Протокол № 470 от 07.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 470 гр. Пазарджик, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря А.ета Л. Метанова

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500261 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят Д. Б. К., редовно призована, не се явява. За нея се явява нейният съпруг надлежно упълномощен А. К.. Не се явява адв. А. А. от който е постъпила Молба вх. 7517/01.07.2026 г. в която адвокатът заявява, че моли да се даде ход на делото и излага подробни доводи по съществото на спора.

Ответникът АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, редовно призована, не изпраща представител.

Депозирано е писмено становище с което се моли да се даде ход на делото и се взема бланкетно становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

А. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че следва като особен представител на жалбоподателката Д. Б. К., по отношение на която с Определение № 419/23.05.2026 г. е допуснал правна помощ – изразяваща се в процесуално представителство в настоящото производство, следва да се назначи адв. А. А., посочен в Писмо изх. № 349/27.05.2026 г. на Председателя на АК – Пазарджик.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

НАЗНАЧАВА за особен представител на жалбоподателката Д. Б. К., адвокат А. А. от АК-Пазарджик.

1

При липса на процесуална пречка, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 1643/30.12.2025 г. по гр.д. № 2688/2024 г. на РС Пазарджик, съдът Е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че ответникът Д. Б. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Септември, ул.

„Васил Левски“ № 93 дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Др Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Зорница Банкина, сумата от 999 лева, представляваща главница /остатък от чистата стойност/ по Договор за паричен заем № 679005 от дата 18.05.2022 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 935/22.04.2024 г. по ч.гр.д. № 1642/2024 г. по описа на РС Пазарджик, като са отхвърлени исковете за главница за сумата над 999 лева до претендирания размер от 1200 лева, за сумата в размер на 179,89 лева, представляващата договорна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 01.02.2023 г. и за сумата в размер на 549,87 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 26.05.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 26.03.2024 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЕН Е предявеният от Д. Б. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Септември, ул. „Васил Левски“ № 93, против Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 850 лева, като неоснователен.

ОСЪДЕНА Е Д. Б. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Септември, ул. „Васил Левски“ № 93, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Зорница Банкина, съдебни разноски в исковото производство в размер на 420,06 лева и съдебни разноски в заповедното производство в размер на 45,87 лева.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Д. Б. К., против Решение № 1643/30.12.2025 г. по г. д. № 20245220102688/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик, 19-и граждански състав.

Твърди се, че решението не е съобразено с императивни правни норми и с правото на Съюза, което го прави необосновано, несправедливо, порочно, предубедено и незаконосъобразно.

Твърди се, че от събраните по делото доказателства, Районен съд 2

Пазарджик е установил по категоричен начин, че ответницата е уведомена за извършено прехвърляне на вземания преди депозиране на исковата молба, т. е. цесията е породила действие спрямо ответницата, като се предполага, че не става въпрос за приложеното към делото от “Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо, напечатано почти една година след като вече е било доставено и чията истинност е оспорена от ответницата. За съжаление, независимо от вмененото му от закона задължение (чл. 194, ал 1, 2 и 3 от ГПК), независимо от отправеното от ответницата в ОИМ искане за сезиране на прокуратурата, по нищо не било видно Районен съд Пазарджик да е предприел законоустановените действия по проверка на истинността на уведомителното писмо, постановяване на акт по отношение на истинността му и не било изпратено до прокуратурата.

Видно от документите по делото, Районен съд Пазарджик се бил съгласил с твърденията, че въпросът: Съществува ли изобщо предявеното от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземане е преюдициален по отношение на процесното дело, доколкото съгласно императивната норма на чл. 100, ал. 1 от ЗЗД могат да бъдат прехвърляни единствено съществуващи вземания. С разпореждане № 7560/22.08.2025 г. се изисквало информация, от която да се установи дали производството по гр.д. № 4726/2024 г. (срещу “Сити Кеш“ СЮД) по описа на съда е приключило, респективно на какъв етап е. Тоест, Районен съд Пазарджик стриктно бил спазил закона и съгласно чл. 7, ал. 1, последно изречение е оказал пълно съдействие за установяване на истината. За съжаление, това било само привидно! Следвал пълен обрат.

Твърди се, че Районен съд Пазарджик счита за неоснователно искането за извършване на прихващане с надплатени суми по други договори, освен по процесния, но съдът пропускал няколко “дребни” факта: Жалбоподателката не била финансова институция, която чрез подаване в съда на някаква хартийка, още на следващия ден да се сдобие с незаконосъобразно издадена Заповед за изпълнение на парично вземане; жалбоподателката не била физическо лице-потребител, който независимо от уж специалната защита, не може да претендира от финансова институция да й се възстанови незаконосъобразно надвзети суми, без да е осъдена да ги възстанови.

Счита се, че няма как в момента на уведомяването за цесия официално да е предявил каквито и да е претенции, към когото и да било, без да разполага със съдебно решение.

Твърди се, че в основата на искането за прихващане стои фактът, че “Сити Кеш” ООД е продало съществуващо само на хартия и несъществуващо от гледна точка на закона задължение, в нарушение на императивната норма на чл. 100, ал. 1 от ЗЗД. След извършване на ССчЕ по гр. д. № 4726/2024 г., след извършване на прихващане, след признаване от съда за установено, че по процесния договор ответницата не дължи нищо ще бъде видно, че “Сити Кеш” ООД е продало на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД несъществуващо задължение в нарушение на закона, че, договорът за прехвърляне е нищожен и не може да доведе до никакви правни последици!

Следователно, “Агенция за събиране на вземания” ЕАД няма облигационно правоотношение по процесния договор, а признаването за установено от 3

Районен съд Пазарджик, че дължа на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 999 лв, представляваща главница е порочно и незаконосъобразно. В тази връзка било и преюдициалното запитване до СЕС.

Сочи се, че били предявени няколко насрещни иска, както за имуществени, така и за неимуществени вреди, както срещу “Агенция за събиране на вземания" ЕАД, така и срещу “Сити Кеш" ООД Районен съд Пазарджик просто ги бил игнорирал, без да се произнесе по тях. Отхвърля като неоснователен предявения срещу „Агенция за събиране на вземания" ЕАД иск за причинени неимуществени вреди, тълкувайки по странен начин изложените факти и приложените доказателства, заключавайки, че разгласяването на позорно обстоятелство, посегателство върху доброто име, честта и достойнството, както и всичко друго, изложено в насрещните искове не съставляват неправомерни и противоправни действия, а съставляват законоустановени начини за комуникация. Районен съд Пазарджик установявал, че извършваният от “Агенция за събиране на вземания" ЕАД едногодишен телефонен тормоз не надхвърлял разумните граници?

Самостоятелните му опити по друго дело да получи информация от оператора за входящи обаждания не постигнали успех. Във връзка с това се моли, да бъде издадено съдебно удостоверение на Д. Б. К., адресирано до “Виваком България” ЕАД, за предоставяне на извадка за входящите обаждания към тел, № +359 888843470 за периода 01.01.2023 г. -01.08.2025 г. “Агенция за събиране на вземания" ЕАД явно твърди, че посочените телефонни номера, от които е извършван системен тормоз, не са на дружеството. Моли се, да бъдат издадени съдебни удостоверения на Д. Б. К., адресирани до “Виваком България” ЕАД, “А1 България” ЕАД и “Йеттел България” ЕАД с въпрос “Агенция за събиране на вземания” ЕАД ли е била титуляр за периода 01,01,2023 г, - 01.08.2025 г, на следните телефонни номера /изброява множество телефонни номера/.

Твърди се, че Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 1642/2024 г. е издадена в грубо нарушение, както на българското законодателство, така и на правото на Съюза. В т. 4 от заповедта изрично било упоменато, че е издадена без проверка на документите. Ако Районен съд Пазарджик стриктно бил спазил закона, въпросното дело би завършило с неиздаване на заповед.

Счита се, че не дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД каквито и да е разноски по въпросното дело, предвид незаконосъобразното издаване на заповед, както и разноски по исковото производство. В мотивите на всички решения на СЕС изключително подробно било обяснено, защо потребителят не трябва да бъде притискан със срокове и поемане на разноски.

В този смисъл се сочат съединени дела С-224/19 и С-259/19, С-714/22, С746/24. Решенията на СЕС били задължителни за националните юрисдикции на страните членки.

Искането е, да се отмени в цялост Решение № 1643/30.12.2025 г. по ч. гр. д № 2688/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик, 19-и състав, като необосновано, несправедливо и незаконосъобразно и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане в светлината на въззивната 4 жалба, след влязло в сила решение по гр. д. № 4726/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик, 16-и състав.

Във връзка с подадената въззивна жалба срещу Решение № 1643/30.12.2025 г. по гр. д. № 20245220102688/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик, 19-и състав, и предвид допълнително изяснените обстоятелства и правни аргументи, се представя допълнение, с което се конкретизират нарушенията на първоинстанционния съд и формулират прецизирани искания към въззивната инстанция.Подчертава се ,че решението за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и в несъответствие с приложимото право на Европейския съюз.

Счита се, че Районен съд Пазарджик е приел, че цесията е породила действие спрямо ответницата, без да извърши дължимата проверка на оспорената истинност на уведомителното писмо и без да постанови акт по чл.

194 ГПК, въпреки направеното от ответницата своевременно оспорване. Това процесуално бездействие представлява съществено нарушение, довело до ограничаване правото на ответницата на защита и до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. Освен това, дори да се приеме, че уведомяването е достигнало до ответницата, чрез връчване на съдебни книжа, това било станало след образуване на заповедното и исковото производство, поради което не можело да санира липсата на надлежно уведомяване към момента на предявяване на иска. Уведомяването от съда не представлявало факт, настъпил след предявяване на иска по смисъла на чл.

235, ал. 2 ГПК.

Районен съд Пазарджик бил обявил договора за потребителски кредит за недействителен. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), когато потребителски договор бъде обявен за нищожен в цялост, той се считал за никога несключен ( e x tunc). Вземането, произтичащо от такъв договор, било несъществуващо в правния мир. Съгласно чл. 100, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), цедентът отговарял за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. Прехвърлянето на несъществуващо вземане правило самия договор за цесия нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради невъзможен предмет или противоречие със закона.