Разпореждане № 71251 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 71251 гр. София, 10.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 202411101********** по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Образувано е по искова молба, подадена от З. В. С. срещу ЕТ „*******************“, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на ************то за незаконно и неговата отмяна, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „***********“ при ответника.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № ******************** г., сключен на основание чл. 111 КТ (външно съвместителство). От тази дата ищецът заемал длъжността „***********“ при ответника, като изпълнявал добросъвестно възложените му трудови функции. Твърди, че по време на наложените във връзка с Ковид-19 ограничения и забрани работодателят самоволно спрял да начислява и изплаща на ищеца договореното месечно трудово възнаграждение. Това дало основание на служителя да предяви иск за дължимите му суми, по който било образувано гр. д. № ***** по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 79 състав. В проведеното на 03.10.2024 г. открито съдебно заседание по посоченото производство на служителя била връчена Заповед № *******/14.03.2024 г., с която трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал.

1, т. 6 КТ, считано от 14.03.2024 г., поради наложено дисциплинарно наказание „************“. Твърди, че именно на 03.10.2024 г. процесната заповед за първи път била доведена до знанието му, поради което я оспорва като незаконосъобразна. Възразява, че преди издаването й работодателят не бил спазил свое императивно задължение, а наложеното дисциплинарно наказание противоречало на абсолютни забрани и императивни изисквания на материалния закон. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ЕТ „*******************“ за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по 1 същата чрез адв. П.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Твърди, че от края на месец август 2023 г. З. С. спрял да идва на работното си място, без да уведоми работодателя си за причината за това.

След множество неуспешни опити от страна на ответника да осъществи контакт със служителя, от 01.11.2023 г. започнали ежедневни проверки за отсъствието на последния от работа, за което били съставяни протоколи. На 15.12.2023 г. на служителя било връчено при условията на отказ искане за даване на обяснения. Същия ден З. С. депозирал писмени такива, след което била издадена Заповед № 1/22.12.2023 г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „************“. Поради неуспешни опити за връчването й чрез куриер, била инициирана процедура пред ЧСИ, която приключила на 13.03.2024 г. В тази връзка прави възражение за недопустимост на предявените искове. С последваща заповед № *******/14.03.2024 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ, като заповедта била връчена на ищеца в съдебна зала на 03.10.2024 г. Оспорва предявените искове и като неоснователни. Твърди, че още през 2020 г. настъпила промяна в поведението на служителя, характеризираща се чести отсъствия от работното място, отказ да подписва каквито и да било документи, изпълнение само на изрично поставени му задачи. Поради множеството отсъствия на З. С. от работното му място работодателят бил принуден да му възлага задачи по имейл, както и да наема външни адвокати за юридическата работа. След м. септември 2023 г. служителят напълно преустановил явяването си на работното място и блокирал имейла, на който до този момент ответникът му поставял работни задачи. Това наложило иницииране на дисциплинарно производство, приключило с издаването на оспорената заповед за ************. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Страните не спорят, че между тях съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № ******************** г., сключен на основание чл. 111 КТ (външно съвместителство); че ищецът заемал длъжността „***********“ при ответника; че със Заповед № 1/22.12.2023 г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „************“, както и че със Заповед № *******/14.03.2024 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 14.03.2024 г. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.

В тежест на ответника е да докаже:

1. законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание „************” на ищеца, в това число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищеца са поискани обяснения за конкретните нарушения и същият е дал такива);

2. действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищеца, описани в заповедта за ************, в описаното време и по описания начин на 2 извършване, които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника;

3. тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното дисциплинарно наказание;

4. съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения, които не били изпълнени виновно от ищеца;

5. връчването на уволнителната заповед на твърдяната дата - 13.03.2024 г.;

6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства. Основателно е искането на ответника по чл. 186 ГПК за изискване от Софийски районен съд, 145 състав на препис от крайния съдебен акт, постановен по гр. д. № ********* по описа за 2021 г., с отбелязване на датата на влизането му в сила.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, както и с оглед направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 312 ГПК,

РАЗПОРЕДИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № ********** по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.

ПРИЕМА, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК следния ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на ************то за незаконно и неговата отмяна, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „***********“ при ответника.

СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че между тях съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № ******************** г., сключен на основание чл. 111 КТ (външно съвместителство); че ищецът заемал длъжността „***********“ при ответника; че със Заповед № 1/22.12.2023 г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „************“, както и че със Заповед № *******/14.03.2024 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 14.03.2024 г. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:

3

1. законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание „************” на ищеца, в това число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищеца са поискани обяснения за конкретните нарушения и същият е дал такива);

2. действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищеца, описани в заповедта за ************, в описаното време и по описания начин на извършване, които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника;

3. тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното дисциплинарно наказание;

4. съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения, които не били изпълнени виновно от ищеца;

5. връчването на уволнителната заповед на твърдяната дата - 13.03.2024 г.;

6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл. 186 ГПК, от Софийски районен съд, 145 състав препис от крайния съдебен акт, постановен по гр. д. № ********* по описа за 2021 г., с отбелязване на датата на влизането му в сила.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 08.07.2026 г. от 15,30 часа, за когато да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и от приложенията към него.

УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5