Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 830 от 14.10.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3307/2024
Вид
Решение № 830
Подписан
14.10.2024
В сила
04.03.2025
Състав
Анита Христова Велева

Цитирани разпоредби

  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.60 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118,ал.4,т.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. Б., 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120203307 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба от „П.Б.К.“ ЕООД, ЕИК: ***********, представлявано от управителя П.Б.К. със седалище и адрес на управление: *****************************, срещу Наказателно постановление № 777779-F776348/15.07.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.7а ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр.с чл.118,ал.4,т.4 ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради процесуална и материалноправна незаконосъобразност. Твърди се,че изводът на наказващия орган почива на предположения и вероятностни хипотези за осъществен състав на чл.7а, ал.1 от Наредба №18/2006, в подкрепа на която защитна аргументация се настоява за отмяна на наказателното постановление.

В открито съдебно заседание „П.Б.К.“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от упълномощения адв.С.Е., който настоява за отмяна на обжалваното НП, т.к. не е установен елемент от състава на нарушението –не е установено предаването на клиент на обекта на нефискална бележка, така нар. служебен бон.

За административнонаказващия орган се явява гл. юрисконсулт К., която счита, че нарушението е безспорно доказано, макар и да не е установена продажба, извършена с бележка от нефискалния принтер. Поддържа,че издаденото НП е правилно, поради което пледира за неговото потвърждаване. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.8- НП е връчено на управител на жалбоподателя на 26.07.2024г., а жалбата е депозирана по реда на чл.60 ЗАНН на 07.08.2024 г.) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след индивидуална и комплексна оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател "П.Б.К. " ЕООД е ангажирана за това, че при извършена на 01.07.2024 г. проверка от служители на „ГДФК“ към ЦУ на НАП, в обект 1

„П.б.“с адрес *****************, стопанисван от „П.Б.К.“ ЕООД с ЕИК ***********, е установено, че в обекта има нефискален принтер, който издава междинна сметка, в която освен вида и количеството на артикула, се посочва „единична цена“ и „стойност“ на продадените напитки и десерти. С посоченото има възможност да се предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален,системен или служебен бон.

Констатациите на контролните длъжностни лица били материализирани и в Протокол за извършена проверка със сер.№АА0161397/01.07.2024 г. Прието е,че гореописаните констатации при проверката аргументират извод за осъществен състав на административно нарушение на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр.с чл.118,ал.4,т.4 ЗДДС.

При идентично възпроизвеждане на така очертаните фактически положения в АУАН и в НП, административно-наказващият орган и актосъставителят квалифицирали идентично нарушението, приемайки от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр.с чл.118,ал.4,т.4 ЗДДС.

На жалбоподателя бил съставен АУАН cep. № F776348 от 01.07.2024г. Актът бил предявен на същата дата на управителя, който го подписал и получило препис от него.В АУАН било вписано изявление на управителя,че е запознат със съдържанието на АУАН и е съгласен с него, но потвърждава,че „няма реално предоставен документ, който не е фискален на краен клиент.“

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр.с чл.118,ал.4,т.4 ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

Изложените фактически изводи намират своята легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. постъпилите с административно-наказателната преписка писмени доказателства.

От правна страна:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г. Като оцени конкретната специфика на нарушението, въведено с нормативната рамка на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, съдът формира вътрешната увереност, че словното описание на фактическите елементи от състава на нарушението е дисбалансирано. Не са въведени съставомерни факти, съответстващи и хармониращи с елементите от материалната структура на нарушението по чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ . Направеното фактическо дефиниране елементите на административното нарушение е във формално несъответствие със състава на изпълнителното деяние на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, който "стандартизира", задава модела на съответния вид противонормена, антифискална дейност, 2 като сам по себе си осигурява база за постигане на фактическа детайлизация на нарушението. Именно разпоредбата на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ по императивен ред установява, че не се допуска лице по чл. 3 да предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон. В описателната част на АУАН и НП идентично е записано,че в обекта има нефискален принтер, който издава междинна сметка, в която освен вида и количеството на артикула се посочва „единична цена“ и „стойност“ на продадените напитки и десерти, както и че с посоченото има възможност да се предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, визуално или по съдържание наподобяващ на фискален, системен или служебен бон.

Липсата на информация, фактически обсъдена в НП, относно времето, мястото и акта по предоставяне на документ с информация за текуща сума по сметка със съответните визуално уподобяващи характеристики и съдържание на фискален бон, е неизпълнение на изискването за съдържателно описание на елемент от структурата на материалната норма. В случая с неясно административно -обвинително твърдение се вменява противоправно поведение на дружеството жалбоподател, без прецизност за формата на изпълнително деяние, чийто фактически характеристики са несъвместими с предполагаемия контекст и вероятностните изводи, придадени последователно от актосъставителя и наказващия орган. Липсата на яснота за тези съществени елементи на нарушението бележи признаците на съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на санкционираното лице.

Функция на съда е да прецени не само, дали фактически извършеното съответства на признаците от конкретен състав на административно нарушение, но и дали носи обществена опасност и дали тя съответства на онова ниво на обществена опасност, което законодателят е имал предвид, въвеждайки съответния състав на административно нарушение.

В този контекст и по приложението на материалния закон съдът намира следното:

Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.

С правилото на чл.118,ал.4,т.4 ЗДДС се предвижда,че министърът на финансите издава наредба, с която се определят: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

В чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е въведена императивна забрана лицата по чл. 3 да предоставят документ с информация за текуща сума по сметка, 3 наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон.

Начинът, по който съставът на нарушението е юридически дефиниран в чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ показва, че цит. разпоредба разглежда съдържанието му като интегрално цяло от два фактора. На първо място, това е действието, форма на активно поведение, с което се предоставя при покупка документ с информация за текуща сума по сметка. На следващо място, са особените визуални отлики на документа с информация за текуща сума по сметка, който създава визуална „имитация“ или аналог по съдържание на фискален бон.Тези два фактора трябва да са едновременно налични, като не е възможно някой от тях да измести или да замести другия, компенсирайки липсата му

Правното значение на тези фактически елементи по „предоставяне“ на документа с информация за текуща сума по сметка, представляващ външен аналог на фискален бон, са определени от съдържанието на самата норма на чл.7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, чрез тяхното въздигане в конститутивни признаци на съответния състав на административно нарушение. Именно предоставянето на описания документ при покупка влияе върху степента на обществена опасност на посегателството, и предпоставя по арг.на чл.185,ал.2, от ЗДДС.изр.2, вр. чл.185,ал.1 ЗДДС отреждане на нужното внимание от контролните органи при диференциране на административно-наказателната отговорност. Но в практическата процесуална дейност недоказването на този признак от фактическа страна не може да бъде компенсиран от предположения и вероятностни хипотези, включително,че съществува абстрактна и хипотетична /но нереализирана/ възможност, да се предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, със съответните визуални и съдържателно аналогични особености, препятстващи ефективното му отграничаване от клиента от фискалния бон.

В случая и при разпита на актосъставителя, а и от материалите, включени в административно-наказателната преписка, по безсъмнен и категоричен начин се установи,че както при извършване на контролната покупка в хода на проверката в стопанисвания от “П.б.“ ЕООД обект,на актосъставителя е издадена фискална бележка, а впоследствие и в хода на 3-дневно наблюдение на дейността на търговското дружество, не е бил установен конкретен случай на издаване бележка на клиент от нефискалния принтер.

Съвкупността от очертаните по делото преки фактически данни, изводими и от Протокол за извършена проверка сер.АА №0161397/01.07.2024 г., показанията на актосъставителя, са фокусирани в маркирането на предположения и логически заключения за един предикатен ресурс на предсъставомерна дейност,обвързан със самото присъствие на нефискалния принтер в проверявания търговски обект и потенциалната възможност този принтер да издава междинна сметка, в която освен вида и количеството на артикула, се посочва „единична цена “ и „стойност“. Изложените констатации, в т.ч. и при непосредствен разпит на актосъставителя не удовлетворяват доказателствените критерии, предпоставящи възможност да послужат като доказателствена опора за правопораждащите административно-наказателната отговорност предпоставки.