Решение № 16876 от 16.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16876 гр. София, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20251110135080 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Предявена е молба за домашно насилие с вх. № 210349 от 16.06.2025 г. по чл. 8 т. 1 от ЗЗДН от Т. С. лично, с която се иска издаване на заповед за защита в нейна полза срещу С. С., за когото се твърди, че е съпруг на молителката. В молбата се твърди, че ответникът е извършил актове на домашно насилие, както следва: на 07.06.2025 г. около 19.30 ч. ответникът дошъл в къщата, в която живеели, находяща се в с. Казичене, ул. „Хан Крум“ № 25, бил във видимо агресивно състояние и „направил скандал“, който прераснал във физическо насилие – хванал я за ръцете, блъскал я в стената, след което започнал да я души.

Ответникът оспорва изложената фактическа обстановка. Сочи, че не е бил в агресивно състояние, а напротив – ищцата го е посрещнала агресивно, обиждала го е, викала е, гонила го е от къщата, бутала го е и т.н. Твърди, че нейната агресия ескалирала и отивайки в кухнята, ищцата взела голям кухненски нож и го насочила към областта на корема му.

Ответникът бил шокиран и ужасен, и след като видял ножа, хванал здраво ръцете й, започнал да я бута далеч от себе си, за да може да избяга от стаята. След като ищцата изпуснала ножа, ответникът я бутнал в областта на гърдите или шията, за да се освободи.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

По делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства (удостоверение за сключен граждански брак), се установява, че страните са съпрузи, поради което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1, предл. първо ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл.

2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено от ответника физическо и психическо насилие. Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

В проведеното съдебно заседание съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните правнорелевантни факти: 1) че на 07.06.2025 г., около 19:30 часа ответника е посетил адреса, на който живее молителката, тъй като когато е връщал внука си в дома, на който живее детето, е видял, че там се извършва ремонт; 2) на процесната дата ответникът е хванал молителката за ръцете и я е блъснал. Страните, чрез своите процесуални представители са заявили изрично, че нямат възражения по доклада.

При това положение, съдът намира молбата за основателна. Ответникът не оспорва извършения акт на физическо насилие, а единствено мотивите, поради които го е сторил. В случая обаче, не може да се приеме, че доводите на ответника са основателни. Последният не проведе при условията на пълно и главно доказване успешно установяване на сочените от него възражения. Недоказани се явяват обстоятелствата, че молителката била извадила нож, поради което той бил ужасен и заради който всъщност е осъществил акта на насилие. Не е спорно между страните, че в процесния ден и час се е извършвал ремонт и е имало майстори, както и че ответникът е водил внука в дома на молителката. С други думи, потенциално е възможно да е имало свидетели, но нито една от страните не твърди такива, а и не е направила доказателствено искане в тази посока. Следователно, ответникът следва да понесе последиците от собственото си процесуално бездействие, изразяващи се в неустановяването на релевираното възражение. Като не е провел доказване на факта, че молителката е извадила кухненски нож и го е насочила към областта на корема му, за съда възниква задължение да приеме това обстоятелство за ненастъпило.

За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи следното: основателността на депозираната молба се обуславя единствено от признанието на ответника. Останалите писмени доказателства, приложени към молбата, не доказват авторството на извършения акт на насилие. Отделно от това, в молбата е посочено, че е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, но такава липсва. Следователно, неприложима 2 е и нормата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.

С оглед изложените съображения съдът намира, че молбата се явява основателна и следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие.

При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходяща се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. При определяне на мерките съдът отчете тежестта на актовете на домашно насилие, настъпилите за пострадалото лице вредни последици и интензитета на засягане на личността.

Разноски по делото:

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС) .

При този изход на делото, право на разноски има молителката. Съгласно практиката на ВКС условие за присъждането им е страната да е представила пред съда пълномощно и документ, удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение (вж. Определение № 49 от 16.01.2021 г. на ВКС по гр. Д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В настоящия случай такива са налице – депозирано е пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, поради което претенцията в размер на 800 лв. е основателна.

Действие на заповедта за незабавна защита:

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че следва да бъде издадена.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу С. Д.

С., ЕГН **********, с адрес: с. ********, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с.

********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на Т. М. С., ЕГН **********.

ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. ********, че неизпълнението на 3 настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. ********, да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева.

ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. ********, да заплати на Т. М. С., ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 2, предл. 2 ЗЗДН сумата в размер на 800,00 лева, представляващи разноски по делото – адвокатски възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок считано от 16.09.2025г. (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).

Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните – за сведение и изпълнение /чл. 21, ал. 1 и ал. 3 ЗЗДН/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4