Решение № 6464 от 25.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6464 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100507654 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на М.

Т. срещу Решение 20280415/18.12.2020г., постановено по гр. д. № 24012/2019г. по описа на Софийски районен съд, 46 с-в , в частта, с която са уважени, предявените от „Топлофикация София“ЕАД искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за заплащане на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ; цена за услуга „дялово разпределение“ и лихви от заявлението по чл. 410 ГПК.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради погасяване по давност на част от претенциите и процесуални нарушения на съда-отказ да бъде привлечено като страна трето лице-В.Б., който подписал нотариално споразумение с ищеца за цялата сума дължима за имота..

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Няма отговор на жалбата.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част.

При проверка на неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

1

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за частично основателна по следните фактически правни съображения:

Между страните няма спор, че за процесния период жалбоподателката е била собственик на ¼ идеална част от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Не са оспорвани количествата ТЕ и нейната стойност, доставени в имота.

При така установените факти СГС напълно споделя изводите на СРС досежно липсата на предпоставки за участие в процеса и за непротивопоставимостта спрямо ищеца на представеното споразумение между жалбоподателката и В.Е.Б. и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС в тази насока.

Въпреки горното решението е частично неправилно. Неправилно са приложени действалите за процесния период ОУ на ищеца.

СРС неправилно е тълкувал клаузите на чл. 33, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 от ОУ на ищеца в сила от 12.03.2014г. до 11.08.2016г. като е приел, че уговорения срок за плащане на сумите по изравнителните фактури съставлява нов срок за плащане на прогнозните месечни суми и е обвързал началото на давностния срок с падежа на изравнителната фактура.

С оглед на процесния период отношенията между страните се уреждат от ЗЕ и ОУ на ищеца в сила от 12.03.2014г. (действали до м.08.2016г.). Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., според която купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на купувача.

Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото. При тази редакция на общите условия, давността за вземането за главница тече от датата на възникване на вземането, която е момента на изтичане на периода на съответната ежемесечна доставка, на основание чл.114,ал.2 от ЗЗД.

Изравнителните сметки за количеството реално потребена ТЕ и издаваните въз основа на тях изравнителни фактури могат да са източник на ново вземане за топлопреносното предприятие или за потребителя (в зависимост дали е ползвана помалко от прогнозно определената ТЕ или повече), изискуемостта на което ново 2 вземане, съответно давностния срок тече от срока заплащане по изравнителната фактура, но не променят момента на възникване на задължението за плащане на помесечните прогнозно определени количества, нито такъв ефект имат извършваните счетоводни операции от дружеството-ищец по издаване на кредитни известия.

Възприетото от СРС на практика алтернативно определяне на падежа на задълженията и то обусловено само от волята на потребителя води до неяснота и дисбаланс в отношенията и не отговаря и на императивно установените в ЗЕ (чл. 155) начини на заплащане на ползваната ТЕ, които са установени с оглед на обществената значимост на услугата и на баланс между интересите на потребителите от една страна и тези на продавача на ТЕ от друга страна, като са съобразени отношенията на доставчика на ТЕ с негови доставчици на суровини, а също са съобразени и с техническите възможности за определяне на ползваното от потребителите количество ТЕ (вкл. от гледна точка вида на инсталациите в сградите) и финансовата тежест на всеки от техническите способи. Уредената в ОУ на ищеца недължимост на мораторни лихви върху прогнозните месечни плащания, съответно за дължимост на лихви върху стойността на реално ползваната след изравняване ТЕ не е израз на воля за нов срок за плащане на помесечните суми, а отчита от една страна интереса на потребителя да не бъде санкциониран с мораторна лихва при все още неопределено реално ползвано количество енергия, а от друга страна отчита и интересът на доставчика да получава регулярно плащания, с които да покрива текущите разходи по производството и доставката на ТЕ. Чрез възможността предвидена в ОУ за връщане на надплатени суми потребителя е защитен срещу възможността да плати повече от това което е реално потребил. Не се стига до изместване на падеж и нов момент на изискуемост съответно на течене на погасителната давност по отношение помесечните прогнозни вземания на ищеца, който да е от изтичане на срока за плащане по изравнителните фактури.

Подобно виждане отрича уредените в закона методи за уреждане на отношенията (и трите метода в чл. 155 ЗЕ предвиждат месечни плащания и се дава възможност за избор само между тези три метода), доколкото трансформира задължението в годишно такова в противовес на закона и на приложимите ОУ.

Предвид изложеното задълженията за периода м. 05.2014-м. 12.2014г. вкл. са погасени по давност. В случая в този период прогнозно са били начислени суми само за м.10.2014г-м.12.2014г. които видно от съобщението на л. 28 са в общ размер от 209,73 лева. От изравнителната сметка (изготвена от дружеството извършващо дяловото разпределение на ТЕ в сградата) на л. 66 се установява, че за целия период от м.05.2014г. до м. 03.2015г има само суми за доплащане, което означава, че прогнозните плащания всъщност са за реално ползвана ТЕ. Сума за връщане има само за м.04.2015г., но тъй като оплакванията в жалбата са само по отношение на давността и във връзка с твърдения за отговорност на друго лице за задълженията за непогасения по давност период, то и СГС не може служебно да преразглежда размера и стойността 3 на количеството за м.04.2015г. За непогасения по давност спрямо жалбоподателката период м.01.2015г. до м. 06.2016г. стойността на ТЕ доставена в имота е 1379.74 лева за целия имот. Тя като собственик на ¼ от имота за процесния период отговаря за същата част от тази сума или за сумата 344,94 лева –цена на ТЕ в периода м.01.2015г30.06.2016г. За този размер и период искът срещу нея е основателен. Решението с което искът е уважен за една втора част от сумата 794,73 лева (която сума е половината от стойността за целия имот-другата половина е за неподалия възражение съсобственик), тоест е уважен за сумата 397,36 лева и за периода м.05.2014гм.12.2014г. следва да се отмени за разликата над 344,94 лева до уважения размер от 397,36 лева или за сумата от 52,43 лева и искът да се отхвърли за тази сума от 52,43 лева и за периода м.05.2014г-м.12.2014г.

По отношение цената на услугата „Дялово разпределение“ положението е аналогично. В ОУ на ищеца няма срок за плащане на това задължение и давност тече от възникването му-с изтичане на съответния месец.

В случая видно от неоспорената справка на л. 26 от делото е, че за периода м.05.2014г.-м. 05.2015г. общата стойност е 24,00 лева или по два лева месечно. За целия процесен период стойността е 54,00 лева за всичките трима съсобственици. По отношение жалбоподателката погасен по давност е периода м.05.2014г.-м. 12.2014г. или 14,00 лева са погасени спрямо нея по давност. Следователно тя отговаря за ¼ от остатъка от вземанията (1/4 от 40,00 лева) или за сумата 10,00 лева. Следователно решението с което е уважен иск срещу нея за ½ от 27,00 лева или за 13,50 лева следва да се отмени над размера от 10,00 лева.

При този изход на делото и двете страни имат право на разноски за въззивното производство. Жалбата се уважава за 13 % от обжалвания интерес (411,44 лева) и съответно жалбоподателката има право на 3,25 лева от платената държавна такса.

Други разноски не е доказала.

Дружеството претендира юрисконсулстко възнаграждение за въззивното производство, което СГС определя на 100,00 лева, от което се дължат 87,00 лева (при отхвърлени 87 % от обжалвания интерес).

За първата инстанция срещу Т. са присъдени разноски общо от 577,08 лева (1/2 от присъдените общо срещу нея и необжалвалия втори ответник) като предвид частичната неправилност на решението тази сума следва да се намали до размер от 519,37 лева.

Предвид горното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

Отменя Решение 20280415/18.12.2020г., постановено по гр. д. № 24012/2019г.

4 по описа на Софийски районен съд, 46 с-в, в частта, с която са уважени спрямо М.

В. Т. с ЕГН **********, предявените от „Топлофикация София“ЕАД искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за заплащане на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ за имот в гр. София, ж.к. **** и за цена за услуга „дялово разпределение“ над размера от 344,94 лева, респективно над размера от 10,00 лева до уважените размери от 397,94 лева и 13,50 лева и за периода м.05.2014г.-м.12.2014г. КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ иска за цена на ТЕ за сумата 52,43 лева (разликата над 344,94 лева до пълния размер от 397,36 лева) и за периода м.05.2014г.-м.12.2014г. И ОТХВЪРЛЯ иска за цена за услуга „Дялово разпределение“ за сумата 3,50 лева (разликата над 10,00 лева до пълния размер от 13,50 лева) и за периода м.05.2014г.-м.12.2014г. като погасени по давност.

Отменя решението и в частта му по разноските с която в полза на „Топлофикация София“ЕАД срещу М. Т. са присъдени разноски над размера от 519,37 лева

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана от М. Т. част, с която исковете са уважени срещу нея до размер на 344,94 лева за ТЕ и до размер от 10,00 лева за дялово разпределение.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД да заплати на М. В. Т. с ЕГН ********** сумата от 3,25 лева разноски по жалбата за държавна такса.

Осъжда М. В. Т. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ЕАД сумата от 3,25 лева разноски от 87,00 лева за юрисконсулстко възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5