Определение № 21996 от 15.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21996 гр. София, 15.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110108566 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Раздел III „Разглеждане на делото“, „Подготовка на делото в закрито заседание“ - чл. 140, вр. чл. 146 ГПК.

Настоящото се развива по реда на Глава двадесет и девета от ГПК – „Съдебна делба“, първа фаза.

Същото е образувано по подадена от Л. Д. Т., ЕГН ********** срещу С.

Д. Л., ЕГН ********** и Е. Л. Т., ЕГН ********** искова молба, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 34 от Закона за собствеността за съдебна делба на недвижими имоти във фазата на допускането й.

Представените писмени доказателства по делото са допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, поради което следва да бъдат приети по делото.

Ответниците С. Д. Л., ЕГН ********** и Е. Л. Т., ЕГН ********** са се възползвали своевременно от правото си да подадат отговор на исковата молба в срока и по реда на чл. 131 от ГПК.

Ответникът Е. Т. заявява, че не се противопоставя делбата да се допусне при посочените от ищеца квоти и между посочените съделители относно процесните недвижими имоти.

Ответникът С. Л. изразява своята позиция, че действително тя и ищецът са съсобственици на процесните имоти, описани надлежно в исковата молба, при квоти по ½ част за всеки. Съгласява се, че не са постигнали възможност за извънсъдебна делба и затова се е стигнало до настоящото дело. Счита иска за основателен при заявените квоти, като единствено се противопоставя на извършеното дарение в полза на третата страна Е. Т.. В тази връзка оспорва последната да притежава 1/60 идеална част от имота, находящ се в гр. София, 1 район „Слатина“, като намира, че договорът е нищожен – същият има за единствена цел да осуети делбата и настъпването на последиците от същата.

Ответницата оспорва сделката за дарение като недействителна. Твърди, че дарението е привидно, тъй като страните нямат воля да бъдат обвързани, а се цели постигането на друг резултат. Отправя искане до съда да разгледа въведеното възражение за нищожност на нотариален акт 122, том 1, рег. 4619, дело 106/2026 г. по описа на Имотен регистър София от 16.03.2026 г.

Исковата молба е частично нередовна, доколкото имотът в село Байлово, и по-точно построената в дворното място двуетажна сграда не е достатъчно прецизно индивидуализиран. В тази насока следва да се дадат указания на ищеца, които да се изпълнят в срок, както и да се предупреди за последиците при неизпълнение на указанията.

Заявеното от ответника възражение за нищожност също се явява нередовно – неясно е дали се твърди абсолютна (липса на желание на страните за реализиране на каквито и да било правни последици) или относителна симулация (липса на желание на страните за реализирани на описаните точно в този договор правни последици, а за достигане до друг резултат, характерен за друго съглашение), или пък заобикаляне на закона. Ответникът следва да изложи своите фактически твърдения, във връзка и след конкретизацията на своето оспорване, като обясни значението му за спора.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр.

1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото схема за двуетажна жилищна сграда с гараж, представляваща УПИ II-261, кв. 34 по плана на с. Байлово, общ. Горна Малина, Софийска област, КРП, одобрен със Заповед № АБ-471/30.12.1982 г., както и да посочи идентификатор на същата съгласно КККР.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че нередовната искова молба подлежи на връщане в съответната й нередовна част – арг. чл. 129, ал. 3 ГПК.

УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок от съобщението да уточни дали възражението му е за абсолютна (липса на желание на страните за реализиране на каквито и да било правни последици) или относителна симулация (липса на желание на страните за реализирани на описаните точно в този договор правни последици, а за достигане до друг резултат, характерен за друго съглашение), или пък за заобикаляне на закона. Ответникът следва да 2 изложи своите фактически твърдения, във връзка и след конкретизацията на своето оспорване, като обясни значението му за спора.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при липса на цялостно и срочно изпълнение на указанията и на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК, съдът ще приеме, че подобно процесуално действия по инвокиране на възражение по чл. 26 от ЗЗД не е направено по делото.

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения: имот.

Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на недвижим Ищецът Л. Д. Т., ЕГН ********** е завел иска си срещу С. Д. Л., ЕГН ********** и Е. Л. Т., ЕГН **********, като същият е с правна квалификация по чл. 34 от Закона за собствеността за съдебна делба на недвижими имоти във фазата на допускането й, а именно следните недвижими имоти:

1 . Апартамент № 108, находящ се в жилищна сграда в град София, район „Слатина“, улица „Гео Милев“ № 116Б, блок № 53, вх. Д, ет. 9, с идентификатор ***, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 84,67 кв.м. с принадлежащите – избено помещение № 24 и 4,403 % идеални части от общите части на сградата и

2. Дворно място, находящо се в с. Байлово, Софийски окръг с площ от 660 кв.м., урегулирано, съставляващо парцел № VII-4 в квартал 30 по регулационния план на село Байлово, при съседи от две страни улици, Никола Захариев Донев и наследници на Иван Андонов, заедно с подобренията извършени върху него, ведно с двуетажна жилищна сграда с гараж, представляваща УПИ II-261, кв. 34 по плана на с. Байлово, общ. Горна Малина, Софийска област, КРП, одобрен със Заповед № АБ-471/30.12.1982 г.

Ищецът твърди, че съсобствеността между ищеца и С. Л. върху имота, находящ се в град София, район „Слатина“ е възникнал по силата на наследствено правоприемство от техния общ баща – Димитър Владимиров Т.

/починал на 11.02.2025 г./ Последният бил придобил собствеността върху апартамента по силата на нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство № 184, том XVIII, нот. дело № 3384/1986 г. След неговата смърт собствеността преминава върху неговите низходящи ищецът Т. /син/ и ответницата С. Л. /дъщеря/, като и двамата 3 получили по ½ идеална част от имота. С нотариален акт за дарение ищецът дарява на дъщеря си Е. Т. 1/60 идеални части от процесния имот от неговите ½ идеални части. Ето защо към настоящия момент съсобствеността между страните по отношение на този обект на правото на собственост е както следва: С. Л. – 1/2 идеални части; Л. Т. – 29/60 идеални части и Е. Т. – 1/60 идеални части. При тези квоти моли да бъде допуснат до делба процесният имот.

На следващо място относно имотите, находящи се в село Байлово, Софийски окръг сочи, че съсобствеността между ищецът Т. и ответницата С.

Л. касателно тези имоти пак е в резултат на наследствено правоприемство от техния възходящ баща. Уточнява, че баща им придобил собствеността върху имота в село Байлово приживе посредством нотариален акт № 36, том IV, дело № 636/1979 г. След смъртта на Димитър Т. двете му деца получили в наследство по ½ част от имота. Въпреки положени усилия за постигане на доброволна делба с ответницата Л., това не било постигнато, поради това моли съда да допусне до делба посочените имоти, при квоти по ½ идеална част за двете страни – С. Л. и Л. Т..

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата Е. Т., с който моли съда да допусне до делба процесните имоти, при посочените от ищеца квоти. Признава за извършената сделка по реда на чл. 225 от ЗЗД от 16.03.2026 г., по силата на която страната се е сдобила с 1/60 идеални части от процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Слатина“, улица „Гео Милев“.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС – за допускане на съдебна делба на недвижим имот, придобити по силата на наследствено правоприемство и дарение.

Въведено е възражение с правна квалификация чл. 26, ал. 2 о т ЗЗД за нищожност на сделката за дарение от 16.03.2026 г. като симулативна.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – Ищецът твърди, че съсобствеността в процесните съсобствени имоти се разпределя по следния начин, а именно, че по отношение на имотите, находящи се в село Байлово, Софийско квотите са по ½ идеална част за Л. Т. и за С. Л., а относно апартаментът, находящ се в град София, район „Слатина“ – респективно са: С. Л. – 1/2 идеални части; Л. Т. – 29/60 идеални части и Е. Т. – 1/60 идеални части. Ответницата Т. също признава тези квоти. Ответницата Л. признава съсобствеността и посочените квоти относно имотите в с. Байлово, а относно апартаментът в град София, оспорва квотите на ищеца и твърди, че и жилището е съсобствено само между нея и ищеца Т., при квоти по ½ част за всеки от двамата.

4

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – С оглед признатите от ответницата факти, и на основание чл. 153 ГПК съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: че процесният делбен имот, находящ се в село Байлово, Софийско е съсобствен между страните при следните квоти по ½ идеална част за ищеца Т. и за ответницата Л..

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи по делото наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имоти на твърдяното правно основание /наследяване/ и дарение относно апартаментът в град София в претендираните квоти.

6. По доказателствата:

П Р И Е М А представените от страните документи като писмени доказателства по делото, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 16.07.2026 г. в 09:30 ч., за която дата да се призоват страните с копие от определението, третото лице помагач с препис от исковата молба и отговора.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

ЗАДЪЛЖАВА страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация, на основание чл. 140а, ал. 1, т. 3 ГПК.

УКАЗВА на страните, че при насрочена информационна среща за медиация производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават. Страните са длъжни да участват в информационна среща за медиация само веднъж в производството. Информационната среща за медиация се провежда в определения от съда срок. По общо съгласие страните могат да участват в информационна среща и в процедура по медиация и след 5 този срок едновременно с разглеждане на делото или като поискат производството да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, ГПК. При наличие на предпоставките по чл. 149, ал. 2 ГПК съдът пристъпва към постановяване на решение по делото, независимо че не е проведена информационна среща когато съдът не е указал на страните да участват в срещата или някоя от страните не е участвала в нея. Съдът отлага делото за провеждане на информационна среща или на процедура по медиация само по искане на всички страни. Когато в процедура по медиация е постигнато споразумение, което е представено на съда, то се разглежда по реда на чл. 234 или чл. 321, ал.

5 ГПК.

УКАЗВА на страните, че спорът е подходящ за разрешаване чрез медиация или съдебна спогодба. При постигане на споразумение страните могат сами да определят условията на уреждане на отношенията си съобразно действителните си интереси, включително начина на подялба на имота, поставянето му в дял на един от съделителите срещу парично уравнение, продажбата му и разпределянето на получената цена или друг взаимноприемлив способ за прекратяване на съсобствеността.