Решение № 383 от 13.04.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. П***, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова в присъствието на прокурора Б. В. П. като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20215220102943 по описа за 2021 година

В исковата си молба срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор И*** Г*** с адрес: гр.С***, бул.“В***“*** ищецът Й. М. Ц. с ЕГН ********** от град П***, ул.“Н*** Г***“***, чрез пълномощника си адвокат В.С. твърди, че на 01.03.2019г е започнало досъдебно производство №295/2019г. Започнало е с оглед на местопрестъплението относно извършен грабеж. На 05.03.2019г. ищецът е задържан за срок от 24 часа, а след това 72 часа прокурорско задържане. След това по отношение на ищеца е взета постоянна мярка задържане под стража. Ищецът твърди, че е бил ареста 7 месеца до 01.10.2019г. Воденото срещу него досъдебно производство е било прекратено с постановление от 29.06.2020г. , влязло в сила на 30.07.2020г. Ищецът твърди, че поради воденото срещу него досъдебно производство е загубил работата си като огняр н „Б***“ООД. След излизане от ареста бил назначен на друга длъжност, а именно „накатчик“ с друг договор в полза на работодателя. От постоянен трудов договор преминал на временен. На негово място е бил назначен друг човек. Ищецът твърди, че след около три месеца и половина бил уволнен. Понеже останал без работа и доходи не могъл да плаща издръжка и съпругата му подала жалба, поради което е осъден по чл.183 от НК на пробация.

Твърди, че горното му причинява неимуществени вреди, изразяващи се в обида, стрес притеснения, психически дискомфорт. Моли съда да постанови решение , с което да бъде осъдена Прокуратурата на Република

Б*** да му заплати сумата от 10 000лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си ищецът 1 ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника по иска е подаден писмен отговор, с който се оспорва иска по основание и размер. Сочи се ,че от представените писмени доказателства не може да се установи по никакъв начин наличието на претърпени неимуществени вреди.Според ответника размерът на претендираните неимуществени вреди е прекомерно завишен и не съответства на принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД. С писмения отговор се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

Ответникът- Прокуратурата на РБ се представлява в съдебно заседание на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ от прокурор от Районна прокуратура -П***. Участвалият в производството прокурор поддържа направеното с писмения отговор оспорване.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания, чрез представените по делото писмени бележки.

Пазарджишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, доводите на страните, при спазване разпоредбите на чл.235 от ГПК прие за установена следната фактическа обстановка:

От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че на 01.09.2017г между „Б***“ООД с ЕИК *** в качеството на работодател и ищеца в качеството на работник е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността“ огняр“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 885лв. на 15.10.2019г ищецът е бил преназначен на длъжност „машинен оператор производство на хартиянакатчик“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 980лв. Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед№291/11.02.2020г, считано от 11.02.2020г.

От приложеното като доказателство по делото досъдебно производство №295/2019г по описа на РУ на МВР-П***, преписка №733/2019г по описа на РП-П*** е видно, че досъдебното производство е било образувано на 01.03.2019г за престъпление по чл.198,ал.1 от НК. С постановление от 07.03.2019г на наблюдаващ прокурор при ОП- П***, досъдебното производство е взето на наблюдение от Окръжна прокуратура –П*** с оглед престъпление по чл.199, ал.1т.4 от НК.

С постановление от 07.03.2019г. като обвиняем по досъдебното производство е привлечен Й. М. Ц. с ЕГН *** като на същия е предявено обвинение за това, че на 01.03.2019г в град П***, бул.“А*** С***“*** отнел чужди движими вещи- парична сума в размер на 700лв. от владението на В*** С*** Б*** с ЕГН ********** от град П***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като е използвал за това сила – полял я е с течност и е отворил чекмедже на каса на магазин за хранителни стоки, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив- престъпление по чл.199, ал.1т.4 във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1б“а“ от НК.

С определение от 08.03.2019г по ЧНД№175/2019г по описа на Окръжен съдПазарджик по отношение на Й. М. Ц. е взета мярка за неотклонение“ задържане под 2 стража“.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 01.10.2019г на основание чл.63, ал.6 във вр. с ал.3 он НПК , считано от 01.10.2019г мярката за неотклонение „ Задържане под стража“ на обвиняемия Ц. е отменена.

С постановление от 29.06.2020г на прокурор при Окръжна прокуратура –П*** е прекратено частично наказателното производство по ДП№295/2019г по описа на РУ-П*** , преписка №721/2019г по описа на Окръжна прокуратура-П*** спрямо обвиняемия Й. М. Ц. от град П*** за престъпление по чл. 199, ал.1т.4 във вр.с чл.198, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1б“а“ от НК. В мотивите на прокурорския акт е прието, че обвинението не е доказано. Прието е , че разследването следва да продължи да се води за престъпление по чл.198, ал.1 от НК като предвид правилата за родова и местна подсъдност и на основание чл.35, ал.1 и чл.36, ал.1 от НПК материалите по досъдебното производство следва да се изпратят по компетентност на Районна прокуратура –П***. Постановлението за частично прекратяване е влязло в сила на 30.07.2020г.

Видно от справката за съдимост, издадена от Бюро съдимост при Районен съд – Пазарджик ищецът е осъждан с влязла в сила на 13.07.2015г присъда по НОХД№413/2015г по описа на РС- Пазарджик за престъпление по чл.198 от НК.

От приложеното като доказателство по делото НОХД №1889/2020г по описа на РСПазарджик е видно ,че на 08.09.2020г е образувано ДП№732/2020г по описа на РУ на МВРП*** , преписка №2364/2020г на РП-П*** за престъпление по чл.183, ал.1 от НК . С постановление от 24.11.2020г ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.183, ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“. С присъда от 03.02.2021г по НОХД№1889/2020г ищецът е признат за виновен за това, че след като е бил осъден с решение№943/13.11.2017г по гр.д.№2020/2017г по описа на РСПазарджик, влязло в сила на 13.11.2017г. и с определение по гр.д. №1389/2020г по описа на РС-Пазарджик , влязло в сила на 18.09.2020г да издържа свой низходящ –дъщеря си В*** Й*** Ц.а с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н*** Н*** Ц.а съзнателно не е изпълнил задължението си в размел на повече от две месечни вноски, а именно 20 месечни вноски от по 115лв. и 220лв.за периодите от месец септември 2018г – месец февруари 2019г. и от месец март 2019г до месец ноември 2020г. , включително или общо в размер на 2 510 лв. поради което и на основание чл.183, ал.1 във вр.с чл.54 от НК е осъден на пробация като е оправдан по обвинението за неплащане на издръжка за седем месечни вноски за периода месец март 2019г- месец септември 2019г или в общ размер на 805лв.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди.

Преди да разгледа иска по същество съдът счита ,че следва да отговори на 3 възражението на ответника, инвокирано в отговора, касаещо нередовност на исковата молба. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение №480 от 23.04.2013г. на ВКС по гр.д.№85/2012г на IV г.о. ГК, докладчик съдията А*** Б***, за редовност на исковата молба по чл.2 от ЗОДОВ във всички хипотези е достатъчно да се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, като предмета на спор а е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за съответно действие или бездействие на разследващите органи, прокуратурата или съда. В частност при иск за неимуществени вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства усещания и преживявания в рамките на посоченото по-горе, независимо дали в исковата молба те са подробно описани. Достатъчно е да се претендира обезщетение за неимуществени вреди от съответното действие, бездействие или акт на държавен орган по чл.2 от ЗОДОВ. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретните обстоятелства, личността на увредения , обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да станат част от предмета на иска. По тях трябва да има възможност да отговори ответника, а съдът при равнопоставеност на страните да събере доказателства.

В настоящия случай ищецът не претендира вреди над обичайните такива от незаконни действия на правозащитните органи и в частност Прокуратурата на Република Б***. Ето защо за нуждите на производството е достатъчно да се изложат твърдения, че срещу ищеца е водено наказателно производство , което е било прекратено. Такива се съдържат в обстоятелствената част на исковата молба. Ищецът допълнително излага обстоятелства, че в резултат на незаконното му задържане е загубил работата си и това е станало причина да бъде осъден за неплащане на издръжка на низходящ.

Разпоредбата на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна/ безвиновна/ гаранционно- обезпечителна отговорност на държавата в следните случаи: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето е оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или извършеното деяние не е престъпление или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи.

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреда на неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република Б*** вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материално правни предпоставки/ юридически факти/: 1/ на ищеца на му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република Б*** за извършено от него престъпление, 2/ съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда или 4 наказателното производство да е прекратено с постановление за прекратяване като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно, 3/ подсъдимият да е претърпял неимуществени вреди и 4/ причинените неимуществени вреди да са необходима , закономерна , естествена последица от повдигнатото незаконно обвинение, тоест да е налице причинно –следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконно обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на Прокуратурата е обективна като тя не е предпоставена от виновно поведение на съответното длъжностно лице при прокуратурата или администрацията – арг.чл.4, предл.посл. от ЗОДОВ.

С оглед установените по делото фактически данни и обстоятелства, съдът приема, че по делото е безспорно установено и доказано, че е осъществен фактическия състав, визиран в нормата на чл.2, ал.1т.3 от ЗОДОВ в хипотезата на прекратено наказателно производство , поради това, че деянието не е извършено от лицето / в конкретния случай ищеца /.