Решение № 353 от 07.05.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. гр. Хасково, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20235640102649 по описа за 2023 година

Предявени са при условията на субективно пасивно съединение установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, ал.1, т.10, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК и чл. 138 и сл. ЗЗД от С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: *******, съдебен адрес:

*******, адв. М.В.М. от АК - Пловдив, против “Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов.

В срока за отговор е предявен насрещен иск от ответника “Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 по реда на чл.211 ГПК с правно основание чл.23 ЗПК и чл.79 ал. 1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД против С. Й. Д..

Ищцата по първоначалните искове твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 4911697/27.09.2023 г., сключен с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт " АД. Съгласно договора, ищцата получила заемната сума от 2000 лева, като общо дължимата сума с лихва възлизала на 2459,28 лева, при ГПР- 48.07% и ГЛП- 40.00%, срок на кредита - 12 вноски.

Във връзка с чл.4 от процесния договора за паричен заем, ищцата сключила с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство № 4911697 с който да бъде обезпечен сключеният договор за заем. Възнаграждението, което следвала да заплати за поръчител възлизало на 1044,72 лева или 87,06 лева за всяка вноска.

1

Според ищцата, Договора за паричен заем № 4911697 бил нищожен на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 ЗПК вр. с чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност намира клаузата на чл.4 от същия за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, чл.143 ал.1 ЗЗП и чл.146 ЗЗП. Освен това и Договора за предоставяне на поръчителство № 4911697 също бил нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2, вр. чл.19 ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП.

В подкрепа на тези доводи, са изложени подробни съображения, въз основа на които се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прието, че Договор за паричен заем № 4911697 от 27.09.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт " АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 ЗПК, вр. с чл.22 ЗПК, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от същия е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, чл.143 ал.1 ЗЗП и чл.146 ЗЗП, както и че Договор за предоставяне на поръчителство № 4911697, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.26 ал.1 пр.2, вр.с чл.19 ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК са депозирани писмени отговори на искова молба от страна на двамата ответници по първоначално заявените претенции, като всеки от тях оспорва предявените спрямо всеки един от тях установителни искове.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт " АД поддържа, че твърдените нарушения на ЗПК не били налице. Лихвеният процент бил не само възнаграждение за ползване на главницата до нейното връщане, но и цената на услугата по предоставяне на заема. ГПР не надвишавал пет пъти размера на законната лихва. Предвид акцесорността на договора за предоставяне на поръчителство, дължимата по него такса за възнаграждение не следвало да се включва в ГПР по договора за заем. При отпускане на кредита, ответното дружество действало добросъвестно като предоставило на ищцата СЕФ и както сключването на договора, така и избора на обезпечение зависели изцяло от нейната воля. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът "Файненшъл България" ЕООД счита, че процесният договор за поръчителство е действителен, а твърденията на ищцата са несъстоятелни. Престациите не били нееквивалентни, нито били нарушени добрите нрави. По тези и по други, подробно изложени в отговора съображения, също моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ищецът по насрещния иск - „Изи Асет Мениджмънт " АД, твърди, че на 27.09.2023 г., ищцата С. Й. Д., в качеството си на заемател сключила с „Изи Асет Мениджмънт" АД, в качеството му на заемодател, процесния договор за паричен заем № 4911697. По силата на същия „Изи Асет Мениджмънт" АД предал в собственост на ответницата по насрещния иск 2 сумата от 2000 лв., а тя се задължила да я върне при посочените в Договора условия, а именно - на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 204,94 лв. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.00 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на договора възлизала на 459,28 лв.

Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от договора, възлиза на сумата от 2459,28 лв.

Първата дължима вноска следвало да бъде заплатена на 30.10.2023 г., а последната - на 24.09.2024 г., до която дата цялата дължима по договора сума следвало да бъде погасена.

Към датата на депозиране на насрещната искова молба ответницата по насрещния иск не извършила нито едно плащане за погасяване на задълженията си по договора. Тъй като забавила плащането на изискуеми задължения с повече от 90 дни, заемодателят, на основание чл. 9, ал. 5 от Договор за паричен заем № 4911697 обявявал предсрочна изискуемост на задълженията по договора.

Поради това за ищеца по насрещния иск „Изи Асет Мениджмънт" АД бил налице правен интерес от предявяване на иск за заплащане на така посочените суми.

С първоначалната искова молба, се претендирало обявяване на недействителността на договор за паричен заем № 4911697, а съгласно чл. 23 ЗПК, в този случай заемодателят имал право да получи обратно отпуснатата в заем сума.

В случай, че бъде уважен предявеният от С. Й. Д. иск, се иска от съда да я осъди да заплати сумата от 2000 лв., представляваща дължимата главница по процесния договор, а ако бъде отхвърлен предявеният срещу ищеца по насрещния иск „Изи Асет Мениджмънт“ АД иск, то С. Й. Д. продължавала да дължи сумата от 2459,28 лв., представляваща неплатена главница- 2000 лв., както и дължима възнаградителна лихва - 459,28 лв.

С оглед на така изложените обстоятелства се иска от съда да постанови решение, с което при условията на евентуалност да бъде осъдена С. Й. Д. да заплати на „Изи Асет Мениджмънт " АД, следните суми, а именно: при уважаване на първоначално предявения иск - сумата от 2000 лв., представляваща, на основание чл. 23 ЗПК, главница по обявения за недействителен договор за паричен заем, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 11.01.2024 г. до окончателното й изплащане; при отхвърляне на първоначално предявения иск - сумата от 2000 лв., представляваща незаплатена дължима главница по договор за паричен заем № 4911697, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 11.01.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от 459,28 лв., представляваща незаплатена дължима възнаградителна лихва, дължима въз основа на договор за паричен заем № 4911697;

Претендират се направените по делото разноски във връзка с насрещния иск.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на насрещната искова молба от ответницата по насрещния иск и ищца по първоначалния такъв, в който същата оспорва предявеният насрещен иск като неоснователен и недоказан. Изцяло се поддържат изложените в исковата молба твърдения относно нищожността на процесния договор за потребителски кредит.

3

Отделно от това е посочено, че ответницата по насрещния иск с поведението си не е дала повод за завеждане на насрещния иск като се иска, в случай, че насрещните искови претенции бъдат уважени, разноските по делото да останат в тежест на ответната страна.

Прави се искане за присъждане разноски и по този иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложения по делото договор за паричен заем № 4911697 от 27.09.2023 г. между заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД и заемателя С. Й. Д., че е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собствеността на заемателя сума в размер на 2000 лв., а заемателят се е задължил да я върне в срок от 12 месеца на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 204,94 лв., заплащайки фиксиран ГЛП в размер на 40 % и ГПР в размер на 48,07 % при първа падежна дата – 30.10.2023 г. и последна падежна дата – 24.09.2024 г.

В чл. 4 от договора за паричен заем страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят на конкретно описани в договора условия; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя; одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

В изпълнение на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем между поръчителя "Файненшъл България" ЕООД (финансова институция с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки) и потребителя С. Й. Д. е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4911697 от 27.09.2023 г., съгласно който потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане за изпълнение на парични задължения в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, в т. ч. задължение за връщане на заемната сума в размер на 2000 лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва, задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договор за предоставяне на гаранция за поемане на задължението потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1044,72 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 87,06 лв., и дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем.

От представения от ищеца погасителен план към договор за паричен заем № 4911697 от 27.09.2023 г. се установява, че размерът на месечната вноска заедно с възнаграждението за поръчителство възлиза на 292,00 лв.

Не е спорно още обстоятелството, а и видно от представената от "Изи Асет 4

Мениджмънт" АД и съдържаща се в насрещната искова молба справка /погасителен план и плащания по Договор за паричен заем № 4911697/, че ответницата по насрещния иск не е извършила нито едно плащане по процесния договор за паричен заем, съответно дължимата главница е в размер на 2000 лева, а възнаградителната лихва – 459,28 лева.

В чл.9, ал.5 от договора за паричен заем № 4911697 е предвидена възможността на заемодателя да обяви предсрочната изискуемост на вземанията си, в случай че заемателят забави плащането на което и да е изискуемо задължение с повече от 90 дни като страните са се съгласили, че предсрочна изискуемост може да бъде обявена чрез писмо, изпратено до адреса на заемателя, електронно съобщение, изпратено на електронния адрес (и-мейл) на заемателя или чрез кратко текстово съобщение (sms), изпратено на телефонния номер, посочен от заемателя като контакт с него.