Решение № 893 от 23.07.2018, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№........ гр. Стара Загора, 23.07.2018 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Ваня Тенева при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 6005 по описа за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т.1, 2, 3 и 4 от КТ и по чл. 224 от КТ.

Ищецът С.Я.И. твърди, че е сключил Трудов договор № 7 от 31.10.2016 год. с „Куфферат България" ООД. Съгласно договора С.И. е приел да изпълнява длъжността „инженер електроник, компютърен дизайн" в офиса на дружеството-работодател, находящо се в гр. Стара Загора. Основното месечно възнаграждение било 2600лева, което се изплащало до 15- то число на месеца, следващ отработения месец, платимо по банков път. Срокът на договора бил до 30.03.2017год.

С Допълнително споразумение от 01.02.2017год се променила длъжността на работника в „мениджър, информационни технологии". С Допълнително споразумение от 30.03.2017год страните са се споразумели за мястото на работа на служителя - офис в гр. Стара Загора,ул. Кольо Ганчев. Със същото споразумение трудовия договор от срочен преминал в безсрочен. С

Допълнително споразумение от 01.04.2017год. страните се съгласили да се промени трудовото възнаграждение, което станало 4 900лева. Определено било и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 2,4% -117,60лева.

С молба за ползване на платен годишен отпуски от

31.07.2017год. С.И. е поискал да му бъде разрешен отпуск от 01.08.2017год до 22.08.2017год. Работодателя му не е разрешил отпуска с резолюция от 01.08.2017год. На 03.08.2017год работодателят е издал Предизвестие № 1 от 03.08.2017год, с което на основание чл.326 КТ, във връзка с чл.328, ал. 1, т.2 от КТ заявил, че желае да се прекрати трудовото правоотношение с работника след изтичане на 30 календарни дни. В същото време работодателя вече е бил уведомен за болничен лист № Е20178068942 от 03.08.2017год. Болничният лист е бил представен на работодателя в оригинал и сканирано копие по имейл адреса. Предвид това, че получената травма е сериозна и лицето се е нуждаело от домашен престой са издадени последващи болнични листове с № Е20178068955 от 09.08.2017год ; № Е20170374409 от 18.08.2017год и № Е20170374458 от 01.09.2017год. Всички болнични листове били изпратени с куриер в оригинал до адреса на счетоводството на дружеството-работодател - гр. Ямбол, ул. Николай Петрини № 2 /ловно дружество/ офис 8 за гл. счетоводител Радка Пасекова. Болничния престой бил продължен до 10.09.2017год. Междувременно работодателят издал няколко заповеди. Първата била Заповед № 10 от 03.08.2017г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за дисциплинарно нарушение", която не била връчена на работника.

Издадена била и Заповед № 20 от 01.09.2017г. за дисциплинарно уволнение, която била изпратена по куриер „Еконт Експрес".

По-късно отново по куриер била изпратена нова заповед за дисциплинарно уволнение № 21 от 11.09.2017год, връчена на служителя на 19.09.2017год. С последната заповед била изпратена и трудовата книжка, на която е оформено като дата на прекратяване - 11.09.2017год.

Не били поискани писмени обяснения на работника, не било поискано и разрешение от Дирекция „Инспекция по труда". Заповедта за уволнение не била мотивирана и обоснована.

Подадена била жалба до Дирекция „Инспекция по труда" гр. Ямбол, приета с вх.№ 17290785 от 10.10.2015год. Същата била изпратена по компетентност на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора. Към настоящия момент се извършвала проверка, която не била приключила с констативен протокол.

Предвид всички гореизложени факти и представени писмени доказателства моли да се постанови решение, с което -да се признае дисциплинарното уволнение със Заповед №

21 от 11.09.2017год за незаконосъобразно и то да бъде отменено;

-да се възстанови С.Я.И. на длъжността „мениджър , информационни технологии";

-да се осъди „Куфферат България" ООД, с ЕИК

********* да заплати на С.Я.И. с ЕГН ********** обезщетение по чл.224 от КТ, както и законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на обезщетението;

-да се осъди „Куфферат България" ООД, с ЕИК

********* да заплати на С.Я.И. с ЕГН ********** обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 19 600 лева, както и законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на обезщетението;

-да се осъди „Куфферат България" ООД, с ЕИК

********* да извърши поправка в трудовата книжка на С.Я.И.;

Претендирани са направените по делото разноски вкл. адвокатски хонорар.

След разпореждане на съда с указания по чл. 129 от ГПК ищецът е заявил отказ от иска за обезщетение по чл. 224 от КТ.

С допълнителна искова молба от

02.02.2018 г. ищецът е уточнил, че размерът на претенцията му по чл. 225 ал. 1 от КТ е 30 105, 60 лева за периода от 11.09.2017 г. до 11.03.2018 г.

С Определение от 15.02.2018 г. производството по иска за поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка е прекратено като недопустимо. Определението е влязло в сила на 13.03.2018 г.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор.

Ответникът счита, че исковата молба е недопустима и неоснователна.

На 01.08.2017 г. на С.И. било предложено допълнително споразумение към трудов договор, а именно № 7/31.10.2016г. за смяна на длъжността от „Мениджър информационни технологии“ на „Търговски представител“ и основното трудово възнаграждение в размер на 2600лв, както и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 2,4%-62,40лв. поради закриване на щата на длъжността, която той е заемал до този момент.

След отказа му пред организатора на фирмата Николета Тодорова, а също и чрез имейл по-късно на същия ден С.И. изпратил също по имейл молба за платен годишен отпуск, считано от 01.08.до 22.08. в размер на 16 дни, за което не е получил разрешение от Работодателя и по свое усмотрение е започнал упражняването му. В същия този имейл от ищеца, той заявил, че няма нищо против да бъде освободен от работа поради закриване на позицията, която заема на основание чл. 328, ал.1, т.3 от КТ.

Тъй като ищецът е бил в отпуск от

20.07. до 31.07. вкл., за който е получил разрешение от работодателя, следващата молба за отпуск не е уважена от Работодателя, поради работните ангажименти и изтичащите срокове, за които Служителят също носи отговорност. В периода 01.08.2017 - 03.08. 2017г. служителят е ползвал неразрешения годишен отпуск, като съответно не се е явявал на работното си място.

След като е установено, че ищецът не е бил на работното си място, работодателят е съставил Заповед No.10/03.08.2017г. за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за дисциплинарно уволнение". След многократни опити да бъде осъществен контакт с И., същият е намерен и поканен по телефона да се яви в офиса на фирмата, за да даде обяснения преди заповедта да му бъде връчена. И. отказал, заявявайки, че няма да подписва никакви документи и не желае да контактува с работодателя От този момент нататък с ищеца работодателят нямал никакъв контакт. И. не отговарял на телефонните обаждания, търсен бил многократно от работодателя и на постоянния му адрес, но без резултат. Заповед No.l0/03.08.2017 за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за дисциплинарно уволнение", както и Предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на Работодателя са изпратени по и-мейл на 03.08.2017 на И., за да се запознае със съдържаниято им след отказа на служителя да се яви лично. Оригиналите на същите документи били изпратени и чрез куриер Еконт на 03.08.2017г. на постоянния адрес на служителя: с.Хлябово ул. "Св.Св. Кирил и Методий" 22, като същите били върнати от куриера поради неустановен контакт с получател.

След изпращането на документите по и-мейл, работодателят получил Болничен лист №.Е20178068942, както и обяснителна записка в отговор на Заповед No.10/03.08.2017 за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за дисциплинарно уволнение", и Предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на Работодателя.

Служителят твърдял, че след като е бил в Платен годишен отпуск от 01.08.2017г. до 22.08.2017г., същият е бил и на работното си място на 01.08.2017г. и 02.08.2017г., където очевидно според обяснителната записка не е извършвал задълженията си на Мениджър информационни технологии, а е правил опити да вдига тежки предмети -местил мебели, което е в разрез с неговите задължения съгласно трудовия му договор (прилагаме писмена кореспонденция,както и обяснителна записка), от което е получил остра болка и това е наложило спешното му домашно лечение.

Последвал втори,трети и четвърти болнични листове,като за периода между втори и третия служителят отново не е уведомил по никакъв начин работодателят в продължение на 5 дни какво е неговото състояние и дали ще продължи лечението му или не. На 18.08.2017г. в офиса на фирмата находящ се в гр.Стара Загора ул."Кольо Ганчев"33 е проведено събрание със служителите от RD отдел относно дневния ред и други вътрешни разпоредби, като при съставения протокол е отбелязано, че С.Я.И.(Мениджър Информационни Технологии) отсъства и не е на работното си място, за което прилагат протокол от събранието Служителят изпратил болничен лист No.E20170374409/18.08.2017 едва на 22.08.2017 в 13:30 не в седалището и адреса на фирмата, а в офиса на счетоводството на фирмата, като не давал никакво обяснение за липсата му от 17.08. до 22.08.2017.

Нещо повече, на всички болнични листове било отбелязано, че те се издават за повече от един работодател, което противоречало на разпоредбата на чл.3.2.6 от Трудов договор №7/31.10.2016г, която въвеждала забрана на работника да сключва други трудови и граждански договори с трети лица без изричното и предварително съгласие на работодателя. Освен тази писмена договорка И. има и устна такава с Работодателя. От приложените болнични листове било видно, че И. неправомерно е полагал труд за втори работодател. При извършването на проверка от Инспекцията по труда разбрали, че И. има трудов договор и с друга фирма „Изот Сервиз“. Отделно по време на кореспонденцията по ел. поща се вижда , че ищецът има и друг фирмен имейл именно към тази фирма, ясно личало от приложените към отговора ни доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 3.2.8 от трудовия му договор И. следвало да уведоми незабавно работодателя си при невъзможност да се яви на работа , като посочи причината за отсъствието си и срока, за който ще отсъства , а ползването на платения годишен отпуск става едва след предварително 14- дневно съгласуване с работодателя на база подадена молба от работника , както изрично посочва чл. 4.4 от трудовия му договор. Нито една от тези разпоредби на трудовия договор не била спазена в случая.

Третият болничен лист с №Е20170374409/18.08.2017 е с период 17.08.2017г. - 31.08.2017г. От 31.08.2017г. до 04.09.2017г. отново нямало никакъв опит за контакт от страна на Служителя, поради което била съставена Заповед за дисциплинарно уволнение №20/01.09.2017, която е изпратена с куриер Еконт експрес с товарителница N ********* на 04.09.2017г. в 10:12ч. Но по - късно след като на 04.09.2017 в офиса на счетоводството се получил Болничния лист с №Е20170374458/ 01.09.2017г. Работодателят веднага заличавал дисциплинарното уволнение на Служителя. Последвали болничен 01.09.2017г. до 10.09.2017г.

На 11.09.2017 била издадена Заповед №21/11,09.2017г.

"Дисциплинарно уволнение" с мотивите, че не уведомил своевременно Работодателя за отсъствията си от работа, с което създава непреодолими препятствия за изпълнението на срочна задача „Разработка на софтуер и хардуер" ,както и „Изработка на тестер" по международен договор за изпълнение.

В Заповедта изрично било записано,че на Служителя следва да бъде изплатен полагаемия платен годишен отпуск за 2017г. - 9 работни дни в размер на 2376,76лв. Във връзка с предприетата процедура по налагане на дисциплинарното наказание работодателят правил многократно опити да осъществи контакт с И.. Същият отново е търсен на постоянния му адрес, който адрес е оставен и като такъв за кореспонденция с него. Но нито е отговарял на повикванията на работодателя, нито е отварял вратата, когато е търсен на адреса му, нито получавал изпратената до него кореспонденция. Многократно Николета Тодорова -служител във фирмата е посещавала адреса с цел да го открие , но без резултат. Съгласно чл.9.2. от трудовия договор при промяна на адреса си, И. бил длъжен да извести незабавно работодателя с писмено уведомление. До получаване на уведомлението всякаква кореспонденция, изпратена до него на посочения в договора адрес, се считала за получена от него.