Решение № 269 от 22.10.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Айтос, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20252110100108 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от О. Ш. Х., ЕГН: **********, адрес: ***, Х. А.

М., ЕГН: **********, адрес: *** ,К. Ш. Х., ЕГН: **********, адрес: *** и Д. Ш. М., ЕГН:

***, адрес: *** чрез адв. Д. М. от ***, срещу Ф. Ш. Х., ЕГН: **********, адрес: *** ,Х. Ш.

М., ЕГН: **********, адрес: *** и А. Ш. Е., ЕГН: **********, адрес: ***.

В исковата молба се сочи, че Нотариален акт № 186, том IV, рег. № 8081, нот. дело № 4004/22.12.1999 г. на нотариус Б. Д., рег. № 324 на Нотариалната камара Ш. Х. М. и съпругата му Х. А. М. са дарили на сина си Ф. Ш. Х. 1000/3770 ид. ч., равняващи се на 1000 кв. м. от празно дворно място, цялото с площ от 3770 кв. м., находящо се в землището на **********, съставляващо имот с пл. № 203, който имот е извън регулационния план, но се намира в строителните граници на ***, при граници: от двете страни – път и парцели V-14, V-186, VI-191. Сочи се, че ищците О. Ш. Х., К. Ш. Х. и Д. Ш. М., както и ответниците А. Ш.

Е. и Х. Ш. М., са наследници на Ш. Х. М.. Твърди се, че Х. А. М. не е посещавала кантората на нотариуса Б. Д., не е участвала в разпоредителната сделка за даряване на гореописания имот и не е изразявала воля в тази посока. Изтъква се, че Х. А. М. е неграмотна и се подписва с отпечатък от десния си палец, а в процесния нотариален акт е положила подпис.

В исковата молба се излага, че дарителите не са присъствали при изповядване на дарението и подписите, положени в нотариалния акт, не са техни. Поради това ищците считат, че нотариалният акт е нищожен на основание чл. 576 ГПК поради нарушаване на разпоредбата на чл. 578, ал. 4 ГПК, тъй като дарителите не са се явили лично пред нотариуса, не са подписали лично нотариалния акт, както и не са изписали пълното си име. Иска се да бъде прогласена нищожността на нотариалното удостоверяване.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв от Ф. Ш. Х., чрез адв. Г.. В отговора на ИМ се оспорва твърдението, че дарителите не са присъствали на сделката и не са подписали 1 нотариалния акт. Обяснява поведението на майка си Х. М. с това, че същата е много възрастна и трудно подвижна, а и през последните години отношенията между двамата не са добри. Освен това О. Ш. Х. я манипулирал с цел да получи облага за себе си. Целта на другите ищци също била да се облагодетелстват. Ответникът сочи, че в представените от ищците декларации, в който г-жа Х. М. се е подписала с отпечатък от палеца си, е посочено, че причината за това е болест и старост, а не неграмотност. Изтъква се, че съгласно действащата към 22.12.1999 г. редакция на чл. 475 ГПК (отм.) не е имало изискване за изписване на имената в нотариалния акт. Излага се, че нотариалният акт е официален удостоверителен документ в частта относно изявлението на нотариуса, че страните са се явили лично и са положили подписите си. Ответникът твърди, че майка му многократно се е подписвала саморъчно пред различни държавни органи. Сочи се, че през годините г-жа Х.

М. е продавала сладолед, имала е магазин, което предпоставя грамотност. Ответникът Ф. Х. прави възражение за придобиване на процесния недвижим имот чрез добросъвестно, евентуално недобросъвестно владение. Ответникът твърди, че от 22.12.1999 г. до настоящия момент е владял процесния имот заедно със съпругата си непрекъснато, явно и спокойно.

В срока за отговор по чл.131 ГПК не е постъпил такъв от ответниците Х. М. и А. Е..

В о.с.з. ищците чрез М. поддържат ИМ и тезата, че Х. М. никога не се е явявала пред нотариус и не е подписвала атакувания НА.

В о.с.з.ответниците чрез адв.Г. поддържа отговора на ИМ и тезата, че имотът е дарен съзнателно от родителите на Ф. Х..

В о.с.з. по делото в качеството на свидетели са разпитани Б. Д. В., С. Х. Х., М. Х. А., Д. Х.

М., Е. С. Х...

По време на разпита си свид. разпитани Б. Д. В.-нотариус разказва, че много добре познава страните по атакуваното дарение, като дори познава бащата на дарителя Ш. или дядото на надарения Ф. и е бил в добри приятелски отношения с тях. Бащата на Ш. не е имал НА за процесния имот и затова свид.им предложил първо да издаде КНА на Ш., а след това той да дари ид.ч. от имота на Ф.. При изготвяне на договора за дарение в нотариалната кантора присъствали и тримата (Ш., Х. и Ф.) и се подписали на НА за дарение. Свид. В. разказва, че добре познавал и съпругата Х., която била грамотна и лично се подписала на НА. Преди страните да се подпишат нотриусът изчел текста на НА и ги попитал дали разбират, а те се съгласили. Свидетелят е категоричен, че Х. е грамотна , продавала е халва и сладолед по панаирите и е боравела със сметки и пари.

По време на разпита свид. С. Х. Х. (син на ищцата К. и внук на ищцата Х.) твърди, че баба му Х. е неграмотна и не умее да се подписва, но в същото време отрича да я е придружавал до институции, където се налага попълване на документи и подписване. Свидетелят твърди, че пред него баба му е отрекла да е направила дарение на ответника Ф..

По разказ на свид. М. Х. А. (брат на наследодателя Ш.) имотът е бил извън селото и се е използвал за харман от брат му Ш., когато след 1990-1991г ответника Ф. помоли да построи къща в имота и баща му се съгласил. Къщата била пострена веднага и семейството на Ф. се 2 нанесло в нея. По същото време в същия имот пожелала да стои и ищцата Д. и бащата пак се съгласил. Ответникът Ф. разказал на свидетеля , че чак години след като построил къщата попитал баща си дали може да уредят документално и въпроса за земята и баща му се съгласил, като отишли пред нотариуса и двамата с майка му му дарили част от земята.

Свид. Д. Х. М. (съпруг на ищцата Д., зет на ищцата Х.) разказва, че той и съпругата му живеят с ищцата Х. и се грижат за нея. Според него Х. не знае български език, с тях разговаря само на турски и не може да пише или да се подписва. Свидетелят разказва, че той и съпругата му Д. също имат къща в процесния имот, но са я построили преди Ф., още през 1985г. Свидетелят потвърждава, че Х. е продавала сладолев и халва по панаирите.

По време на разпита свид. Е. С. Х., разказва, че къщата на Ф. е построена през 1992-1993г и той лично е поставял ел.инсталацията. още тогава Ф. му казал, че баща му му е дарил част от земята, върху която да построи къщата. Свидетелят потвърждава, че Х. е продавала по съборите и това предполага знание и на български език и математически познания.

По делото е допусната и изготвена съдебно -графическа експертиза (л.117-123), според заключението на която „подписът за дарител №1 в НА №186, том.4-ти ,рег.№ 8081, дело 4004 от 1999г е изпълнен от Ш. Х. М., ЕГН: **********. Не е възможно да се отговори дали подписът за Дарител № 2 в НА№186, том.4-ти ,рег.№ 8081, дело 4004 от 1999г е /или не е изпълнен от Х. А. М. , ЕГН: **********. “

По делото е допусната и изготвена комплексна съдебно-почеркова дактилоскопна техническа експертиза (л.184-222). Съгласно заключението на ВЛ „подписите за дарител №1 и дарител №2 в НА №186, том.4-ти ,рег.№ 8081, дело 4004 от 1999г са изпълнени от Ш. Х.

М., ЕГН: **********.

Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените писмени доказателства -Удостоверение за скл.гр.брак, издадено въз основа на Акт за гр.брак № 34/19.11.1958г (л.87) на 19.11.1958г ищцата Х. А. М. и Ш. Х. М. сключили граждански брак.

Не се спори от страните по делото, че на 22.12.1999г нотариус Б.Д. с район на действие РСАйтос, изготвил НА с който признал Ш. М. за собственик на процесното дворно място въз основа на давностно владение с КАН № 61, том 18, дело 4003/1999г (л.41).

На същата дата -22.12.1999г с НА № 186, том 4, дело 4004/1999г Ш. М. и съпругата му Х. М. дарили на сина си Ф. Ш. Х. 1000/3770 ид. ч., равняващи се на 1000 кв. м. от празно дворно място, цялото с площ от 3770 кв. м., находящо се в землището на **********, съставляващо имот с пл. № 203, който имот е извън регулационния план, но се намира в строителните граници на ***, при граници: от двете страни – път и парцели V-14, V-186, VI-191.

В началото на настоящата календарна година между наследниците на Ш. М. възникнал спор относно имота и тогава ответника Ф. Х. показал пред останалите процесния НА , с който се легитимирал като собственик на описаните идеални части. До момента никой от 3 наследниците не знаел за съществуването на атакувания НА.Наследниците започнали да разпитват ищцата Х. М. кога и как са прехвърлили част от имота на ответника Ф., но тя отрекла да се е явявала пред нотариус и да е подписвала какъвто и да било документ в полза на Ф..

При така установеното от фактическа страна и обсъдените доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Основните искове са с правно основание чл.576, вр.чл.578, ал.4 ГПК и по чл.576, вр.чл.580, т.6 ГПК. Уважаването на иска за нищожност на нотариалното удостоверяване на което и да е от посочените основания е основание за прогласяване нищожността на нотариалното действие.

Съгласно чл.576 ГПК „Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2.“ В чл.580 ГПК са посочени задължителните реквизити на НА , а именно: 1.годината, месеца, деня, а когато е необходимо - и часа и мястото на издаването му; 2. името на нотариуса, който го издава; 3. пълното име, единния граждански номер на лицата, които участват в производството, както и номера, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност;

4.съдържанието на акта; 5. кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 586, ал. 1; 6. подпис и изписано пълно име на страните или техни представители и подпис на нотариуса.

Чл.576 ГПК изброява изчерпателно липсата на кои реквизити влече след себе си нищожност на нотариалното действие. Това е липсата на годината, месеца, деня, а когато е необходимо и часа и мястото на издаването му; липса на пълното име, единния граждански номер на лицата, които участват в производството, както и номера, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност; липса на съдържанието на акта; липса на подпис и изписано пълно име на страните или техни представители и подпис на нотариуса.

В редакцията на ГПК от 1952г ,действала към момента на извършване на атакуваното нотариално действие разпоредбата е била идентична- Чл. 472. /отм/ „Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 465, 466, ал. 1, 469, ал. 1, 470, 471), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 474, ал. 4 (относно личното явяване на участвуващите лица), 475, 476, б. "а", "в", "г" и "е", 478, 479 и 485, ал. 2 ГПК . Разлика има единствено относно същественото съдържание на НА , в което не фигурира изписването на трите имена саморъчно от страните. Изискването за лично явяване на страните пред нотариуса е уредено в чл.474, ал.4 ГПК /отм./ съгласно който „Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който преди да извърши акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица.“

4

Формата на сделките представлява установени от закона изисквания относно начина на извършване на волеизявленията при определени сделки и неговото правно значение. За някои видове сделки /между които е и процесната сделка-дарение на недвижими имоти/ законът предвижда форма за действителност на сделките - нотариална. При тези сделки спазването на нотариалната форма е материалноправно условие за тяхната действителност.