Решение № 27 от 05.02.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. ***, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Н. Чокоева Въззивно гражданско дело № 20254500500950 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

М. Н. М., чрез пълномощника си адв. Н. М. от АК - *** е обжалвала Решение № 1384/04.10.2025 г. по гр. дело № 6746/2024 г. по описа на Районен съд – ***, с което е осъдена на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД, да заплати на С. Р. Т. сумата от 6 000 лв., частично от 9 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие преживяно стресогенно събитие, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата 325,14 лв. имуществени вреди, както и 1336.85 лв. деловодни разноски. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и необоснованост на решението в частта, с която са уважени исковете. Иска се отмяна в уважената част и отхвърляне на предявените искове. В условията на евентуалност е направено искане за намаляване размера на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди поради наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззиваемата. В отхвърлителната част решението не е обжалвано. Претендират се разноски.

1

Ответникът по жалбата С. Р. Т., ЕГН **********, чрез адв. З. М. е депозирала в законоустановения срок отговор на жалбата, в който са изложени подробни съображения за правилност на съдебния акт в обжалваната част и моли в тази част да бъде потвърден.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалб ата и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна законоустановения срок и е процесуално допустима. по спора, в

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от страните в частта, с която е отхвърлен акцесорният иск за заплащане на законна лихва върху присъдената главница за периода 06.06.2022 г. – 27.12.2022 г.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от С. Р. Т. срещу М. Н. М., с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД. Моли с е съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответницата М. Н. М., ЕГН ********** да й заплати сумата от 6000 лева, частично предявени от 9000 лева, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на преживяно стресогенно събитие, което във физически и психологичен аспект не било отшумяло и подлежи на продължителна терапевтична намеса, както и в причиняване на келоидно образувание, загрозяващо дясна предмишница, ведно със законната лихва, считано от 06.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и имуществени вреди в размер на 325,14 лева, от които: р а з ход и за съдебномедицинско удостоверение – 180 лева; разход за преглед – 60 лева; разход за преглед – 50 лева; разход за консултация – 7,63 евро или 14,92 лева; разход за консултация – 10,34 евро или 20,22 лева. Ищцата обосновава искането си с обстоятелството, че на 06.06.2022 г. посетила студио, находящо се в ***, в което ответницата работела и й извършила процедура с лазер за премахване на татуировка на дясна предмишница. След процедурата ищцата не е третирала обработеното място, тъй като спазила препоръките на ответницата. Сл е д известно време третираното място почерняло, повърхността м у се удебелила и с е образувала кора. След отправено запитване от майката на ищцата дали този резултат бил нормален и така ли 2 следвало да изглежда, ответницата отговорила, че това е нормален процес и че било необходимо да се направят допълнителни множество идентични процедури и по препоръка на ответницата била извършена втора процедура на 22.08.2022 г., след която ищцата установила леко избледняване на третираното място. Отново по препоръка на ответницата била извършена и трета - последна процедура на 28.12.2022 г. , по време на която ищцата изпитала силни болки и усетила миризма на изгоряла кожа и обърнала внимание на ответната страна, че това я притеснява, но й било отговорено, че е нормално обстоятелство и ответницата дори усилила честотите на лазерното устройство. След приключване на процедурата отново й било указано обработеното място да не се третира по никакъв начин, с никакви медикаменти. Още към него момент и след приключване на обработката на мястото, болките на ищцата станали силни и с всеки изминал ден ставали все по-силни и по-интензивни. Обработеното място се подуло и деформирало, напълнило се с жълтеникава течност, която изтекла и впоследствие се превърнало в жива кървяща рана. След многократна комуникация чрез съобщения между майката на ищцата и ответницата, последната препоръчала мястото да се третира с Цикатридина, като междувременно твърдяла че неразположенията от този вид са нормални.

Ищцата изпратила нотариална покана до ответната страна за изплащане на обезщетение, но в отговор от пълномощника на ответната страна било заявено, че не е налице основание за заплащане на такова.

Тр е т и р а н о т о м я с т о в п о с л е д с т в и е променило многократно структурата си, създавало изключителен дискомфорт, изразяващ се в силни болки, придърпване и мравучкане, поради което ищцата потърсила специализирана помощ от лекари в ***, където към 2022 г. живеела. От лекарите разбрала, че този резултат бил характерен за изгаряния при премахване на татуировка при ползването на твърде силна енергия, което би могло да доведе до нарушаване целостта на кожата, като обработеното от ответницата място било некротизирало и можело да доведе до вътрешни инфекции. Предприела лечение, което не благоприятствало нарушената цялост на кожата, като й били проведени интервенции, от които й причернявало от болка, като се е стигало до леки припадъци, ставало й лошо и усещала изгаряне на обработеното място във вътрешността на ръката си.

Раната не заздравявала, образувала коричка и се пълнела с кръв. Към 3 настоящия момент, вследствие на проведената процедура от ответницата, ищцата имала загрозяващ белег, келоидно образувание, заради което не можела да носи дрехи с къс ръкав, защото белегът загрозявал ръката й. И досега често изпитвала вътрешно мравучкане, на моменти сърбеж, щипене и придърпване на кожата.

Ищцата и понастоящем живее и работи в ***, където провела консултации с лекар, който при прегледа установил келоидна тъкан с размер 4 см на 3 см и дебелина около 0,6 мм на дясната предмишница, разположена върху татуировка. Определил образуванието като келоид и назначил терапия за частичното му отстраняване чрез периодични интралезионални инжекции с кортикостероиди и лазерни процедури. Ищцата предприела лечение с предписаните инжекции, които били болезнени и предизвиквали гадене и замайване след поставянето им. През 2024 г., след като се прибрала в ***, се консултирала с дерматолог и хирург. Твърди, че в продължителен период от време изпитвала болки и страдания с различна интензивност, а загрозяващият белег на ръката създавал допълнителен дискомфорт. Предвид факта, че раната изменяла структурата си, пълнела се кръв и лимфа, която изтичала самостоятелно, ищцата изпитвала страх раната да не се инфектира и да не причини вътрешни инфекции. Ищцата изпитвала интензивни болки, поради което не можела да спи и да работи. Станала сензитивна и се разстройвала, гледайки състоянието на ръката си. Твърди, че дълго време не носела дрехи с къси ръкави, за да не се вижда раната. Изпитвала страх какво ще се случи, ако не предприеме правилно лечение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът в първоинстанционното производство, чрез пълномощника си адв. Н. М. е депозирал отговор, с който развива съображения за неоснователност на предявения иск, като го и по размер. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата. Претендира разноски.

По делото е приета като неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че ищцата е получила изгаряне II степен на кожата на дясна предмишница, ограничено на площ около 2-3 см. Изгарянето е получено след третата процедура за премахване на татуировка чрез лазерна система, извършена от ответницата на 28.12.2022 г. и е довело до оформяне на келоиден цикатрикс в областта на татуировката, 4 което не е нормално да се получи при такъв вид процедури. Според експертите установеното увреждане се квалифицира по медико-биологичен признак като трайно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Експертизата установява, че появилият се мехур, отговарящ на изгаряне втора степен сочи, че при провеждане на процедурата е приложена по-висока от безопасната енергия и лечението при такива изгаряния трябва да се проведе от лекар – специалист по дерматология или пластична хирургия и най-вече да започне веднага след настъпване на изгарянето. Установено е и че дори и при адекватно лечение от лекар е възможно да се получи келоиден белег, какъвто е настъпил при С. Т., като е необходимо проследяване на възстановителния процес и своевременно медикаментозно третиране на белега, което е с помалки възможности при вече оформен хипертрофичен белег. При изгаряне II степен спукването на мехурите без медицинска преценка и в нестерилни условия може да доведе до възникване на инфекция и да увеличи вероятността за поява на по-големи белези. От съществено значение за появата на келоиден белег е индивидуалната предразположеност, като основни фактори са възрастта, тежестта /дълбочината/ и локализацията на изгарянето, както и последващите грижи и лечение. Излагането на слънце и механичното дразнене увеличават вероятността за образуване на келоиден белег, а при правилно направени превръзки и третиране с подходящи локални медикаменти се намалява вероятността за неговото образуване. Прилагането на подходящи медикаменти за локално приложение при извършване на лазерни процедури е препоръчително. Според експертите обичайният възстановителен период при изгаряния втора степен на ограничена площ е около 2-4 седмици, при условие че не възникнат усложнения. При възникване на келоид като усложнение, той може да расте и да се променя и това да продължи от месеци до година. Заключението на експертизата, е че установеният при ищцата келоид подлежи на локално медикаментозно и/или хирургично лечение, но не може да се гарантира пълното му заличаване или пък липсата на рецидив.

По делото са разпитани св. И. И. и св. Р. Т., родители на ищцата, които дават подробни сведения какво е било състоянието на третирания кожен участък на дъщеря им след всяка една от процесните три процедури за премахване на татуировката. И двамата свидетели установяват, че след извършената на 28.12.2022 г. трета процедура ищцата не се чувствала добре, 5 изпитвала силни болки, мравучкане и дразнене. Свидетелстват, че се е образувал мехур, който впоследствие се спукал, като не установяват спукването да е извършено нарочно от ищцата, а заявяват че е станало през нощта без допълнителна интервенция от страна на дъщеря им. Подробно описват консултациите и процедурите, които са извършени впоследствие с лекари от ***, *** и *** във връзка с предприемане на адекватно лечение на образувания келоид, премахване на белега и подобряване състоянието на ищцата. И двамата свидетели заявяват, че по препоръка на ответницата дъщеря им известен период от време не е третирала с медикаменти обработено място. Свидетелстват, че и към настоящия момент ищцата изпитва болки, страдания и дискомфорт, и че на третираното място все още има болезнен келоиден белег, от който ищцата изпитва срам.

Свидетелката С. А., която работи заедно с ответницата заявява, че ответницата има изкарани курсове за маникюрист, козметик и е преминала обучение за работа с лазер, като работи с лазерен апарат от 2022 г.

Свидетелства, че ответницата й споделила, че майката на ищцата я уведомила, че след проведената през декември процедура с дъщеря й възникнал проблем, изразяващ се в образуване на мехур на третираното място, който мехур бил спукан от клиентката. Установява, че след комуникацията с майката на ищцата, ответницата препоръчала третираното място да се маже с Цикатридина. Свидетелства, че по време на третата процедура била в салона и че докато тя траела не е усетила миризма на изгоряла кожа. Заявява, че не е имало подобни оплаквания от други клиенти.