Решение № 68 от 23.06.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Варна, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Р. Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600164 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.34 1, ал.1 във връзка с чл.313 следващите от НПК. и

Окръжен съд-Добрич, по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК, с определение №132 от 17.04.2025г., постановено по ЧНД №89/2025г. по описа на същия съд, на основание чл.25,ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК е групирал наложените на осъдения К. М. И. наказания по влезли в сила присъди както следва: лишаване от свобода за срок от пет месеца, с влязло в сила споразумение №27/09.04.2024г. по НОХД №46/2024г. на Районен съд-гр.Ген.Тошево, лишаване от свобода в размер две години с влязла в сила присъда № 6/13.05.2024г. по НОХД №67/2024г. на Районен съд гр.Ген.Тошево, лишаване от свобода в размер една година и четири месеца с влязла в сила присъда № 7/13.05.2024г. по НОХД№71/2024г. на Районен съд-гр.Ген.Тошево, глоба в размер на 500 лв., с влязло в сила споразумение №35/04.06.2024г. по НОХД №94/2024г. на Районен съд-гр.Ген.Тошево и лишаване от свобода за срок от четири години, с влязло в сила споразумение № 4/21.02.2025г. по НОХД№63/2025г. на Окръжен съд-гр.Добрич, като е определил за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно– лишаване от свобода за срок от четири години. На основание чл.23, ал.3 от НК към определеното общ найтежко наказание е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 500лв, 1 наложено по НОХД№94/2024г. на Районен съд-гр.Ген.Тошево. На основание чл.24 от НК, съдът е увеличил размера на така определеното общо наказание от четири години лишаване от свобода с шест месеца лишаване от свобода и е постановил К. М. И. да търпи наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца, при първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС. На основание чл.25, ал.2 от НК от така определеното общо най-тежко и увеличено наказание е приспадната изтърпяната до настоящия момент част от постановеното за изтърпяване общо най-тежко и завишено наказание в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода съгласно определение №97 от 01.07.2024г. по ЧНД №108/2024г. на РС гр.Ген.Тошево, влязло в сила на 22.07.2024г. На основание чл.59, ал.1 от НК от така определеното общо най-тежко и увеличено наказание е приспаднато времето, през което И. е бил задържан по НОХД №63/2025г. на ОС-гр.Добрич, считано от 29.01.2024 до 24.04.2024г. На основание чл.68,ал.1 от НК е постановено отделно изтърпяване от определеното общо най-тежко и увеличено наказание с настоящото определение, на наказанието от четири месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения К. М. И. ЕГН ********** с присъда №42/06.12.2022г., по НОХД №1088/2021г. на Районен съд – гр.Добрич, влязла в сила на 22.12.2022г., при първоначален строг режим, като го приспада като изцяло изтърпяно.

Срещу така постановеното определение, в частта му относно приложението на чл.24 от НК е постъпила жалба от осъдения И.. Считайки, че определеното общо наказание е достатъчно високо по своя размер, осъдения моли съда да отмени приложението на чл.24 от НК.

Представителят на АП-Варна счита жалбата за неоснователна, а определението за правилно и законосъобразно.

Процесуалният представител на осъдения И. в съдебно заседание поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли да се измени определението, като се отмени приложението на чл.24 от НК.

В своя защита и последна дума осъдения И. моли да не бъде завишено определеното общо наказание с шест месеца.

След преценка на изложените в жалбата доводи и изразените становища на страните в хода на въззивното производство пред АС-Варна, както и след цялостна служебна проверка на определението, на основание чл. 313 и чл. 314 НПК, съставът на Апелативен съд - Варна намира следното:

Жалбата е допустима, подадена е от страна, притежаваща процесуално призната възможност за това и в предвидения от закона срок, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :

Осъжданията на И., имащи отношение към процесното производство са 2 следните:

1. С влязла в сила на 22.12.2022г. присъда №42/06.12.2022г. по НОХД №1088/2021г. на РС-гр.Добрич, за извършено на 16/17.05.2020г. престъпление по чл.346, ал.2, т.1 във вр. с чл.63, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение на основание чл.69, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

2. С влязло в сила на 09.04.2024г. определение №27/09.04.2024г. за одобряване на споразумение по НОХД №46/2024г. на РС-гр.Ген.Тошево, за извършено на 12.08.2023г. престъпление по чл.194, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален общ режим. С определение и на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено осъденият И. да изтърпи първо и отделно наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено му по НОХД №1088/2021г. на РС-гр.Добрич.

3. С влязла в сила на 29.05.2024г. присъда №6/ 13.05.2024г. по НОХД №67/2024г. на РС-Ген.Тошево, за извършено на 01.10.2023г. и 11.10.2023г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т. 4 във вр. с чл.26, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален общ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено осъденият И. да изтърпи първо наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален строг режим, наложено му по НОХД №1088/2021г. на РС Добрич.

4. С влязла в сила на 29.05.2024г. присъда №7/13.05.2024г. по НОХД №71/2024г. на РС Ген.Тошево, за извършено през м.юли 2023г. престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца при първоначален общ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено осъденият И. да изтърпи първо отложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален общ режим, наложено му по Н ОХ Д №1088/2021г. на РС-гр.Добрич, при разделно изтърпяване на така наложените му наказания.

С определение №97 от 01.07.2024г. по ЧНД № 108/2024г. на РСГен.Тошево, влязло в сила на 22.07.2024г. на И. е наложено общо най-тежко наказание по НОХД №46/2024г., НОХД №67/2024г. и НОХД №71/2024г. и трите по описа на РС-Ген.Тошево, а именно наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.24 от НК е увеличено с осем месеца и е определено наказание лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца при първоначален строг режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено отделено от така определеното общо и завишено наказание осъденият И. да изтърпи наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален общ режим, наложено му по НОХД №1088/2021г. на РС-Добрич, което наказание е изтърпяно на 09.08.2024г. като от тази датата И.

3 търпи общо най-тежко наказание, определено по реда на чл.25 и чл.24 от НК в размер на два години и осем месеца лишаване от свобода.

5. С влязло в сила на 04.06.2024г. определение №35/04.06.2024г. за одобряване на споразумение по НОХД №94/2024г. на РС-Ген.Тошево, за извършено на 04.05.2023г. престъпление по чл.354а, ал.5 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 500 лв.

6. С влязло в сила на 21.02.2025г. определение №4/21.02.2025г. за одобряване на споразумение по НОХД №63/2025г. на ОС-гр.Добрич, за извършени на 29.01.2024г. престъпления по чл.198, ал.4 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.194, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК му е наложено общо найтежко наказание лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален строг режим. На основание чл.59, ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието е приспаднато времето, през което И. е бил задържан, считано от 29.01.2024г. до 24.04.2024г.

Изводът на първоинстанционния съд, че наказанията по НОХД №46/2024г. на РС гр.Ген.Тошево, НОХД № 67/2024г. на РС-гр.Ген.Тошево, НОХД №71/2024г. на РС гр.Ген.Тошево, НОХД №94/2024г. на РСгр.Ген.Тошево и НОХД №63/2025г. на ОС-гр.Добрич подлежат на кумулиране, т.к. деянията са извършени преди деецът да е бил осъден с влязла в сила присъда за което и да е от тях е правилен и съответен на наличните по делото писмени доказателства- справка за съдимост с приложени към нея бюлетини за осъжданията. Това обуславя приложението на чл.25,ал.1 вр. чл.23 от НК.

Съдът е определил общо наказание, като е наложил най-тежкото наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Към определеното общо най-тежко наказание и на основание чл.23, ал.3 от НК правилно е присъединено изцяло и наказанието глоба в размер на 500лв, наложено по НОХД №94/2024г. на РСгр.Ген.Тошево.

Законосъобразно, на осн.чл.25,ал.2 от НК е приспадната изтърпяната до настоящия момент част от постановеното за изтърпяване общо най-тежко и завишено наказание, в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода съгласно определение № 97 от 01.07.2024г. по ЧНД №108/2024г. на РС гр.Ген.Тошево, влязло в сила на 22.07.2024г.

Правилно на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което И. е бил задържан по НОХД №63/2025г. на ОС-гр.Добрич, считано от 29.01.2024 до 24.04.2024г.

На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено отделно изтърпяване от определеното общо най-тежко и увеличено наказание с настоящото определение, на наказанието от четири месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения К. М. И. ЕГН ********** с присъда №42/06.12.2022г., по НОХД 4

№1088/2021г. на Районен съд – гр.Добрич, влязла в сила на 22.12.2022г., при първоначален строг режим, като го приспада като изцяло изтърпяно.

Окръжният съд е приел, че в случая са налице предпоставките на чл.24 от НК и е завишил определеното общо наказание с ШЕСТ МЕСЕЦА. За да достигне до този извод, съдът е съобразил, че в съвкупността са налице пет осъждания, едно от които в условията на продължавано престъпление, а друго с съучастие и че четири от осъжданията са за тежки умишлени престъпления против собствеността, всички извършени в кратък период от време-една година.

Въззивният съд намира, че на първо място са налице формалните предпоставки за приложението на чл.24 от НК, доколкото наложените наказания са от един и същи вид „лишаване от свобода“. На следващо място, за да бъде увеличено наказанието, следва определеното общо наказание да е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със същото да не могат да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК. Тя се прилага по преценка на съда и не е обвързана с изрично искане за това от страна на обвинението и с неговата процесуална позиция.

Правилно окръжен съд е изследвал цялостната престъпна дейност на осъдения по съвкупността, обществената опасност на деянията и личната обществена опасност на самия него, като е достигнал до извода за една завишена обществена опасност както на извършените от И. деяния, така и на неговата личност. Анализа на включените в съвкупността деяния налага безспорния извод за това, че до момента определяните по вид и размер наказания „лишаване от свобода“ на осъд.И. не са осъществили дори в минимална степен специалната цел на наказанието, предвидена в нормата на чл.36 от НК. Към момента на постановяване на определението осъденият е навършил 21 години и за този кратък жизнен път е бил санкциониран с общо ПЕТ влезли в сила присъди, всички за извършени т е ж к и умишлени престъпления от общ характер- повечето от тях против собствеността за кратък период от време- една година. Престъпната му дейност е започнала още докато е бил непълнолетен и очевидно, налаганите му до момента наказания не са изиграли целения превъзпитателен и възпиращ ефект. На практика, престъпната дейност на осъдения е спирала само за времето, през което се е намирал в местата за лишаване от свобода и въпреки младата му възраст, същият има изградени трайни престъпни навици, реализира интензивна престъпна дейност, която се е превърнала за него в начин на живот, отличаващ се с упоритост и градация на престъпните посегателства и липса на трудови навици, стремеж към осигуряване на средства за съществуване единствено по престъпен начин.