Решение № 86 от 27.02.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Кюстендил, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Е.я Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20211500500285 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. № 272294/11.06.2021 г. подадена от В. А. М., с ЕГН **********, с адрес: с. *****, община ***** чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Е. Й. от АК – Кюстендил, със съдебен адрес: гр.****, ул. „***“ № **** насочена против решение № 260370 от 04.06.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2498/2020 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС – Кюстендил е оставил без уважение като неоснователен и недоказан предявения от В. А. М. против „*****" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. „ ****“ № ****, ЕИК: ***** иск да бъде осъдено последното да заплати на ищеца на основание чл. 55, а. 1, пр. 1 от ЗЗД, сума в размер на 910 лева, платена за доставка на вода по Договор № 3/12.02.2019 г. и издадена за това фактура № 2003628420/07.06.2018 г., като платена без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Въззивникът релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на така постановеното първоинстанционно решение. Твърди, че по делото била разпитана свидетелка от страна на ответника относно обстоятелства, за които същата не била допусната като свидетел. Акцентира, че операторът бил изчислявал потреблението по посочената фактура в продължение на дълъг период от време, като начислил стойността на услугите без да се базира на реални отчети на количества, независимо от осигурения достъп от страна на ищеца до обекта, което не давало основание на съда да приеме, че начислените 1 задължения са били правилно формирани. Отделно ответникът не бил представил процесната фактура, каквито указания му били дадени от съда, а представил разпечатка, която не съдържала законовите реквизити и била оспорена от ищеца. Твърди се, че констатирането, респективно служебното начисляване на задълженията било извършено незаконосъобразно и отчитането на данните било в противоречие с изискванията на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Счита, че в случая е осъществен фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и са налице предпоставките за основателност на предявения иск.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендират се разноски по водене на делото за две съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. **** ул. „ ***“ № ***, ЕИК: ***.

В хода на въззивното производство въззивникът В. А. М. е починал и на основание чл. 227 от ГПК са конституирани правоприемниците му - А. В. М., ЕГН ********** и П. В.

А., ЕГН ********** и двамата с постоянни адреси гр. ****, ж.к. „*** № ***, вх.*** ет.***, ап. № ***, които не изразяват становище.

Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд – Кюстендил е образувано по искова молба от В. А. М. против „*****“ ЕООД.

В исковата молба се сочи, че ищецът бил потребител на доставяните от ответника услуги с абонатен № 342322, за собствения му имот, находящ се в с.****.

На 12.02.2019г. същият бил принуден да сключи договор с ответното дружество, под № 3, по силата на който приел да заплати сумата от 954, 11 лева за доставка на вода по фактура № 2003628420/07.06.2018 г., както и сумата от 223,25 лева разноски по прекъсване и възстановяване на водопреносната мрежа. При сключване на договора не му били предоставени документи, установяващи начина на формиране на посочените суми. Смята още, че фактурираното количество било „нереално“ и в нарушение на закона, като за него остава неясно как е формиран размер на задължението и за какъв период са неплатени задълженията за предоставяната от ответното ТД услуга. . Заплатената от ищеца сума към ответното дружество възлизала на 910,00 лева общо, от които 500,00 лева, заплатени на 12.02.2019г ., при подписване на горепосочения договор и в последствие още 410,00 лева, платени на касата на ответното дружество.

Предвид това иска да бъде постановено съдебно решение, с което ****“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № *** да бъде осъдено да 2 заплати на В. А. М., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. *** ул. „***“ № *** сумата в размер на 910 лева платена за доставка на вода по Договор № 3/12.02.2019 г. и издадена за това фактура № 2003628420/07.06.2018 г., като платена без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Претендират се и сторените в производството разноски.

Ответното ТД е депозирала писмен отговор. Излага доводи за неоснователност на заявената претенция. Неоснователни били твърденията, че ищецът подписал сочения от него договор, бидейки заплашен. Същият положил подписа си в него доброволно и в присъствието на свидетели.

От събраните в първоинстанционното производство а се установяват следните факти:

По делото няма спор, че страните са били в облигационно отношение по силата на договор, по който ищецът е бил потребител на услуга - доставка на вода, осъществявана от ответното ТД, и водоснабдяван е бил собствен на ищеца имот, находящ се в с.****.

В условията на тази договорна обвързаност страните са сключили Договор № 3/12.02.2019 г, по силата на който ищецът е приел да заплати на ответника сума в размер на 954, 11 лева за доставка на вода по издадена фактура № 2003628420/07.06.2018 г., както и разноските по прекъсването и възстановяването на ВиК услугата в размер на 223, 25 лева.

Уговорено е разсрочено плащане до м. октомври 2019 г. на горепосочените суми.

Не се спори между страните, че по този договор ищецът е заплатил сума в общ размер на 910 лева. като това обстоятелство се установява и от събраните писмени доказателства – касови бонове за заплатени на каса суми и данни в компютърна разпечатка на горепосочената фактура.

Посочената компютърна разпечатка се съдържат единствено и само данни относно длъжника, както и размер на дължими суми, при липса на яснота относно обем и период на предоставена услуга, респективно начин на формиране на основното задължение за заплащане на доставена вода.

Във връзка със сключване на процесния договор по искане на ответника е разпитана св. Щ. – служител на ответното ТД. В показанията си същата подчертава, че договорът е сключен доброволно от ищеца, а преди сключването му е договорено – постигнато споразумение за разсрочено плащане на посочените по-горе суми.

Няма спор между страните, че за месеците януари, февруари и март на 2019 г. е било прекъснато водозахранването на процесния имот.

По искане на ищеца в първовинстанционното производство е разпитан св. В.. В показанията си сочи, че към момента/ на извършване на разпита/в имота на ищеца има вода.

Към 12.02.2019 г. вода не е имало. Било извършено прекъсване на подаването поради неплатени сметки. Поради това, че три месеца ищецът бил без вода, бил принуден да заплати задълженията си, за да бъде възстановено доставянето на вода. Според свидетеля 3 инкасаторката не идвала редовно да засича водомерите, въпреки възможността за безпрепятствено влизане в имот на ищеца за извършване на необходимите измервания.

По гр.д. № 10372020 г., на КнРС е проведено производство по реда на чл. 207 и сл. от ГП и е прието заключение по назначената съдебно-техническа експертиза.От заключението на в.л. се установява, че водомерът за процесния имот отговаря на изискванията на Закона за измерванията като одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до отговаряне на изискванията на с.з. Водомерът е технически изправен и отчита с допустимата точност преминалото през него количество вода. В тази връзка са представени три броя протоколи съответно от 18.05.2018г., 01.06.2018г. и 17.08.2018г. с посочено в същите количество на извършените измервания.

Като доказателства са приети заверени копия от карнети по партидата на ищеца за 2016 г., 2017г., 2018 г., и 2019 г. за потребленията на водомер с № 61851857и водомер с № 0031810. Отразявано е количество разходвана вода за отделните месеци, като за малко на брой месеци има положен подпис за потребител. За останалите месеци няма такъв, а количествата вода е безпредметно да бъдат посочени, поради неяснота дали периода отразен в карнетите касае правния спор. Следва обаче да се посочи, че количеството отразено за отделните месеци е около 4 -5 к.м.,а в показанията срещу м.юни, 2018 г. е 590 с отбелязването протокол.

Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че искът с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД е неоснователен, тъй като не е установено твърдението на ищеца договорът да е бил сключен под принуда, респективно не е недействителен на това основание, както и липсват данни за основания за нищожност на сключения между страните договор.

ОС-Кюстендил, като съобрази всичко изложено, намира от правна страна следното:

Въззивният съд приема въззивната жалба за редовна и допустима. Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението,.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а същото е и допустимо в пълния у обхват.

При извършване на въззивния контрол за правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него искът уважен. Съображенията за това са следните:

Въззивният съд осъществява решаваща правораздавателна дейност. 3а да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният 4 съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, като и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните.

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.55,л.1, пр. 1 ЗЗД с искане ответното ТД да заплати сумата от 910 лева, недължимо платена от ищеца по договора от 12.02.2019 г..

Според дадените в ППВС № 1/1979 г. указания връщане на даденото без основание изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Искът по чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД предполага установяване в условията на кумулативност на две предпоставки: разместване на имуществено благо между патримониумите на два правни субекта и първоначална липса на основание за получаването.

По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице трайна практика на съдилищата и по специално на ВКС, обективирана в решение № 138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ІV ГО на ВКС, решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., ІІ ТО на ВКС. Според тези решения и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ положителен факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се претендира /в тази насока е и ППВС № 1/79 - т. 1/. Поради това в доказателствена тежест на ищеца по иск на някое от трите правни основания е да установи настъпването на факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника - доказването на съществуване на основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане.