Определение № 6033 от 16.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6033 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20261100502059 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 437 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 1097/27.01.2026 г. на В. И. А. срещу действия на ЧСИ по изпълнително дело № 20268400400020, изразяващи се във връчване на призовка за доброволно изпълнение на длъжника чрез Оплакванията в жалбата се свеждат до твърдения за незаконосъобразност и нередовност на връчването на поканата за доброволно изпълнение, извършено на 14.01.2026 г. чрез адв. И.И., без последната да разполага с надлежна представителна власт за получаване на книжа по делото по смисъла на чл. 436, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че на адвокатското дружество и конкретно на адв. И. е било предоставено пълномощно единствено за извършване на справки по изпълнителни дела и за предприемане на действия в защита на неговите права, но не и изрично за получаване на покани за доброволно изпълнение и други съобщения и книжа по изпълнителното производство, поради което получаването на поканата чрез нея не може да се приеме за надлежно връчване на длъжника. Навеждат се оплаквания, че служителите в кантората на ЧСИ са отказали да съдействат за справка по делото, а впоследствие са използвали посещението на адв.

И. единствено с цел да връчат поканата за доброволно изпълнение, въпреки нейното изрично възражение, че не разполага с мандат за получаване на книжа, като са заявили, че поканата ще бъде оформена като връчена при отказ. Жалбоподателят поддържа, че при връчването не е извършена дължимата проверка на самоличността и качеството на адв. И. – не й е изискана лична карта или адвокатска карта, което допълнително компрометира редовността на връчването и сочи на прибързани и преднамерени действия на съдебния изпълнител и неговите служители. Твърди се още, че до 14.01.2026 г. не са били полагани усилия за връчване на поканата на самия длъжник на посочения по делото адрес, като вместо това ЧСИ се е възползвал от посещението на адвоката само за да отчете формално връчване, с което е накърнил правото на защита на жалбоподателя и е поставил началото на изпълнителното производство при липса на редовно връчена покана за доброволно изпълнение. На това основание жалбоподателят счита, че атакуваното действие по връчване на поканата при отказ на адвокат без изрична представителна власт е нередовно, поражда опорочаване на целия изпълнителен процес и подлежи на отмяна, като се иска и 1 спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК до окончателното произнасяне по жалбата.

Взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕАД не е подал отговор на жалбата.

В мотиви ЧСИ Ц. намира, че подадената от длъжника жалба е недопустима, тъй като е насочена срещу действие, което не попада сред изчерпателно изброените в чл. 435 ГПК действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника.

По същество ЧСИ приема, че дори да се приеме жалбата за допустима, тя е неоснователна, тъй като от съдържанието на представеното пълномощно е видно, че длъжникът е упълномощил адв. И.И. „да предприема и извършва всички и всякакви действия във връзка с изпълнителни производства пред всички частни съдебни изпълнители“, поради което в обхвата на мандата се включва и правото да получава книжа по делото, адресирани до него. В тази връзка ЧСИ приема, че е действал законосъобразно, когато е пристъпил към връчване на съобщението за образуваното изпълнително дело на адв. И., а при отказ от нейна страна да го приеме – е оформил връчване при отказ на основание чл. 51, ал. 3 ГПК. На това основание съдебният изпълнител предлага на съда да остави жалбата на длъжника без разглеждане като недопустима, а при евентуалност – да я отхвърли като неоснователна.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20268400400020 по описа на ЧСИ М. Ц. е образувано по молба вх. № 165/06.01.2026г. на „ЕОС Матрикс“ ЕАД против В. И. А.. Взискателят представя изпълнителен лист от 20.06.2025 г., издаден по гр. дело № 52636 въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.03.2021 г. за сумата от 10221,5 лв. – главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва считано от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 11625,38 лв. за периода 20.03.2013 г. – 20.10.2020 г., 556,94 лв. – разноски по делото. С разпореждане от 08.01.2026 г. е образувано изпълнително дело и е постановен налагане на запор на банкови сметки на длъжника и на леки автомобили.

По делото е приложено пълномощно от В. А. за Адвокатско дружество „Б. и Б. и посочени адвокати, сред които адвокат И.И., с права да правят справки за образувани изпълнителни дела, приемат и извършват всякакви действия във връзка с изпълнителни производства пред всички ЧСИ, действащи на територията на Република България. Посочено е, че пълномощното следва да се тълкува разширително и в полза представляване на клиента във връзка с упражняване на правата по пълномощното.

По делото е приложено съобщение до В. А. за образуваното изпълнително дело, задължението и наложените запори със срок за доброволно изпълнение на задължението. В разписка е отразено, че адв. И. се е запознала подробно с делото, но е отказала получаване на съобщение. Отразено е оформяне на връчването при отказ с дата 14.01.2026 г.

Частната жалба е недопустима.

Чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно определя кои действия на съдебния изпълнител могат да бъдат обжалвани от длъжника: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, 2 ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

Оплакванията, свързани с връчване на покана за доброволно съобщение при отказ, чрез адвокат, не попада в нито една от лимитативно изброените хипотези на чл.

435, ал. 2 ГПК и не подлежат на съдебен контрол по този ред. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

Връчването на покана за доброволно изпълнение не подлежи на самостоятелно обжалване, вкл. в хипотезата, в която се твърди отбелязването да е връчена при отказ да е неправилно. Следващи действия в обхвата на ал. 2, законосъобразността на която би била засегната от нередовно връчване на поканата, биха били предмет на разглеждане по реда на чл. 435 ГПК.

По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 1097/27.01.2026 г. на В. И. А. по изпълнително дело № 202684000400020 на ЧСИ М. Ц..

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3