Протокол № 1162 от 14.06.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1162 гр. Варна , 14.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова

Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100501123 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:03 часа се явиха:

Въззивникът Д. П. АТ. , редовно уведомена, се явява лично и с адв. Ж., редовно упълномощен и приет от първа инстанция.

Въззиваемата страна К. Д. Д., редовно уведомен, се явява лично и с адв. Ч., редовно упълномощена и приета от първа инстанция.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ ВАРНА , редовно уведомени, представляват се от юрисконсулт Т..

АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА в доклада си към Определение № 1709/19.05.2021г., с което е извършен доклад на 1 въззивната жалба, на частната такава, както и на депозираните писмени отговори.

АДВ. Ж.: Запознат съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по доклада. Поддържам въззивната жалба.

АДВ. Ч.: Запознат съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по доклада. Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора на въззивна жалба.

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Няма промяна в становището ни.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че детето Д. е изслушано в „Синя стая“ на 02.06.2021г., като протоколът от изслушването на детето е приложен по делото.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че е постъпил и допълнителния социален доклад, назначен от съда.

В залата се явява и Б. А., за изслушване.

Б. А.: Съпругът ми няма да се яви по здравословни причини, на преглед е.

Съдът намира, че явяването само на Б. А. е достатъчно, поради което и същата ще бъде изслушана в днешно с.з.

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Постарали сме детайлно да опишем ситуацията такава, каквато я намираме в момента. Защото, първо познаваме от много дълъг времеви период семейството, отношенията търпят промяна. Затова по този начин сме акцентирали в становището в края на социалния доклад. Тази промяна според нас се дължи на интензивно променящите се отношения между възрастните, обгрижващи детето, което води до поставянето му в тази некомфортна, често променяща се среда. Отново ще повторя нашата позиция: ако доверените възрастни за детето успеят да постигнат диалог помежду си, както сме го правили през годините, не е необходимо да се намесва съдът. Естествено, че в настоящия момент е сезиран, но принципно страните трябва да могат да поставят като приоритет отглеждането на детето. Защото, ако те продължават да се противопоставят, предвид промяна в обстоятелствата по формален повод, всичко постигнато през годините, ако щете и нашата работа, не толкова за самата работа, а стимулите по отношение на психоемоционалното състояние на детето, защото то е стабилно, ще бъде обезсмислено.

Поддържаме позицията по повод промяната в упражняването на родителски права. Няма промяна в този аспект. Направихме опит да се осъществи една успешна, трайна реинтеграция, но както преди малко казах нестабилните отношения между възрастните, 2 обгрижващи детето, постоянно по поставят в една ситуация на риск, което наложи предвид идването на детето, разговора със социалния работник, констатациите на психолога, че рискът ако в момента бъде направена такава реинтеграция може тя да бъде неуспешна, ни накара да направим отново социално проучване, отново да възстановим разговорите с всички обгрижващи лица детето и да оттеглим молбата си за прекратяване на мярката за закрила. Тоест, според нас детето все още е с приложена мярка за закрила, въпреки висящността на това производство. Идеята на тази мярка е не да попречим на бащата да упражнява родителските права, напротив, или по някакъв начин да изведем майката от личното пространство на детето, с мярката искаме да запазим статуквото за детето, въпреки конфронтиращите се възрастни, доколкото е възможно. Тъй като те не се справят самостоятелно мярката за закрива дава тази опора. Ние ги наблюдаваме и мярката за закрила позволява да подкрепяме семейството. Без тази мярка за закрила се страхуваме, че този конфликт ще завлече отново Д. и той ще бъде потърпевш. Бащата се нуждае от подкрепа.

Обгрижващите лица също имат място и роля в живота на детето.

АДВ. Ж.: Да се приеме доклада.

АДВ. Ч.: Да се приеме доклада.

СЪДЪТ намира, че допълнителния социален доклад следва да бъде приет към доказателствата по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИАГА по делото изготвения допълнителен доклад от ДСП- Варна от 04.06.2021г.

АДВ. Ж.: Във връзка с изявлението на представителя на ДСП Варна представям заповедта, с която е отменена заповедта за прекратяване на мярката.

ЮРИСКОНСУЛТ Т. : Тя е формалност, защото доколкото ние сме оттеглили молбата, заповедта важи за произнасянето с акт. В момента е налице произнасяне на съда по мярката, не е прекратена тази мярка. Няма произнасяне, защото е оттеглена. Ние изчакахме да проведем актуално социално проучване и евентуално да сезираме съда отново.

АДВ. Ч.: Да се приеме, допустима и относима е към предмета на спора. Във връзка с най- добрия интерес на детето представям и моля да приемете протокол от разпит на детето, който е проведен на 16.02.2020г., с преписи за страните, като твърдя, че детето към момента на разпита пред социалните работници на втория лист самия протокол е заявило становище, различно от позицията, която е заявило пред вас в разпита, проведен в „Синя стая“. То казва „искам принципно да се водя при баба и при дядо, но да продължа да живея с баща ми и 3 брат ми“. Самостоятелно е разпитан, без присъствието на значимите възрастни, социалните работници, които работят по случая. Моля да приемете това доказателство като отноисимо и допустимо към спора пред настоящата инстанция.

АДВ. Ж.: Да се приеме, допустимо е.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приложени днес представените от страните доказателства, а именно: Заповед от ДСП- Варна от 19.03.2021г., с която е отменена заповедта за прекратяване на настаняването, както и Протокол от проведена от ДСП среща на детето Д. със социални работници от 16.02.2021г.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на Б. Б. А.- лице, при което Д. е настанено, и негова баба.

Б. Б. А.:

Детето в момента домува при баща си. Почти двукратно през седмицата е при нас. В контакт сме с него по отношение на всяко едно нещо. Мисля, че материалното му устройване е преди всичко на нашите плещи и на плещите на майка му. Детето идва и само́ при нас, идва и по наша покана, също и с брат си заедно. Каним ги на вечеря. След училище минава, разговаряме. Исках да споделя, че за нашето семейство, както за всеки човек, живота му има две страни- материална и емоционална. Аз, обаче омаловажавам материалната страна. Ще ми се да наблегна да емоционалната. При баща си той не среща разбиране. Това, кога е нещастен, кога е щастлив, какви са мечтите му, какви са въжделенията му, какво го тревожи, какво го вълнува, какво иска да сподели. Това не се получава. Няма потупване по рамото „ела татко, да поговорим по мъжки“. Ако му зададем на бащата в момента двадесет въпроса: какво иска да продължи в обучението си Д.; за какво мечтае; кои са приятелите му; познава ли бащата един от родителите на приятелите му; как минава свободното време на това дете, поощрено ли е относно обучението, няма да може да отговори. В училище бащата не го познават. Той не ходи на родителски срещи, контакти не поддържа. Докато бяха онлайн часовете поразредихме срещите, но аз ходех. Лично с директорката контактувам. Смени се и секретарката, новата секретарка познавам.

Интересувам се от успеха му непрекъснато. Интересувам се от поведението, което напоследък никак не е добро. Ако зададем въпрос към бащата с какви оценки е завършил първия срок, ако щете кой е любимия цвят на сина му, на двадесетте въпроса едва ли ще получим един отговор.

Откакто детето живее при баща си, връзката, която сме поддържали с него и сме 4 имали с него е същата, каквато е била и преди това. Въпреки, че по- рядко се виждаме отношенията ни са добри както с него, така и с брат му. Ние винаги сме готови да го обгрижваме и да се грижим за него. Промяната наложи заболяването на съпруга ми, той онкологично се разболя, стресът беше много голям в първия момент и това беше в първия ден, когато Д. беше във ваканция. Той искаше да прекара известно време през ваканцията при баща си. В събота изпратих Д. при баща му за известно време да преспи. В понеделник се получи разрива при съпруга ми. Той припадна в тоалетната. Стесът беше много голям.

Той самия не поиска да се върне. Решихме, че е добре да домува при баща си, въпреки че аз присъствах на завършването на седми клас, заедно решавахме къде ще кандидатства и как, заедно се записахме в гимназията, без да участва баща му.

Харесва му да продължи да учи в същото училище, намери приятели там, но явно възрастта си играе ролята. Разговаряхме скоро с него на тази тема. Опитвам се да го убедя, че в това училище, след като продължи, ще има добра професия. Не много му се учи, не е запален, но не е стимулиран към обучението. Това не е основна тема в момента на живота на Д. в семейството на баща му, докато при нас това беше основното. Да, приемах възраженията на баща му, че когато се пресели при него на много неща не беше научен. Но не беше научен на женската страна от живота. Аз съм пенсионер човек и съм си у дома.

Имах задача да го обгрижвам, не съм го учила нито да пере, нито да глади, нито да мие чинии. Да поддържа лична хигиена, това беше грижата и да учи. Докато при татко му не се учи, не се чете книга, не се ходи на представление, не се слуша музика, не се гледа дори телевизия, няма списания, вестник не се чете.

Желанието на Д. за по- нататък е да стане зъботехник и затова дълго и нашироко говорихме какво е необходимо, за да кандидатства, как са се променили изпитите там, с каква диплома минимална да е, за да може да влезе, кои оценки са важни, има ли приятелка, няма ли, какво го вълнува.

В началото на учебната година, когато Д. се записа в това училище, той ходи два месеца без учебници, защото баща му нямаше пари да осигури учебници. Закупихме му ги ние. Тръгна на онлайн обучение, няма електронно устройство. Дадохме лаптоп, дадохме нов телефон, защото стария се счупи. Считам, че можем да го обезпечим материално, може и да не е с марково облекло, но нищо няма да му липсва. В тази страна на нещата и майка му има много голям принос.

В момента здравословното състояние на съпруга ми е такова, че се опитваме да го стабилизираме, но е доста отпаднал, той е с една трета стомах, ужасно отслабнал. Въпреки това като грижа можем да се грижим за Д.. Но аз мисля, че нашия живот е на финална права и винаги съм смятала, че мъжката среда при баща му, при брат му щеше да благоприятства за неговото развитие в тази възраст. Разликата във възрастта между съпруга ми и внука ми е доста голяма. Ние бягаме успоредно, не можем да бъдем сигурни в адекватните съвети като развой на едно момче в сегашно време. Това мисля, че той във връзка с брат си, в близкия 5 контакт с брат си получава много по- адекватен съвет, близост. Считам, че е в негов интерес да има мъжки пример от човек, който е по- близко до него като възраст.

Тревожи ме мнението на бащата да се възпротиви на социалната помощ, която получавахме. От времето, когато Д. беше настанен със съдебно решение при нас, ако не бяха социалните работници зад нашия гръб, аз мисля, че не бихме могли да се справим. Ние получавахме превъзходна психологична помощ, защото душата на това подрастващо дете е на рани и аз не можех да вляза в руслото на трите, четири неща, които него го вълнуваха и го тресяха, тогава, когато постъпи при нас. Усещах, че психиката му страда. Попаднахме на разкошен човек при социалната защита. Дамата успя да влезе под кожата му по- добре от мен, аз от нея научавах неща, които той не беше готов да споделя с мен. Ако те не бяха, повярвайте ми, нямаше да успеем да се справим. По силата на останалото в сила съдебно настаняване трябваше да подпишем нов договор за социална помощ. Отидохме там, но Д. не дойде, защото баща му не го е пуснал. Не можем против волята на баща му, забранил е на детето да идва, защото го караме да подписва неща, с които бащата не е съгласен. Имам опасението, че ако това съдебно настаняване при нас бъде отменено, ще се затвори и вратата на нашия дом, защото бащата последните дни ми каза „аз в съда ще кажа, че се намесваш в моето семейство, че ти настройваш детето против нас“. Това не е вярно. Всички се грижим за интереса на детето. Аз никога не бих си позволила да говоря нещо против родителите.