о.с.з. на 22.02.2023г. заявление за подпомагане 2022г., таблица за използваните парцели 2022г., декларация за запознаване с определения за нередности резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане на директни плащания за кампания 2022 (на л.68 – л.73), т.к. не изясняват обстоятелства, които да са от значение за решаване на спора между страните, поради което не ги обсъжда.

Разпечатката съдържа 54 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c75c20b-bf30-4bab-a47b-93a61598711c