Присъда № 3 от 15.01.2025, Окръжен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда №3/15.01.2025 г. по НОХД №836 по описа на Окръжен съд П. за 2024 г.

Производството е образувано по повод внесения от Окръжна прокуратура – П. обвинителен акт срещу Ю. С. Я., с който са му повдигнати обвинения в извършване на престъпления по чл.249, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК (ползване на чужд платежен инструмент) и чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. “А “ и б. “Б“ от НК (кражба в условията на опасен рецидив).

Пострадалият Р. Б. П., редовен призован и уведомен за правата си, не е поискал да бъде конституиран като страна – частен обвинител и граждански ищец.

Делото е проведено при условията съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 и сл. НПК – пълно самопризнание от подсъдимия на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и съгласие да не се събират доказателства за същите.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите обвинения, счита същите за доказани и пледира за налагане на съответни наказания за всяко едно престъпление в рамките на предвиденото в закона – от средния към минималния размер, без конкретни искания.

Адвокат Б. П., назначен за служебен защитник на подсъдимия, приема, че с оглед самопризнанието на фактите и липсата на оспорване за правилното приложение на правото, следва да бъде акцентирано само по въпроса със справедливото наказание. Изтъква в полза на подзащитния си доброто му процесуално поведение, критично отношение към извършеното, неголемия размер на щетата и личността му, за да поиска от съда да определи наказание към неговия минимум, след което същото да бъде редуцирано съгласно правилата на чл. 58а, ал. 1 НК.

Подсъдимият Ю. Я. поддържа защитната теза на адвоката си, добавя съжалението си за извършеното и моли за по-ниско наказание.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, съобразявайки се с нормата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА, описана от прокурора в обвинителния акт:

1

На 26.02.2024г. Ю. С. Я. решил да тръгне от гр. С. към гр. П. и в 11:45 ч. на Централната автогара в гр.С. се качил на пътнически автобус, марка „Ивеко“ с регистрационен № EH ****** управляван от пострадалия Р. Б. П. от гр. Л., обл.П..

В 13:56 часа автобусът пристигнал на автогарата в гр. П. и пътниците започнали да слизат от превозното средство. Пострадалият също слязъл, за да отвори багажното отделение, при което подсъдимият Я. останал последен в автобуса. Насочвайки се към изхода му, видял, че шофьорът е оставил портфейла си върху таблото на автобуса, и тъй като се нуждаел от парични средства, решил да го открадне.

Взел портфейла на пострадалия, без последният да го забележи, и напуснал автогарата. Тогава установил съдържанието на портфейла - 1 бр. карта за дигитален тахограф издадена от ИА „Автомобилна администрация“, 1 бр. карта за квалификация за водач на МПС /Driver qualification card/, издадена от ИА „Автомобилна администрация“, 1 бр. пластика на банкова карта дебитна карта „MasterCard“ с № 516975*****7192, издадена от Банка „Първа инвестиционна банка“ АД — гр.С. на името на Р. Б. П. и листче с изписан ПИН код за нея.

Подсъдимият решил да използва платежния инструмент и да изтегли наличната парична сума по банковата сметка на Р. П., без негово съгласие.

Отишъл до АТМ устройство /банкомат/ с идентификационен № D0061401, собственост на ДСК АД, находящ се в гр.П., ул.“В.Л.“ №152 /срещу ДКТ „И.Р.“ - гр.П./. Вкарал дебитната карта „MasterCard“ с X» 516975*****7192 в банкомата, набрал ПИН кода и в 14:08:12 часа извършил справка за наличност по банковата сметка на Р. Б. П. от с.Л., обл.П.. В 14:11:56 часа, като използвал същият платежен инструмент - дебитна карта „MasterCard“ с № 516975*****7192 изтеглил сумата от 400,00лв. от АТМ устройство /банкомат/ с идентификационен № А5600002, собственост на ЦКБ АД, находящ се в гр.П., ул.“В.Л.“ №150/срегцу ДКТ „И.Р.“ — гр.П./. Тъй като обв. Ю. Я. при извършената справка установил, че наличността по сметката на св.П. е около 5000лв., продължил да използва дебитната му карта - „MasterCard“ с X» 516975*****7192 на АТМ устройство /банкомат/ с идентификационен X» А5600002, собственост на ЦКБ АД, находящ се в гр.П., ул.“В.Л.“ №150, без съгласието на титуляря на банковата сметка, както следва:

2 в 14:13:02 часа, направил опит да изтегли сумата от 800,00лв. в 14:13:38 часа, направил опит да изтегли сумата от 400,00лв. в 14:14:32 часа, направил опит да изтегли сумата от 200,00лв. в 14:15:12 часа, извършил справка за наличност по банкова сметка с титуляр Р. Б. П. от с.Л., обл.П.. в 14:15:50 часа, направил опит да изтегли сумата от 800,00лв.

Транзакциите били неуспешни, единствено поради това, че при сключването на договора с банковата институция Р. П. заложил дневен лимит за теглене на пари в брой, чрез дебитната карта в размер на 400 лв.

Междувременно пострадалият Р. Б. П. започнал да получава на мобилния си телефон SMS съобщения, с които от банката го уведомявали за извършената транзакция и последвалите неуспешни опити. Потърсил портфейла си и установил неговата липса. Посетил веднага клон на обслужващата го „Първа инвестиционна банка“ АД - гр.С. в гр.П. и блокирал платежния инструмент. От банката го уведомили, че от сметката му вече са изтеглени общо 400,00лв.

На същата дата - 26.02.2024г., около 16:00часа пострадалият подал сигнал за случилото се в Първо РУ - гр.П..

Действията на подсъдимия Ю. С. били записани, както от монтирани охранителни камери на Автогара - гр.П., така и от камери, монтирани за охрана на терминалните устройства използвани от него. От заключението на вещото лице по назначената и изготвена комплексна видео - техническа и лицево - идентификационна експертиза е видно, че на заснетите кадри, извлечени от видеозаписите на охранителните камери, платежният инструмент издаден на Р. П. се използва от Ю. С. Я..

С Определение № 254/31.10.2017г. по ЧНД №436/2017г. на Районен съд гр.М. са групирани наказанията, наложени на Ю. С. Я. по НОХД № 250/2017г. на Районен съд - гр.В.Т., НОХД № 827/2017г. на Районен съд - гр.П. и НОХД № 275/2017г. на Районен съд - гр.М., като е определено едно общо най- тежко наказание, а именно 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Определението е влязло в законна сила на 16.11.2017г. Освободен от Затвора — гр.П. на 07.06.2019г.

С Определение №250/13.12.2021г. по ЧНД №860/2021г. на Районен съд гр.Т. са групирани наказанията, наложени на Ю. С. Я. с присъда 3

№260040/17.12.2020г. по НОХД №1963/2020г. на Районен съд — гр.П., присъда № 19/10.08.2021 г. по НОХД № 1 —54/2021 г. на Районен съд - гр.ш. и присъда №22/15.09.2021г. по НОХД №443/2021г. на Районен съд - гр.Т., като е определено едно общо наказание измежду тях - в размера на най - тежкото, а именно 3 години и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Определението е влязло в законна сила на 30.12.2021г. Освободен от Затвора — гр.П. на 18.09.2023г.

Факти и доказателства, извън обстоятелствата на обвинителния акт

Извън обстоятелствата, описани в обвинителния акт, съдът служебно и на основание чл. 102, т. 3 от НПК събра доказателства за личността на подсъдимия и семейната му среда, като изиска на основание чл. 226 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) предсъдебен доклад от пробационния служител на Затвора П.. На база на социалното проучване е установено, че подсъдимият е израснал в непълноценно семейство в отсъствието на адекватен мъжки модел след развод на родителите, бащата системно злоупотребявал с алкохол и напълно неглижирал децата, а майката полагала сама грижи. Процесът по социализация и формирането на ценностната система на подсъдимия протекъл непълноценно. Придобил средно специално образование и професионална квалификация, но не е могъл да се реализира успешно, избирайки нетрудови източници на доход. Продължава да има силна връзка с майка си, която живее и работи в А..

Пробационният служител оценява риска от рецидив на високо ниво с подробно обсъждане на дефицитните зони, висок е рискът и на самия извършител.

Съдът възприе експертните оценки на пробационния служител като адекватни, мотивирани и обосновани на база професионалното обсъждане на обстоятелсвата, свързани с начина на живот на подсъдимия, особеностите на личността и съдебното му минало.

От справката за съдимост по делото е видно, че подсъдимият е осъждан общо 24 пъти, преимуществено преимуществено за кражби и измами.

Последното изтърпяно наказание е лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца по НОХД №443/21 на РС Т. за извършено обсебване в 4 условията на опасен рецидив, за което е освободен от затвора на 18.09.2023 г.

По правото

Относно престъплението по чл. 249, ал. 1 НК

Съгласно чл. 249, ал. 1 НК който използва платежен инструмент без съгласието на титуляра (ако не съставлява по-тежко престъпление) се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години и с глоба до двойния размер на получената сума.

Подсъдимият е осъществил всички признаци на престъпния състав – използвал е банковата карта на пострадалия, без негово съгласие, като е извършвал различни операции, всяка от които е самостоятелно деяние, а с едно от тях е причинил и реална вреда изтегляйки сумата от 400 лв. Действал е при условията на пряк умисъл.

При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската стойност на вредата, критичното отношение и сътрудничество на разследването, неблагоприятната социална среда, а като отегчаващи – обстоятелството, при което е придобита фактическата власт върху платежния инструмент (чрез кражба), неуспешните опити за изтегляне на други суми, изключително обремененото съдебно минало на извършителя, както и липсата на поправяне в резултат на множество наказания, довело до трайно формиране на негативни нагласи в личността.

Отчитайки тези обстоятелства съдът прие, че справедливото наказание е 5 (пет) години лишаване от свобода, което след редукцията на чл. 58а, ал. 1 НК следва да бъде намалено на 3 (три) години и 4 (четири) месеца, заедно с глоба в размер на 400,00 лв., определена съобразно причинената вреда и недоброто материално положение на подсъдимия.

Относно кражбата

Налице са всички фактически основания, за да се направи извод, че подсъдимият е осъществил и престъплението по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ НК Отнел е чуждата движима вещ – портфейл и съдържащите се в него идентификационни карти и платежния инструмент (банкова карта), от 5 владението на пострадалия, който ги е държал в обхвата на работното си място – седалката на водача на обществения транспорт, без негово съгласие и с намерение за присвояване. Деянието е извършено в условията на опасен рецидив, който е налице на две самостоятелни основания, уредени в чл. 29, ал.

1, б. „а“ НК (кражбата е извършена след като Я. вече е бил осъждан на ефективно лишаване от свобода повече от 1 година) и по б. „б“ от НК (след като е осъждан два пъти на ефективно лишаване от свобода).

От субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл.

За това престъпление предвиденото в закона наказание е от 2 до 10 години лишаване от свобода, като на основание чл. 196, ал. 2 НК съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния.

Справедливото и законосъобразно наказание за това престъпление следва да се определи съобразно чл. 54 от НК, като се отчетат смекчаващите: ниската стойност на отнетите вещи, недобрата социална среда и изоставяне в детството, добро процесуално поведение, както и отегчаващите отговорността - множество осъждания за квалифицирани състави на престъпления против собствеността, извън тези, въз основа на които извършеното е квалифицирано като опасен рецидив, извършеното е едва пет месеца след освобождаването от затвора.

Въз основа на тези обстоятелства съдът прие, че справедливото наказание, което съответства на извършеното и би могло да постигне целите по чл. 36 НК, и най-вече да поправи и превъзпита подсъдимия, е към средата на предвиденото – 6 (шест) години, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК следва да бъде намалено с 1/3 и след редукцията срокът за изтърпяване следва да е 4 (четири) години.