Решение № 282 от 04.04.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Кюстендил, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело № 20221520100547 по описа за 2022 година

Пред Районен съд - Кюстендил е подадена искова молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска“ № 19, срещу ответника Д. Т., ЛНЧ МК*******, с постоянен и настоящ адрес в с. ****, общ. ****, махала „****“ №***. Искането на ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сума в общ размер на 9475,18 лева, от която главница в размер на 7709,45 лева за неизплатено задължение по договор за кредит за текущо потребление от 13.01.2017г., сключен между ищцовото дружество като кредитор и Д. Т. като кредитополучател, 1627,30 лева договорна лихва за периода от 16.03.2020г. до 20.02.2022г., 138,42 лева обезщетение за забава за периода от 16.03.2020г. до 20.02.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда (24.02.2022г.) до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се направените разноски в производството. Представен е списък по чл.80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от съда особен представител на ответника, в който се твърди, че ответникът имал качества на потребител на финансови услуги по смисъла на § 13, т.1 и т.12 от ДР на ЗЗП. В този смисъл, клаузите на договора, наказателна лихва, твърди, че се явяват неравноправни и като такива се 1 явяват нищожни. Клаузите в договора, касаещи възнаградителната и наказателна лихва били неравноправни, тъй като не били формирани по ясен и недвусмислен начин относно начина на определяне на тези елементи от задължението. Не ставало ясна методиката и алгоритъма за формиране на компонентите на лихвата. По този начин, потребителя бил лишен от възможност да прецени икономическите последици от сключване на договора. Клаузите в договора, касаещи лихвите, в частта променливи с промяната на 6-месечни се явявали неравноправни и като такива били нищожни.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от юрк. *****, която моли съда да уважи така предявените искове като основателни и доказани.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от назначения от съда особен представител адв. М., която моли за отхвърляне на исковете на основанията, посочени в отговора.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от приложеното към делото искане за потребителски кредит с вх.

№19/06.01.2017г., „Банка ДСК“ АД е изготвила Кредитно предложение, в което са разгледани параметрите на кредита, които могат да бъдат предложени на клиента.

На 13.01.2017 г. между „Банка ДСК“ АД като кредитор и Д. Т. като кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление, с предмет предоставяне на кредит за текущо потребление в размер на 9900,00 лева, като е посочено в т.3 от договора, че кредитът се усвоява еднократно в срок до 14.01.2017г. В точка 4 и точка 5 от договора са посочени разплащателните сметки, по които се усвоява и погасява кредита. В т.9 от договора е уговорен годишен процент на разходите (ГПР) по кредита в размер на 11,93 %.

Според т.8 от договора, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, определен в размер на 11,2 % годишно или 0,03% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,331%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на 10,869%. Съгласно програмата „ДСК Партньори“, приложими за стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог върху вземане на работна заплата, кредитът започвал да се олихвява с преференциален лихвен процент чрез намаляване на надбавката, като в т.8 от договора е посочено, че при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото да ползва преференциите си изцяло или частично и приложимият лихвен процент се 2 увеличавал чрез увеличаване на надбавката.

Към договора за кредит са приложени и общи условия, подписани от страните по договора.

В т.18.1 от Общите условия е посочено, че при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка в размер на 10 %. Ако допуснатата забава на плащанията на главница и/или лихва е над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата ставал предсрочно изискуем и се олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта (т.18.2 от Общите условия).

Към договора е представен и план за погасяване на банков кредит, с посочен срок на погасяване – 120 месеца, с падеж на първа анюитетна вноска на 15.01.2017г. и на последната вноска – 13.01.2027г. Размерът на всяка вноска е определен на 137,50 лева.

С цел да бъде обезпечено вземането по договора за кредит, между кредитора и длъжника е сключен договор за учредяване на залог на вземане на залогодателя за трудово възнаграждение и други вземания по трудово правоотношение между него (Д. Т.) и „*****" *****. Залогът е учреден върху пълния размер на вземанията. По нареждане на залогодателя и в съответствие с чл.164, ал.2 от ЗЗД, трудовото възнаграждение и другите плащания по трудовото правоотношение постъпват по банкова сметка на залогодателя при заложния кредитор, като от тази сметка се извършва и погасяване на дължимите месечни вноски по кредита на съответните им падежи от залогоприемателя въз основа на съгласието на залогодателя, дадено с подписването на договора за кредит.

По делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, като писменото заключение, депозирано от вещото лице, не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От същото се установява, че по данни на „Банка ДСК“ АД, сумата от 9900 лева е преведена на 13.01.2017г. по банкова разплащателна сметка, с титуляр на сметката – Д. Т.. Кредитът е усвоен еднократно.

Платената главница от кредитополучателят и настоящ ответник била в размер на 2190,55 лева, погасената възнаградителна лихва от 16.03.2020г. до 20.02.2022г. – 3 099,69 лева, както и платена такса искане и одобряване на кредит в размер на 49,50 лева. Общо платената сума за погасяване на кредита била в размер на 5339,74 лева. Последното направено плащане по вноска от представените документи на „Банка ДСК“АД за погасяване на процесния договор за кредит е направено на 15.03.2020г. и е в размер на 135,12 лева, с 3 която сума са погасени 64,11 лева главница и 71,01 лева лихви, а от възнаградителната лихва след 15.03.2020г. към 05.01.2021г. са погасени 1,21 лева на 15.04.2020г., 0,02 лева на 16.04.2020г. и 0,03 лева на 04.01.2021г., като след 04.01.2021г. нямало данни за други погасени суми.

Според вещото лице, размерът на вземането на банката в съответствие с предоставените от последната документи, е в размер на 9900 лева главница, а дължимият остатък е в размер на 7709,45 лева. Дължимата възнаградителна лихва за периода от 16.03.2020г. до 20.02.2022г. е изчислена в размер на 1627,30 лева, санкционната лихва за периода от 16.03.2020г. до 20.02.2022г. в размер на 138,43 лева и дължима законна лихва за периода от 21.02.2022г. до 03.11.2022г. върху главницата от 7709,45 лева – 548,23 лева.

В допълнително заключение вещото лице Р. Й. прави уточнение, че дължимата главница, съобразно начинът на изчисляване, приложим от банката, е в размер на 7716,03 лева, а договорната лихва при уговорения между страните променлив лихвен процент, за периода от 16.03.2020г. до 20.02.2022г. е в размер на 1604,93 лева, санкционната лихва за периода от 16.03.2020г. до 20.02.2022г. в размер на 162,20 лева. Към датата на подаване на исковата молба в съда (24.02.2022г.), били непогасени или частично погасени 23 месечни вноски (от 15.04.2020г. до 23.02.2022г. включително), т.е. забавата била в размер на 674 дни, а просрочената сума към 24.02.2022г. била в размер на 3118,19 лева.

Според вещото лице, договореният лихвен процент е променян два пъти в годината, на основание т.7.2.1 и т.7.2.2 от договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.

Дефиницията за договор за банков кредит е уредена от разпоредбата на чл.

430 от

ТЗ, съобразно която договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, възмезден, комутативен, формален и срочен договор, по силата на който банката се задължава да отпусне на кредитополучателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а кредитополучателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Следователно, отпускането на уговорения кредит не е част от фактическия състав, при проявлението на който се поражда кредитното правоотношение, а в изпълнение на поето договорно задължение.

Ответната страна не оспорва наличието на кредитно правоотношение с 4

„Банка ДСК“ ЕАД, възникнало въз основа на сключен на 13.01.2017г. договор за кредит за текущо потребление между страните по делото.

От неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е изпълнил договорното си задължение и е предоставил на кредитополучателя заемната сума по посочената в договора банкова сметка, поради което в тежест на ответника, който е длъжник по правоотношението, е да докаже, че е осъществил погасяване на задълженията си в сроковете, уговорени в договора.

Ищецът се позовава на наличие на частично неизпълнение по договора и съответна на това настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

Предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл. 60 от ЗКИ не настъпва автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него, а необходимо нарочно волеизявление на кредитора в този смисъл, което следва да е доведено до знанието на кредитополучателя.

В Решение № 198/18.01.2019г, постановено по гр. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о. е даден положителен отговор на въпроса допустимо ли е предявения осъдителен иск по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба. Тъй като по делото не е ангажирано доказателство от ищеца изрично да е уведомил кредитополучателя за настъпила предсрочна изискуемост по процесния кредит преди подаване на исковата молба в съда, същата следва да се счита настъпила в хода на процеса с връчване на книжата по делото на процесуалния представител на ответника, което е осъществено на дата 03.10.2022 г. и като факт, настъпил в хода на процеса следва да бъде зачетен и съобразен от съда.

По повод възраженията от особения представител на ответника , че разпоредбите на чл. 7.2.4., 7.3.1 и 7.3.2 от общите условия, в които е предоставена възможност на банката едностранно да изменя лихвата по кредита, са неравноправни на основание чл. 143, т. 11 от ЗЗП, съдът намира следното:

Една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1. клаузата да не е индивидуално уговорена; 2. да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3. да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4. да е сключена във вреда на потребителя. Основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или 5 доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор, тъй като само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, доколкото увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля. За да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този критерий за изключване на общия принцип, въведен с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин. Уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата дефиниция на чл. 143 от ЗЗП. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори.