Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 53 от 16.01.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1007/2022
Вид
Определение № 53
Подписан
16.01.2023
В сила
16.01.2023
Състав
Лилия Масева, Анета Илинска, Катя Бельова

Цитирани разпоредби

  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. Благоевград, 13.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Л. Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска като разгледа докладваното от Л. Масева Въззивно частно гражданско дело № 20221200501007 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „А.Б.“ ЕАД, чрез адв. Л. Р., срещу разпореждане №875/26.11.2021 г. по ч.гр.д. №1466/2021 г. по описа на РС–Разлог, в частта, с която е отхвърлено направеното със заявление по чл.

410 от ГПК с вх. №3633/25.11.2021 г. искане за присъждане на сторени в заповедното производство срещу длъжника „И-П“ ЕООД разноски в размер на 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на разпореждането в атакуваната част. Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните разноски.

Благоевградският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по делото, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално допустима. Жалбата е подадена от заявителя в хипотезата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което съдът намира, че същата следва да бъде разгледана по същество.

1

Производството по ч.гр.д.№1466/2021 г. по описа на РС-Разлог е образувано по заявление, подадено от „А.Б.“ ЕАД срещу длъжника „И-П“ ЕООД за вземания, произтичащи от договор И1544829 от 05.12.2009 г., като заявителят е направил искане за присъждане на разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Към заявлението са приложени: документ за внесена от „Ф.“ ЕООД държавна такса, пълномощно от „А.Б.“ ЕАД към „Ф.“ ЕООД, пълномощно от „Ф.“ ЕООД към адвокат И.Й. и адвокат Л. Р., които заедно и поотделно са преупълномощени да извършват процесуални действия по заведените дела, и Договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено, че уговореното адвокатско възнаграждение от 300 лв. е платено.

За да отхвърли искането за присъждане на сторени разноски за адвокатско възнаграждение, съставът на РС-Разлог е приел, че след като адвокатското възнаграждение е заплатено от третото лице „Ф.“ ЕООД, то не може да се приеме, че тези разноски са действително извършени от заявителя „А.Б.“ и липсва основание да му бъдат присъдени.

В обжалваната част разпореждането е неправилно.

От представените със заявлението доказателства за ангажиране на правна защита чрез процесуално представителство от адвокат, ценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка се установява, че „А.Б.“ ЕАД е възложило и упълномощило „Ф.“ ЕООД да организира и води искови, заповедни и изпълнителни производства срещу длъжници на „А.Б.“ ЕАД чрез свободно избрани от него правоспособни адвокати, които да осъществяват цялостната правна защита и съдействие и процесуалното представителство на „А.Б.“ ЕАД по заведените дела до окончателното им приключване във всички инстанции и да извършват всички необходими процесуални и/или съдопроизводствени действия от името и за сметка на „А.Б.“ ЕАД, в т.ч. да заплаща всички необходими такси и разноски, включително и адвокатски възнаграждения (вж. т. 3 от пълномощното на л. 6 от заповедното производство). Следователно „Ф.“ ЕООД е действало като довереник и пълномощник на „А.Б.“ ЕАД и това е видно от представените по делото пълномощни. При това положение съдът приема, че представеният Договор за правна защита и съдействие между „Ф.“ ЕООД и И.Й. е сключен за сметка на доверителя „А.Б.“ ЕАД, съответно, платеното по този договор адвокатско 2 възнаграждение в размер на 300 лв. по заповедното производство е за сметка на „А.Б.“ ЕАД. Ето защо, „А.Б.“ ЕАД реално е извършило разноски за производството, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и има право да иска присъждането им в своя полза.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции разпореждането в обжалваната част следва да бъде отменено и в полза на заявителя да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №875/26.11.2021 г. по ч.гр.д. №1466/2021 г. по описа на РС–Разлог, в частта, с която е отхвърлено направеното със заявление по чл. 410 от ГПК с вх. №3633/25.11.2021 г. искане за присъждане на сторени в заповедното производство срещу длъжника „И-П“ ЕООД разноски в размер на 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявление с вх.

№3633/25.11.2021 г. в полза на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес гр.

СоФ.я, район И., ул.“К.“ № 1, срещу длъжника „И-П“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Разлог, ул. „Я.С.“ №14, за сумата 300,00 лв. (триста лева), представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ДА СЕ ВЪРНЕ делото на РС-Разлог за издаване на заповед за изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4