Акт от 11.10.2021, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Русе, 11.10.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, ІІ - ри състав, в публично заседание на 16 септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 242 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 61, ал. 15 от Закона за здравето ЗЗ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И.Т.И.

***, депозирана чрез упълномощен процесуален представител адв. С. Ц. ***, против Предписание за поставяне под карантина № 210406/145316 от 06.04.2021 г. на Директора на РЗИ – Варна, с което на основание чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето и Заповед № РД-01-196 от 31.03.2021 г. за въвеждане на временна забрана за влизане на територията на Република България, считано от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. (отм.) на Министъра на здравеопазването е предписано поставянето му под карантина за срок от 10 дни с начална дата 06.04.2021 г.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Претендира се отмяна на обжалваното предписание за поставяне под карантина на Директора на РЗИ – Варна и присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък на разноските.

Ответната страна –

Директорът на Регионална здравна инспекция – Варна, в депозирано по делото писмено становище по жалбата вх. № 1584 от 20.04.2021 г. по описа на съда, релевира доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт, въз основа на които моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. (л. л. 5 и 6 от делото) След като съобрази оплакванията на жалбоподателя, становищата и аргументите на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът приема за устано­вено следното:

По фактите

С Предписание за поставяне под карантина № 210406/145316 на Директора на РЗИ – Варна, на основание чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето и Заповед № РД-01-196 от 31.03.2021 г. на Министъра на здравеопазването, на жалбоподателя е предписано поставяне под карантина за 10-дневен срок, считано от 06.04.2021 г.

Като фактическо основание за издаване на предписанието е посочено, че лицето пристига от рискова зона – Германия.

От данните, изложени в жалбата и становището на ответната страна, се установява, че на 06.04.2021 г. жалбоподателят при влизане на територията на Република България през ГКПП „Аерогара Варна“, пътувайки от Р Германия, от служители на РЗИ - Варна при проверката е било констатирано, че лицето не представя отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19. Тези факти не се отричат, видно от съдържанието на жалбата и от становището на процесуалния представител на жалбоподателя.

В депозираната пред съда жалба се навежда довод на първо място за това, че оспореният административен акт не е издаден в установената от закона писмена форма в утвърдения образец от Министъра на здравеопазването. Предписанието било издадено в електронна форма, показано му е на летището в гр. Варна и не му е било връчено в писмена форма по утвърдения образец.

На следващо място се твърди, че предписанието е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели и до неправилно приложение на материалния закон, както и при несъответствие с целта на закона.

Жалбоподателят твърди, че като член на екипаж на плавателен съд – кораб TMS “FORTUNA”, на длъжност капитан, при работодател „Цонев Корабоплаване“ ООД, е бил на смяна на кораба до 05.04.2021 г., когато слиза от кораба на пристанище в Белгия. Организацията на работа при работодателя била такава, че са били предприети всички мерки за запазване здравето на неговите служители и предотвратяване от зараза с COVID-19 инфекция. Капитанът на кораба се изолира, като няма контакт с персонал и други лица. При слизане от кораба на 05.04.2021 г., му е бил извършен антигенен тест за COVID-19 с ID № **********, който е с резултат негативен. С автомобил, осигурен от дружеството-работодател пътува до гр. Дортмунд, Р Германия, от където има осигурен полет № W64510 на 06.04.2021 г. до гр. Варна.

Така изложените в жалбата фактически твърдения се подкрепят от представените от страна на И. И. писмени доказателства – командировъчно писмо от работодателя, фотокопие на антигенен тест, инструкция за ползване на антигенен тест, удостоверение за работници в международния транспорт, моряшки паспорт, фотокопие на бордна карта (л. л. 11 – 19; л. л. 39 – 43 от делото).

Жалбоподателят твърди, че при пристигането му на „Аерогара Варна“ представил документите, установяващи гореизложените обстоятелства, както и Заповед № РД-01-196 от 31.03.2021 г. на Министъра на здравеопазването, съгласно която той като член на екипаж на плавателен съд при международни превози на пътници, товари и стоки е освободен от представяне на отрицателен PCR тест при влизане в страната и не се поставя под задължителна карантина. Въпреки представените документи и текста от заповедта на министъра на здравеопазването, касаещ екипажите на плавателни съдове, на И. И. е било издадено оспореното в настоящото производство предписание за поставяне под карантина.

По делото, от страна на ответника се твърди, че предписанието е издадено в електронна форма, като е било показано на жалбоподателя на летището в гр. Варна. Последното обстоятелство също не се оспорва от страна на жалбоподателя. Налице са данни за това, че служители при РЗИ - Варна са връчили срещу подпис екземпляр от декларация за запознаване с Предписание за поставяне под карантина № 210406/145316 (л. л. 35 и 36 от делото).

Налице са данни и за това, че И. И. се е възползвал от предоставената възможност в срок от 24 часа да извърши изследване за COVID-19, за да бъде отменено предписанието, като резултатът от направеното изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19 на 07.04.2021 г. е бил отрицателен (л. 20 от делото).

По правото

Настоящото производство е образувано по жалба, с която се оспорва Предписание за поставяне под карантина № 210406/145316 на Директора на РЗИ – Варна. Предписанието представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл. 61, ал. 15 от ЗЗ. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. Съдът приема, че предписанието е съобщено на И.

И. на 06.04.2021 г., посредством подписаната декларация за запознаване с предписание за поставяне под карантина, поради което жалбата, входирана в деловодството на РЗИ - Варна на 13.04.2021 г., се явява депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискуемата от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.

Съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на обжалвания административен акт, като не се ограничава само с основанията, посочени от жалбоподателя.

Преди да пристъпи към преценка на законосъобразността на обжалвания акт съдът е длъжен да изследва въпроса за компетентността на издалия го административен орган и ако установи, че е засегната неговата компетентност, следва да прогласи нищожност на предписанието.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗ на задължителна изолация подлежат лица, болни от и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-19. Според ал. 2 на същата норма на задължителна карантина подлежат контактни лица на лицата по ал. 1. С цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1 на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави (ал. 2, изр. 2).

Задължителната карантина по чл. 61, ал. 2 от ЗЗ се извършва с предписание на директора на съответната РЗИ или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция, а срокът й се определя със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен инспектор в съответствие с епидемичния риск от разпространение на заразната болест съгласно чл. 61, ал. 6 и ал. 7 от ЗЗ.

Видно от нормата на чл. 61, ал. 6 от ЗЗ, компетентен да издава предписания от вида на процесното е директорът на съответното РЗИ или оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция.

В случая като издател на предписанието е посочен директорът на РЗИ – Варна, който се явява компетентен орган съгласно посочените по-горе разпоредби.

Същевременно, видно от приложеното надлежно заверено копие от обжалваното предписание, същото не съдържа подпис на издалото го лице.

Полагането на подпис свидетелства за формираната воля на органа за издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда именно от него. Без завършителното действие по подписването на акта, същият остава само проект, който не може да има никаква правна сила. Ако подобен проект се връчи на адресата като административен акт, то е очевидно, че административният орган третира този акт като окончателен и го съобщава на лицето с цел да го приведе в действие като такъв, в случая дори да го приведе в изпълнение предварително, каквато е възпроизведената воля на законодателя в оспорваното предписание. От този момент нататък незавършеният акт става нищожен такъв, тъй като страда от най-тежкия процесуален порок във формата – липса на подпис на сочения като негов издател, което не позволява проверка на автентичност, а от там и на персонална и материална компетентност на издателя.

Според чл. 59, ал. 2, т. 8, предл. второ от АПК административните актове следва задължително да съдържат подпис на своя издател като задължителен реквизит, част от задължителното съдържание и форма на акта.

Спазването на изискуемата от закона форма е елемент от законовия статут на административните актове.

Липсата на подпис е съществен порок, тъй като води до невъзможност да се установи издателят на акта и спазването на изискването за компетентност, което от своя страна съставлява основание за прогласяване нищожността на акта.

Липсата на този съществен реквизит води до липса на доказателства, че административният акт е издаден от компетентния орган, а липсата на материална и/или персонална компетентност на издателя води до нищожност на издадения от него акт.

В Молба вх. № 2229 от

02.06.2021 г. по описа на съда, ответникът навежда твърдение, че процесното предписание е издадено в електронна форма, като запознаването със съдържанието му е удостоверено от И. И. със собственоръчно положен от него подпис върху съответното електронно устройство, както и чрез собственоръчно подписана от него декларация за запознаване с предписание за поставяне под карантина (л. 35 от делото).

Действително съгласно т.

19 от Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването, предписанията, с които се поставят под карантина лицата, влезли на територията на страната от други държави, посочени в заповедта по чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, могат да се издават в електронна форма при наличие на техническа възможност, като запознаването със съдържанието се удостоверява с полагане на подпис върху електронно устройство и подписване на декларация за запознаване със съдържанието на предписанието (л. л. 8 –