Акт от 19.02.2020, Районен съд - Белоградчик

Р Е Ш

Е Н И Е

№

………….., 19.02.2020 г., гр. Белоградчик

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:

Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 533 по описа за 2019 г.,:

Предявени са обективно съединени искове по чл. 140 КТ, във вр. с чл. 150 КТ, във вр. с чл.

178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и лихви върху тези възнаграждения с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че ищеца е служител на МВР от 2003 г., като през последните 3 години е заемал длъжността „старши полицай“ в ГОДГ при ГПУ – Белоградчик.

Твърди, че е работил на сменен режим на работа, като смените му са с продължителност 12 часа, респективно е полагал труд повече от 40 часа седмично.

Сочи, че предвид сменния режим на работа, е полагал и нощен труд за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като от страна на ответника не му е заплатено възнаграждение за този труд, формирано чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Ищецът излага, че не му е изплатен положения от него извънреден труд за периода 24.09.2016 г. – 24.09.2016 г., за отработени 1 820 часа. Твърди, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121 з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл. 9, ал. 2. Твърди се в исковата молба, че по силата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121 з-407 на МВР от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Ищецът сочи, че по смисъла на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Коефициентът се определя като нормалната продължителност на работния ден 8 ч. дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.

Претендира се и обезщетение за забава върху главницата, поради това, че възнаграждението не е заплатено своевременно от ответната страна.

Поради това, ищецът претендира, ответника да бъде осъден да му заплати допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 24.09.2016 г.

– 24.09.2019 г., получен в резултат на това преизчисляване, в размер на 1 656.10 лв., както и мораторни лихви за забава в размер на 210.95 лв., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете, до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

Ищецът или негов представител не се явяват в съдебно заседание. Подробни доводи са изложени в представена по делото Писмена защита.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

По искане на процесуалния представител на ищеца, по делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, в която вещото лице е изчислило размера на претендираното от ищеца възнаграждение, посредством съответните изчисления. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е приобщено към останалия събран по делото доказателствен материал.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорват обективно предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че ищеца е в служебно правоотношение с ответника. За процесния период се сочи, че ищеца е изпълнявал служебните си задължения на 12 – часови (дневни и нощни) работни смени или на 24 часови смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано, за съответния отчетен период (едномесечен или тримесечен). В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време през отчетния период е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд. Твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като, установеното за ищеца работно време е в рамките на смени и представлява редовно работно време, а за положения от ищеца нощен труд, му е заплатено възнаграждение съгласно специалните закони и заради работата на смени, ищеца е компенсиран с други материални блага и компенсаторни механизми. Сочи, че не е налице празнота в нормативната уредба, която да обоснове прилагане по аналогия на КТ и НСОРЗ. ЗМВР е приложимият Закон, а НСОРЗ е неприложима, тъй като за служителите на МВР е установена еднаква продължителност на дневния и за нощния труд. Твърди, че е заплатил на ищеца полагащите му се трудови възнаграждения за положения труд за исковия период. Ответникът счита, че се явяват неоснователни и акцесорните претенции за заплащане на лихва върху главното вземане, както и искането за разноски.

Ответникът не изпраща свой представител в съдебно заседание. Подробни доводи за неоснователността на исковете са изложени в представения отговор на исковата молба и Писмени бележки. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните по делото, че ищеца работи по служебно правоотношение с ответника, като заема на длъжността „старши полицай“ в ГД „Гранична полиция“, РДГП – Драгоман, ГПУ – Белоградчик.

От събраните по делото доказателства се установява, че през исковия период 24.09.2016 г. – 24.09.2019 г., ищеца е работил на сменен режим със смени от 24 часа или 12 часа, респективно е полагал и нощен труд.

Липсват каквито и да било данни, а и ответника не е направил възражения, да се е противопоставил на полагането на извънреден труд. Не се оспорва и ищеца да не е отработил нормативно установените работни часове. От представените по делото доказателства и от приобщената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че на ищеца е изплатена добавка в размер на 0.25 лв. на час за положения от него труд.

С оглед данните по делото съдът приема, че исковата претенция с правно основание чл. 140 КТ, във вр. с чл. 150 КТ, във връзка с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР, е основателна, поради следното:

Съобразно разпределената на страните доказателствена тежест, съдът вмени в тежест на доказване на ищеца, да докаже следните обстоятелства: наличие на служебно правоотношение между страните за заеманата от ищеца длъжност „старши полицай “ в ГПУ – Белоградчик за периода 24.09.2016 г. – 24.09.2019 г. (признато); че е полагал нощен труд през исковия период – на кои дати и по колко часа, респ. извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни; размера на претендираното възнаграждение; че ответника е изпаднал в забава в заплащането на възнаграждението; размера на лихвите за забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР

– брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР "Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи".

В Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 06:00 ч. за отчетния период се умножава по

0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, която впоследствие също е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г.

На 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.

Следва да бъде съобразено обстоятелството, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.

Липсата на такава норма обаче, не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

В случая, предвид периода, за който се претендират възнагражденията, приложими са разпоредбите на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текста на чл.3, ал.3 в наредбата гласи, че "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период" (аналогичен на чл. 187 ал.3, предл. четвърто ЗМВР).

При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание.

Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на

РБългария утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.