Решение № 149 от 16.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Бургас, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Търговско дело № 20212100900464 по описа за 2021 година

Делото е образувано по повод исковата молба на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът „Галера“ ЕООД, ЕИК 147118316, със седалище гр. Бургас, в качеството на поръчител по Договор за поръчителство № 317-71/08.05.2009 год. към Договор за кредит № 31770/08.05.2009 год., му дължи следните суми: 29 092,39 евро – главница;

6054,73 евро – възнаградителна лихва по т. 1. 6. 2. от договора за кредит, за периода 25.10.2018-04.04.2021 год. включително; 1145,10 евро – обезщетение за забава за периода 25.06.2018-12.03.2020 год. вкл.; 126,43 евро – непогасена договорна лихва по т. 1. 7. от договора, за периода 13.03.-13.05.2020 год. вкл.;

1747,32 евро – обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода 14.05.2020-04.04.2021 год. вкл.; 64,65 евро – законна лихва за забава за периода 05-12.04.2021 год.; 568,99 лева – непогасена комисионна за управление за 2019 и 2020 год., по т. 1. 8. 2. 2. от договора за кредит; 487,60 лева – непогасени вноски за подновяване на ипотека, по Раздел ІІ, т. 6. 2. от договора за кредит; 48 лева – непогасени вноски за връчване на нотариални покани, ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, начиная от 13.04.2021 год. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед за изпълнение № 594/14.04.2021 год., издадена по ч. гр. д.

№ 2546/2021 год. на БсРС; ангажира доказателства, претендира присъждане на деловодните разноски, направени в заповедното и в исковото производства.

Правните основания на предявените обективно съединени положителни установителни искове са чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, 1 чл. 138 и сл., ЗЗД и чл. 11 и сл., ЗПК.

Ответникът оспорва исковете като недопустими, а в условие на евентуалност – и като неоснователни; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски. В писмения отговор по делото са оспорени основателността и размерът на исковете; наведени са възражения за нищожност на договора за поръчителство поради невъзможен предмет (чл.

26, ал. 2, изр. първо, предл. първо, ЗЗД); за отпадане отговорността на поръчителя поради изтичане на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1, ЗЗД за всички процесни суми, а в условие на евентуалност – изтичане на същия срок само по отношение вноските преди м. октомври 2021 год. по погасителния план към договора; на трето място – поради липсата на съгласие у поръчителя по смисъла на чл. 147, ал. 2, ЗЗД.

Писменият отговор е уточнен устно в проведеното по делото на 25.01.2023 год., открито съдебно заседание.

Срещу отговора на ответника е депозирана допълнителна искова молба, с която са оспорени твърденията на длъжника; представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 373, ГПК ответникът е представил писмен отговор по допълнителната искова молба, с която е аргументирал правната си позиция за неоснователност на исковете.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника, за заплащане на процесните парични суми на основание сключен в писмена форма Договор за поръчителство № 317-70/08.05.2009 год. към Договор за кредит № 317-70/08.05.2009 год. Видно от съдържанието им, двата договора са сключени на 11.05.2009 год. Кредитополучател по договора за кредит е М.

Г. С., а ответникът-ЕООД е негов поръчител-солидарен длъжник по чл. 138 и чл. 141, ал. 1, ЗЗД. Според приложения към договора погасителен план, паричното задължение следва да бъде платено на вноски, с последен падеж 30.05.2024 год. Ищецът-АД сочи, че по договора за кредит са извършени частични погасителни плащания, но за периода 25.06.2018-25.03.2021 год. е налице неизпълнение за погасителните вноски за главницата, а за периода 25.10.2018-25.03.2021 год. – и за вноските за договорна лихва, поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 05.04.2021 год.

Видно от представените уведомления по преписка вх. № 12199/16.07.2019 год. на ЧСИ рег. № 805 (л. л. 48-50 и 66-67 по описа на делото), изявлението на банката за предсрочна изискуемост е получено от управителя на „Галера“ ЕООД на 29.07.2019 год. Писмото до длъжника М. С. е оформено като връчено на основание чл. 47, ал. 1, ГПК, на 19.10.2019 год.; в уведомлението са посочени дните на посещение на адреса – 30.09., 09-и и 2

19.10.2019 год.

За заплащане на процесните суми от двамата солидарни длъжници, на 13.04.2021 год. е подадено заявление по чл. 417, ГПК от банката-кредитор, което е уважено, издадени са Заповед за изпълнение №594/14.04.2021 год. по ч. гр. д. № 2546/2021 год. на БсРС, с допуснато незабавно изпълнение, и изпълнителен лист от 16.04.2021 год. Разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповедта по отношение поръчителя-ЕООД е отменено с Определение № 1368/07.10.2021 год. по възз. ч. гр. д. № 1659/2021 год. на БсОС, а предмет на настоящото дело е установяване дължимостта на сумите само спрямо поръчителя „Галера“ ЕООД.

В заповедното производство са представени доказателства за извършено от ЧСИ рег. № 805 ново връчване на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост до длъжника М. С. – от 16.02.2021 год., на основание чл. 47, ал. 1, ГПК. Това второ връчване е обосновано с твърденията по т. 2 от допълнителната искова молба, съгласно която банката счела, че връчването от м. октомври 2019 год. е нередовно и предсрочната изискуемост не е била надлежно обявена за М. С..

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените установителни искове за неоснователни. В тежест на ищеца е провеждане главно и пълно доказване легитимацията си на кредитор-изправна страна по процесния договор за кредит, поетото от ответника поръчителство, настъпилата изискуемост на вземанията и наличието на правно основание за ангажиране солидарната отговорност на поръчителя-ответник преди изтичане на преклузивния 6-месечен срок – чл. 154, ГПК във вр. с чл. 138 и чл. 147, ал.

1, ЗЗД. Такова доказване по делото не е проведено. Задължението на поръчителя възниква от валиден писмен договор за поръчителство, който е двустранен, формален и консесуален; той е с акцесорен характер и е различен и самостоятелен спрямо договора, породил главното задължение. Валидното пораждане на задължението за поръчителя зависи от валидното възникване на действителен главен дълг, а предметът и обемът на отговорността на поръчителя се определят от обема на главното задължение – Решение № 994/07.01.2008 год. по търг. д. № 595/2007 год. на ІІ ТО на ВКС. В разглеждания казус съдът намира, че страните са били надлежно обвързани от представения договор за поръчителство, сключен на 11.05.2009 год. – това съглашение е писмено, то съдържа ясно посочени страни, предмет и основание. Настоящият съдебен състав не споделя твърдението на ответника, че договорът за поръчителство е нищожен поради невъзможен предмет. В разглеждания казус договорът за поръчителство не е сключен за бъдещи задължения – чл. 147, ал. 2, изр. второ, ЗЗД, а е пряко обвързан с конкретен договор за кредит, описан в т. 1 по номер и дата (317-70/08.05.2009 год.), длъжник по който е М. Г. С.. От съдържанието на договора за кредит се установява, че той е сключен на 11.05.2009 год. В горния десен ъгъл на договора за кредит съществува клеймо на банката, носещо посочените номер и по-ранна дата, но няма доказателства кога е постановено това клеймо – 3 ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока, предвид оспорването от ответника. Въпреки изложеното, съдът намира, че договорът за поръчителство е несъмнено свързан с договора за кредит, тъй като и двата са сключени на 11.05.2009 год., а и поръчителят недвусмислено декларира, че се е запознал с договора за кредит – вж. т. 6. 1. Данните в банковото клеймо върху първа страница на договора за кредит съвпадат изцяло с данните по договора за поръчителство, поради което не е налице неяснота относно облигационните задължения на кредитополучателя М. С., които поръчителят е обезпечил. В случая моментът на сключване на двете съглашения няма правно значение, тъй като законодателят не е предвидил времева поредност за двата договора, която да влече недействителност на някой от тях (вж.

Определение № 546/18.08.2009 год. по търг. д. № 63/2009 год. на II ТО на ВКС).

Клаузата на т. 4 от договора за поръчителство също не може да обоснове различен правен извод от изложения от съда, тъй като няма данни за съществуване на Договор за кредит № 317-51/10.04.2009 год. между същите страни по кредитното правоотношение, т. е. тази клауза не поражда действие за контрахентите по поръчителството и не опорочава съглашението им по чл.

138, ЗЗД.

Неоснователността на предявените искове съдът обосновава със становището си за изтичане на преклузивен 6-месечен срок по чл. 147, ал. 1, ЗЗД. В разглеждания казус предсрочната изискуемост е обявена от банката спрямо длъжника М. С. с изпращане на писменото уведомление на адреса по т. 1. 15. от договора за кредит, с който факт е свързана проявата на фикцията по т. 10. 4. 2. – за надлежно уведомяване, въпреки неоткриването на адресата (Решение № 148/02.12.2016 год. по търг. д. № 2072/2015 год. на I ТО на ВКС).

С оглед договорната свобода по чл. 9 и чл. 20, ЗЗД, съдът приема, че банката и кредитополучателят М. С. са уредили ясни условия за извършване на уведомявания по договора, в т. ч. и за мястото на връчване на изявлението за предсрочна изискуемост. С посочването на конкретен адрес за длъжника М.

С. – гр. Бургас, бул. „Д.“ № ***, вх. *, ет. 1, ап. 2 (т. 1. 15. от договора), страните са уговорили мястото за връчване на изявленията на банката по съглашението; на този адрес е извършено и връчването по избрания от кредитора способ за уведомяване – в писмен вид, изключващ възможността за телефонно уведомяване (Решение № 208/09.02.2018 год. по търг. д. № 394/2017 год. на І ТО на ВКС). Срокът по чл. 147, ал. 1, ЗЗД за неплатения остатък по кредита започва да тече от момента на уведомяване на длъжника и на поръчителя, че е обявена предсрочната изискуемост на вземанията – Решение № 114/07.09.2016 год. по търг. д. № 362/2015 год. на ІІ ТО на ВКС.

Такова надлежно уведомяване по отношение на поръчителя банката е извършила на 29.07.2019 год., а волята си надлежно е съобщила и на главния длъжник М. С. чрез ЧСИ рег. № 805 – от 19.10.2019 год., т. е. спазени са указанията в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 год. по тълк. д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС за обявяване на предсрочната 4 изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 417, ГПК.

Според задължителните указания на ВКС за правилното прилагане на закона, 6-месечният срок по чл. 147, ЗЗД тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг (Тълкувателно решение № 5/21.01.2022 год. по тълк. д. № 5/2019 год. на ОСГТК на ВКС). Както бе посочено по-горе, волята на банкатаищец да обяви задълженията за предсрочно изискуеми е обявена на кредитополучателя М. С. по реда на чл. 47, ал. 1, ГПК, след 3 посещения на адреса през м. септември и октомври 2019 год. С тази покана банката е определила 7-дневен срок за изпълнение, неспазването на който е обвързан безусловно с настъпване на предсрочна изискуемост. Поканата е връчена надлежно от ЧСИ рег. № 805, при спазване императивите на чл. 47, ал. 1, ГПК – с посещения на 3 дати, едната от които е почивен ден, със залепване на съобщение на входната врата (отразена е липсата на пощенска кутия за жилището). Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че предсрочната изискуемост за кредитополучателя С. е настъпила след изтичане на 2-седмичния срок по чл. 47, ал. 1, ГПК, считано от третото посещение на 19.10.2019 год., и на определения от адресанта 7-дневен срок за изпълнение, т. е. на 12.11.2019 год. От този момент е започнал да тече 6месечният срок по чл. 147, ЗЗД, той е изтекъл на 13.06.2020 год., предвид удължаването му на основание императива на чл. 4, т. 1 от ЗМДВИПОРНСПП. През посочения 6-месечен период ищецът не е предявил иск срещу кредитополучателя М. С. за спорните остатъчни парични вземания по процесния договор, поради което поръчителството е прекратено. От момента на изтичане на преклузивния срок по чл. 147, ЗЗД ответното ЕООД не е материално-правно легитимирано като длъжник на банката по договора от 11.05.2009 год. С почти идентични мотиви втората съдебна инстанция в заповедното производство – възз. ч. гр. д. № 1659/2021 год. на БсОС, е приела липсата на съществуващо поръчителство за „Галера“ ЕООД. Налице са и двата елемента на фактическия състав по чл. 147, ал. 1, ЗЗД – изтеклият законово определен времеви период и бездействието на кредитора през него (вж. Решение № 540 от 21.07.2008 год. по търг. д. № 169/2008 год. на ІІ ТО на ВКС).