Решение № 1295 от 07.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 18291/2024
- Вид
- Решение № 1295
- Подписан
- 07.04.2025
- В сила
- 15.05.2025
- Състав
- ПЕТЯ НИКОЛОВА ТОПАЛОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 1824 от 10.02.2025 · ПЕТЯ НИКОЛОВА ТОПАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 45 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 124 · Кодекс на труда
- чл. 128 т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 270 · Кодекс на труда
- чл. 404 ал.1 т.1 · Кодекс на труда
- чл.404 ал.1 т.12 · Кодекс на труда
- чл. 405а ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 415 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 415 ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 415в ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416 ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 305 ал. 3 изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1295 гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АЛ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20241110218291 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №22-2400350/19.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда"- София, на „ЕКСЗИМ" ЕООД, с ЕИК 201689430, представлявано от З. З. Б. в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл. 416 ал.
5 вр. чл. 415 ал. 1 КТ за нарушение на чл. 415 ал. 1 КТ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало ЮЛ, което в жалбата си излага доводи за незаконосъобразност на НП, защото наожената санкция е несъразмерна на нарушението, не отговаря на действителното финансово състояние на дружеството; възпрепятства оперативната дейност на дружеството, вместо да подпомага неговата способност да изпълнява задълженията си; указанията за изплащане на трудови възнаграждения могат да бъдат постановени само от съд, който следва да определи задълженията на платеца в рамките на гражданскоправните принципи, а не чрез фиксирани срокове от административен орган. Твърди се, че към момента на издаване на НП всички дължими суми вече са били изплатени, респ. липсват каквито и да било вреди за служителите, като наложената санкция е лишена от обективна цел.
Нарушен е чл.27 ЗАНН при определяне на санкцията, твърди се нарушение на 1 принципа non bis in idem.
Редовно призовано дружеството-жалбоподател не изпраща представител в с.з.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрисконсулт БОНЕВА, която предлага на съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излага доводи, че не е налице разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тъй като нарушението касае множество лица. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
При извършване напоследваща проверка от страна на контролните о р г а н и по спазване на трудовото законодателство на дружествотожалбоподател в периода от 17.09.2024 г. до 19.09.2024 г., обективирана в Протокол изх. №ПР2433404/19.09.2024 г., кадаеща проверка за изпълнение на предписанията, дадени с Протокол от извършена проверка с изх.
№ПР2424042/29.07.2024 г. на Дирекция „Инспекция по труда" София.
При преглед на представени документи в Дирекция „Инспекция по труда" София, било установено, че не е изпълнено предписание под №9 от протокол №ПР2424042 / 29.07.2024 г., дадено му на основание чл.404 ал.1 т.12 КТ, а именно: „Работодателят „ЕКСЗИМ" ЕООД да изплати на ХХХ (чиста сума за получаване в размер на 8 610,25 лв.), ХХХ (чиста сума за получаване в размер на 18 158,65 лв.), ХХХ ХХХ (чиста сума за получаване в размер на 1 158,49 лв.), Стефан Ивайлов Пенчев (чиста сума за получаване в размер на 17 838,60 лв.), ХХХ (чиста сума за получаване в размер на 6 246,30 лв.) и ХХХ (чиста сума за получаване в размер на 6 159,85 лв.), уговореното трудово възнаграждение за извършената от тях работа за месец май 2024 г., съгласно чл. 128 т. 2 от Кодекса на труда.".
Срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл на дата 29.08.2024 г., като административното нарушение е извършено на 30.08.2024 г. в предприятието на работодателя.
2
Котролните органи установили, че дължимите трудови възнаграждения за извършената работа през месец май 2024 г. на работниците /служителите/, посочени по-горе, които съгласно Протокол №ПР2424042/29.07.2024 г. е следвало да бъдат изплатени в указания срок - 29.08.2024 г., не са изплатени и остават дължими и към момента на проверката.
Нарушението е констатирано на 19.09.2024 г. при извършване на последваща проверка на „ЕКСЗИМ" ЕООД, като до приключването й работодателят не представи платежни документи (разчетно-платежни ведомости, фишове за заплати, разходни касови ордери, банкова нареждания и др.), с които да удостовери, че е изпълнил даденото предписание и е изплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец май 2024 г. на лицата.
Контролните органи приели, че е налице нарушение на чл. 415 ал.1 КТ и свидетелката Н. Димитриева Г. заемаща длъжността главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - София на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда", съставила АУАН №22-2400350/19.09.2024г.
На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл. 416 ал. 5 вр. чл. 415 ал. 1 КТ за нарушение на чл. 415 ал. 1 КТ.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства, а именно: Протокол за извършена проверка с изх.№ПР2433404/19.09.2024 г. от Д „ИТ София, Протокол за извършена проверка с изх.№ПР2424042/29.07.2024 г. от Д „ИТ София; призовка на основание чл. 45 ал. 1 АПК от 17.09.2024г.; покана по ЗАНН от 17.09.2024 г.; уведомително писмо, подадено и заведено в ИС на ИА ГИТ с вх.№24109002/30.08.2024 г., ведно с приложения към него, от събраните гласни доказателства - показанията на свидетелката Н. Димитриева Г., които съдът кредитира в цялост, като логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници, по аргумент за противното от чл. 305 ал. 3 изр. 2 НПК, съдът намира, че не се налага 3 подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и чл.
57 ал. 1 ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, както и сроковете за това.
АУАН е издаден от компетентен орган – инспектор при Дирекция „Инпекция по труда” София, в кръга на неговите правомощия и в присъствието на двама свидетели.
АУАН е подписан от съставителя и двама свидетели, съгласно изискванията на чл. 40 от ЗАНН, като е надлежно предявен за подпис и запознаване на пълномощник на дружеството, след което препис от същия е връчен на жалбоподателя. АУАН отговаря на изискванията за съдържание и реквизит, регламентирани в чл. 42 ЗАНН, като в тази връзка не се констатираха съществени нарушения на процесуалните правила.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на съставения АУАН и в законоустановения срок по чл. 34 ал. 3 ЗАНН. Налице е пълно съответствие между установените фактически обстоятелства в АУАН и НП, като при съставянето на същия не се констатират нарушения на чл. 57 ал.1 ЗАНН.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващият орган е подвел фактите под посочената в НП материалноправна норма. Това следва от обстоятелството, че съгласно изричния текст на предписание под №9 от Протокол №ПР2424042/29.07.2024 г., дадено му на основание чл.404 ал.1 т.12 КТ, а именно: „Работодателят „ЕКСЗИМ" ЕООД да изплати на ХХХ (чиста сума за получаване в размер на 8 610,25 лв.), ХХХ (чиста сума за получаване в размер на 18 158,65 лв.), ХХХ ХХХ (чиста сума за получаване в размер на 1 158,49 лв.), Стефан Ивайлов Пенчев (чиста сума за получаване в размер на 17 838,60 лв.), ХХХ (чиста сума за получаване в размер на 6 246,30 лв.) и ХХХ (чиста сума за получаване в размер на 6 159,85 лв.), уговореното трудово възнаграждение за извършената от тях работа за месец май 2024 г., 4 съгласно чл. 128 т. 2 от Кодекса на труда.". Протоколът със задължителните предписания, които е следвало да изпълни дружеството е връчен лично среку подпис на управителя Б. на 29.07.2024 г.
Видно от този протокол предписание под №9 е със срок за изпълнение 29.08.2024 г., респ. нарушението е извършено на 30.08.2024 г.
Предписанието е издадено в изпълнение на правомощията на контролните органи по чл. 404 ал.1 т.1 КТ и е насочено към отстраняване на констатирано от същите нарушение на трудовото законодателство.
Предписанието е било задължително за работодателя, доколкото е било дадено на основание чл. 404 ал. 1 т. 1 КТ и не е било оспорено в законоустановения срок, т.е., то е влязло в сила и е произвело правни последици, в който смисъл за дружеството-жалбоподател е възникнало задължението за изпълнението му в указания срок.
Съгласно чл. 128 т. 2 КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа и като работодател търговското дружество участва в трудовите правоотношения, възникващи с наетите от него работници и служители.
Съдържанието на трудовото правоотношение е уредено в чл. 124 КТ, който регламентира правата и задълженията на страните по това правоотношение. По силата на тази норма, работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.
Изплащането на уговореното трудово възнаграждение следва да става в установените срокове, респ. неизпълнението на посоченото задължение е скрепено със санкция. Мястото, начинът и сроковете на изплащане на трудовото възнаграждение са регламентирани в чл. 270 КТ, съгласно който плащането става в предприятието, където се извършва работата, лично на работника или служителя по ведомост, срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение може да се превежда на влог в посочената от него банка. Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено 5 друго.
Правилно е посочена правната квалификация, а посочената норма на чл. 415 ал. 2 КТ урежда неизпълнение на задължително предписание на контролен орган на инспекцията по труда, издадено на основание чл. 405а ал.
4 КТ, каквото в случая не е налице. В конкретния случай се касае за нарушение, свързано с неизпълнение на дадено задължително за работодателя предписание по чл. 404 ал. 1 т. 1 КТ. Изпълнението на задължителните предписания е обвързано със срок, като нарушението се счита осъществено от момента на изтичане на съответния срок.
Не е налице нарушение на принципа non bis in idem. Дори контролните органи са разполагали с правото да посочат дължимите трудови възнаграждения за всеки служител /работник/ в отделно предписание, но не са го сторили, като в този смисъл в никакъв слуай не са нарушени правата на жалбоподателя-ЮЛ, каквито са оплакванията в жалбата.
Що се отнася до твърденията на жалбоподателя, че до момента на съставяне на наказателното постановление, дължимите възнаграждения са изплатени на работниците /служителите/ - това не отговаря на обективните факти по делото.
Представени са от жалбоподателя-ЮЛ ведно с жалбата доказателства за образувани изпълнителни дела от ЧСИ Миладин Миладинов в полза на молителите ХХХ, Стефан Ивайлов Пенчев и Алексей Бойков Стоянов, и наложени запори върху банковите сметки на жалбоподателя-ЮЛ. От тези доказателства не се установява изплащане на уговореното и начислено трудово възнаграждение за извършената работа от посочените в предписанието работници. Установява се само, че част от тях са защитили правата си по гражданскоправен ред и то поради бездействие на работодателя им „ЕКСЗИМ" ЕООД.
Разпечатката съдържа 43 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c6af9f8-9a84-4ac2-a52d-27b1f87afb61