Решение № 4 от 03.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. С.З., 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

А. Д. А.ов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от А. Д. А.ов Въззивно гражданско дело № 20245500500586 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивни жалби на ответниците З. К. Д., действаща чрез адв. В. М., и от М. А. А. и А. А. К., действащи чрез адв. А. С., срещу решение № 458/22.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 4946/2023 г. по описа на Районен съд – С.З..

С жалбата на З. К. Д. първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закони и необоснованост.

Излагат се оплаквания, че при обсъждане на доказателствата първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските показания на разпитаните по почин на ищците свидетели, но е игнорирал обясненията на страните, дадени по реда на чл.176 от ГПК, поради което е направил необосновани фактически изводи относно действителните взаимоотношения между ответниците и страни по процесната сделка, въз основа на които е 1 направил и необосновани правни изводи за липса на основание на сключеният между тях договор за дарение.

С оглед на това в нарушение на материалния закон е приел, че договорът е относително недействителен, т.к. прикрива договор за покупко-продажба, като е формирал мотивите си в нарушение на процесуалните правила за обосновката им.

Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни, и на въззивницата бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В законоустановения срок въззиваемите К. А. К. и Д. Г. И., действащи чрез адв. А. К., са подА. отговор, с който оспорват подадената жалба като неоснователна и претендират потвърждаване на обжалваното решение, както и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

Излагат съображения, че обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните правила, т.к. първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил всички твърдения и възражения на страните и събраните по делото доказателства, като е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи за нищожност на процесния договор за дарение поради привидността му и прикриването с него на договор за покупкопродажба.

Претендират за потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

С жалбата на М. А. А. и А. А. К., действащи чрез адв. А. С., първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Излагат се оплаквания, че в нарушение на процесуалните правила, регламентиращи обсъждането и цененето на доказателствата, първоинстанционният съд е направил необосновани изводи, които са довели до постановяване на решението му в нарушение на материалния закон.

В тази връзка се сочи, че събраните по делото доказателства не установяват симулация на договора за дарение или сключването му с 2 намерение за заобикаляне на нормата на чл.33, ал.1 от ЗЗД, а изводите на съда, че подаряваната част е в размер, който не представлява самостоятелен предмет на разпореждане са логически необосновани.

Сочи се, че при анА.зиране на събраните гласни доказателства съдът ги е тълкувал превратно, поради което е направил необосновани изводи за липса на близки отношения между страните по договора за дарение, които да мотивират проявата на щедрост от тяхна страна спрямо З. К. Д., а това от своя страна е довело до необоснованост на правните му изводи за нА.чието на привидност на договора, основани единствено на косвени доказателства, и обявяването му за нищожен в противоречие с материалния закон.

Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни, и на въззивниците бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В законоустановения срок въззиваемите К. А. К. и Д. Г. И., действащи чрез адв. А. К., са подА. отговор, с който оспорват подадената жалба като неоснователна и претендират потвърждаване на обжалваното решение, както и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

Излагат подробни съображения, че обжалваното решение е обосновано и съответно на събраните по делото доказателства, житейската и правна логика, а изводите си съдът е направил след подробен и задълбочен анА.з на всички доказателства, при правилно прилагане на относимия материален закон.

Претендират за потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание нито една от страните не се явява лично.

Всеки от въззивниците се представлява от процесуален представител, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира се и присъждането на направените във въззивното производство разноски. Въззивницата З. К. Д. прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

3

Въззиваемите се представляват от процесуален представител, чрез когото оспорват двете въззивни жалби и пледират за потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на разноските, които са направили във въззивното производство за защита по всяка една от жалбите.

След запознаване твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Всяка от двете въззивни жалби е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, при нА.чието на правен интерес от въззивно обжалване.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от К. А. К. и Д. Г. И. срещу З. К. Д., М. А. А. и А. А. К., с която са предявени евентуално обективно и субективно съединени искове с правни основание чл.26, ал.2, пр.5-то от ЗЗД и чл.33, ал.2 от ЗС.

С предявените искове ищците претендират обявяване нищожността на договор за дарение на 1/72 идеална част от недвижим имот, обективиран в н.а.

№ 9, т.8, рег. № 18988, дело № 1239/04.10.2023 г. на нотариус Денчо Недялков като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба, и допускане изкупуването на 36/72 идеални части от недвижимия имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.С.З., находяща се в гр. С.З., **** за цена от 9000 лв.

Изложени са твърдения, че по силата на наследство и доброволна делба, и договори за покупко-продажба К. А. К. и Д. Г. И. са собственици в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.С.З., находяща се в гр. С.З., ****, а М. А. А. и А. А. К. са били собственици отново в режим на СИО на останалата ½ идеална част.

С договор за дарение от 04.10.2023 г. , обективиран в н.а. № 9, т.8, рег. № 18988, дело № 1239/04.10.2023 г. на нотариус Денчо Недялков М. А. А. и А. А.

К. дарили на З. К. Д. 1/72 идеална част от процесния недвижим имот, а с договор за покупко-продажба от 04.10.2023 г. , обективиран в н.а. № 10, т.8, рег. № 18989, дело № 1240/04.10.2023 г. на нотариус Денчо Недялков й продА.

4 останА.те притежавани от тях 35/72 идеални части от имота.

Ищците твърдят, че договорът за дарение е привиден, т.к. прикрива договор за покупко-продажба.

Привидността произтичала от обстоятелствата, че двата договора били сключени непосредствено един след друг, като била подарена незначителна част, равняваща се на 1/72 идеална част и към момента на сключване на договора за дарение продажната цена за останА.те 35/72 идеални части от имота вече била договорена между страните и платена на продавачите.

Освен това сключването на договор за дарение между страните било житейски необосновано, т.к. между М. А. А. и А. А. К. и З. К. Д. липсвала родствена или друга връзка на близост, която обоснове дарственото им намерение, а пред трети лица първите двама заявявА., че са продА. имота си на третата от тях.

С оглед на тези обстоятелства ищците твърдят, че целта на договора за дарение била включването на купувача З. К. Д. в кръга на съсобствениците на имота, за да се избегне произтичащото от закона задължение на М. А. А. и А.

А. К. преди да предложат притежаваните от тях идеални части на трето лице, да ги предложат за изкупуване на другите съсобственици - К. А. К. и Д. Г. И..

Тъй като договорът за дарение като привиден бил нищожен, защото бил сключен за прикриването на договор за покупко-продажба, а последният от своя страна бил вА.ден т.к. бил сключен в предвидената форма за действителност и между страните било постигнато съгласие за всички съществени условия, то за ищците било възникнало правото да изкупят продадената от М. А. А. и А. А. К. ½ идеална част от имота на договорената със З. К. Д. цена от 9000 лв.

С отговора си на исковата молба ответниците М. А. А. и А. А. К. са оспорили исковете като неоснователни.

Изложили са доводи, че договорът за дарение не е нищожен поради заобикаляне на закона, дори и да е направено единствено с цел заобикалянето на изискването на чл.33, ал.1 от ЗС.

Оспорени са твърденията, че договорът за дарение е привиден и прикрива договор за покупко-продажба, т.к. поредността и времето на сключване на двата договора и незначителната част на подарената идеална част не 5 установяват тази част да се обхваща от договора за покупко-продажба и да е включена в платената по него продажна цена.

По отношение на евентуалния иск се излага възражение, че за ищците не е възникнало правото на изкупуване, т.к. договорът за дарение е действителен и е породил вещно-транслативният си ефект.

Ответницата З. К. Д. не е подала отговор на исковата молба.

С обжалваното решение съдът е уважил предявените искове като е приел, че сключеният между ответниците договор за дарение на 1/72 идеални части от притежаваната от М. А. А. и А. А. К. ½ идеална част от процесния имот е привиден, т.к. прикрива покупко-продажбата на тези идеални части. Приел е, че прикритият договор за покупко-продажба е действителен поради което на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД е приложил правилата на прикритата сделка и е признал на ищците правото на изкупуване на притежаваната от М. А. А. и А.

А. К. ½ идеална част за договорената и платена от З. К. Д. цена от 9000 лв.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са подробни и изчерпателни, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

В производството пред първоинстанционния съд безспорно е установено, че К. А. К. и Д. Г. И., като съпрузи са били собственици в режим на СИО на ½ идеална част, М. А. А. и А. А. К., като съпрузи са били собственици в режим на СИО и лично М. А. А. е бил собственик на 4/36 идеални части от процесния недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. С.З., ****.

С три поредни нотариални удостоверявания, извършени от нотариус Денчо Недялков на 04.10.2023 г. М. А. А. и А. А. К. са били признати за собственици на ½ идеална част от имота, подарили са на З. К. Д. 1/72 идеална част и са й продА. останА.те притежавани от тях 35/72 идеални части.

При последното по ред извършено нотариално удостоверяване са заявили пред нотариуса, че купувачът З. К. Д. е съгласна и купува подробно описаните в нотариалния акт идеални части от недвижимия имот за сумата от 9000 лв., която е изплатила напълно и в брой на продавачите в деня на подписването му.

От събраните свидетелски показания се установява, че М. А. А. е искал да продава своята наследствена част от къщата на родителите си, но не е искал да 6 я продаде на брат си, т.к. двамата не са били в добри отношения. Продал я е на З. К. Д., която била далечна роднина на А. А. К..