Решение № 450 от 21.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Бургас, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20262120200899 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С.С.Б." ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № ******-F****** /******** г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ към Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 ЗВЕРБ на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2600 евро.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП. Счита за немотивиран изводът на АНО, че увеличението на стойността на услугата е икономически необосновано. Поддържа, че са били извършени инвестиции за разширяване на паркинга, което е довело до значително нарастване на разходите за изграждане, поддръжка и експлоатация на услугата.

За дружеството-жалбоподател, редовно призовано, в съдебно заседание се явява процесуален представител – адв. К., която поддържа жалбата и изложените в нея съображения за отмяна на обжалваното НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. Ч., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на акта, като излага съображения в тази насока. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

На ******** г. служители на НАП, в това число и свидетелят А. А. извършили проверка на обект – паркинг на УМБАЛ „Д.М.“, нов корпус, находящ се в гр. Бургас, кв. „В.“, стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката била изискана информация от жалбоподателя за продажната цена на предлаганата услуга „платен паркинг“ за дати ******** г., ******** г. и ******** г. На ******** г. упълномощено от дружеството лице представило на контролния орган изисканата информация, като било установено, че цената на услугата към ******** г. и ******** г. е била 3 лева/1,5339 евро/час, а на ******** г. е била 3,9117 лева/2 евро/час. Констатирало се увеличение с 0,9117 лева/0,4661 евро/час или 30,39 %, което увеличение контролният орган приел за необосновано и в нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. На ******** г. свидетелят А. съставил срещу жалбоподателя АУАН за установеното нарушение, а впоследствие на ******** г. било издадено и обжалваното в производството НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Показанията на свидетеля А. са последователни, обективни и логични, поради което съдът напълно ги кредитира. Свидетелските показания се потвърждават и от наличните писмени доказателства в преписката. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентен орган и оправомощено лице (Заповед №З-ОПР-30-1/2026 г. и Заповед № 445/16.06.2023г. на изпълнителния директор на НАП), в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт.

В случая се касае за извършено нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ , съгласно която разпоредба в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при 2 поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

От обективна страна с оглед събраните по делото доказателства (показанията на свидетеля А. и писмени доказателства – 3 броя справки от КЛЕН лента) се установява като безспорно, че продажната цена на предлагана от жалбоподателя услуга на проверения обект, а именно „платен паркинг“ е била увеличена в периода на двойно обозначаване на цените в левове и евро ( от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ) с 30,39 % , като от 3 лева/1,5339 евро/час се е повишила на 3,9117 лева/2 евро/час.

На следващо място съдът споделя извода на АНО, че от представените от жалбоподателя доказателства не се установяват обективни икономически фактори, които да обосновават увеличението на цената на ******** г. В жалбата се поддържа възражение за извършени разходи във връзка с осъществено разширение на паркинга. Представени са и писмени доказателства – 2 броя фактури и платежни документи. От писмените доказателства се установява, че жалбоподателят е заплатил авансово на ******** г. и окончателно е заплатил на ******** г. стойността по договор за извършване на СМР „изграждане на паркинг“. Следователно, в случай че жалбоподателят обосновава увеличението на цената за услуга „платен паркинг“ с така извършените разходи, за съда остава неясно защо увеличението е било извършено едва 5 месеца след възникването на икономическият фактор – разходи за изграждане на паркинга. Окончателното плащане на извършените СМР в обекта е било на ******** г., а увеличението е констатирано на ******** г., като през месеците август и октомври на 2025 г., като към този период вече са били извършени разходи, цената не е била увеличена. Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ в тежест на търговеца е да докаже наличието на обективни икономически фактори. При така установеното съдът приема, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да установяват наличие на обективни икономически причини, които да обосновават увеличение на цената на предоставяна услуга „платен паркинг“ на процесния обект, поради което е осъществил състав на нарушение по чл.

15, ал. 4 ЗВЕРБ.

За извършеното нарушение в разпоредбата на чл. 59, ал. 5, т. 6 ЗВЕРБ за нарушителите юридически лица се предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 5000 лева до 100 000 лева. Санкционната норма правилно е била приложена от наказващия орган и на жалбоподателя е била наложена „имуществена санкция“ към предвидения минимум 2600 евро, равняващи се на 5085,16 лева. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

По изложените съображения наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед извода на съда за неоснователност на жалбата, в полза на АНО 3 следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 150 лв, превалутирани по курс 1,95583 евро - 76,69 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******-F******/ ******** г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ към Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ и на основание чл. 59, ал.

5, т. 6 ЗВЕРБ на „С.С.Б." ЕООД, ЕИК *********, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2600 евро.

ОСЪЖДА „С.С.Б." ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата от 76,69 евро, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4