Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1063 от 11.03.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Касационно административно наказателно дело 60/2026
Вид
Решение № 1063
Подписан
11.03.2026
В сила
11.03.2026
Състав
Мария Хубчева, Веселка Златева, Мария Колева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1063

Пазарджик, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - X тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

Членове:

МАРИЯ ХУБЧЕВА

МАРИЯ КОЛЕВА

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХУБЧЕВА канд № 20267150700060 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано по касационна жалба на А. Б. Ш., [ЕГН], подадена чрез пълномощника адв. С. М., срещу Решение № 96 от 08.12.2025 год. постановено по АНД № 221 по описа за 2025 год. на Районен съд - Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0367-000581 от 10.08.2023 год., издадено от Началник група в ОД на МВР - Пазарджик, РУ - Велинград, с което на касатора за нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение второ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че АУАН не е бил съставен и предявен в присъствието на нарушителя, че не му е бил връчен препис от акта, както и че не е бил налице отказ за проверка по начина, възприет от административнонаказващия орган. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови отмяна на наказателното постановление.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподателя не се явява и не изпраща представител. От неговия процесуален представител е депозирано писмено становище от 17.02.2026 год., с което поддържа доводите, изложени в касационната жалба и моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Ответникът – Началник група в ОД на МВР - Пазарджик, РУ – Велинград не изразява становище по касационната жалба.

Настоящият касационен състав, след като обсъди релевираните в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 31.05.2023 год., в гр. Велинград, А. Б. Ш. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № [рег. номер], когато е бил спрян за полицейска проверка. След извършена проба за алкохол с отрицателен резултат е бил отведен в сградата на РУ – Велинград за извършване на действия по изпробване с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ за употреба на наркотични вещества или техни аналози, но той е отказал. Издаден му е талон за медицинско изследване № 125376, който е получил, но не е изпълнил и предписанието за токсикологично лабораторно изследване. За установеното нарушение е съставен АУАН № 903235 от 31.05.2023 год., като отказът му да подпише акта е удостоверен от свидетел. Въз основа на този акт е издадено и Наказателно постановление № 23-0367-000581 от 10.08.2023 год., издадено от Началник група в ОД на МВР - Пазарджик, РУ - Велинград, с което на касатора за нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение второ ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

От правна страна първостепенният съд е приел, че установените по делото факти покриват от обективна и субективна страна признаците на нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП. Приел е, че отказът на водача да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества представлява именно изпълнителното деяние, визирано в цитираната разпоредба, а неизпълнението на издадения талон за медицинско изследване е допълнително релевантно обстоятелство в подкрепа на съставомерността. Също така е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по ЗАНН, които да обуславят отмяна на санкционния акт, както и че наказанието е наложено в предвидения от закона размер и вид. Приел е, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено Решението е правилно.

Настоящият касационен състав споделя изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, тъй като тя е изяснена пълно, последователно и в съответствие със събраните по делото доказателства.

При извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав не установи основания за отмяна на първоинстанционното решение.

Решението е постановено в изискуемата от закона форма и съдържа мотиви, от които ясно се установява кои факти съдът е приел за доказани, въз основа на кои приети и неоспорени доказателства е формирал вътрешното си убеждение и какви правни изводи е направил. Неоснователно е оплакването на касатора за липса на мотиви. Районният съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя относно начина на установяване на нарушението, съставянето и предявяването на АУАН, както и относно правното значение на изтичането на срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС.

Не се установяват и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление. От доказателствата по делото правилно е прието, че актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, който е имал възможност да се запознае със съдържанието му, но е отказал да го подпише, като този отказ е удостоверен от свидетел. Следователно не може да се приеме, че е налице твърдяното нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН в степен, която да е накърнила правото му на защита и да обуславя отмяната на процесното НП.

Неоснователно е и възражението, че при спиране на водача на автомобила не е било налично техническо средство. От доказателствата по делото се установява, че проверката за употреба на наркотични вещества е следвало да бъде извършена в сградата на РУ - Велинград, където се е намирало техническото средство и именно там е бил осъществен отказът. Следователно предмет на санкциониране не е отказ на мястото на първоначалното спиране, а отказът да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в момента, в който такава проверка реално е била предприета от компетентните длъжностни лица.

Правилно инстанцията по същество е приела, че с това поведение е осъществен съставът на чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП. Тази разпоредба санкционира водач, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и водач, който не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване. От приобщения доказателствен материал по делото се установява отказ за проверка с техническо средство, както и неизпълнение на издадения талон за медицинско изследване. Наличието само на отказ за проверка с техническо средство е достатъчно за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето.

Н следващо място съдът не споделя довода на касатора, че изтичането на срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС има отношение към законосъобразността на наказателното постановление. Това е обстоятелство, което не засяга въпроса дали към момента на издаването на наказателното постановление е било налице административно нарушение и дали правилно е била ангажирана отговорността на дееца.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при наличие на изискуемите от чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Нарушението е описано по начин, който дава възможност на санкционираното лице да разбере, както фактите по случая, така и правната квалификация на наложените му наказания.

Следва да се отбележи, че наложените наказания са в законоустановения фиксиран размер по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което не подлежат на индивидуализация в по-нисък размер, както правилно е приел първостепенният съд.

С оглед на изложеното не се установяват релевираните касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим на основание чл. 63в от ЗАНН. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски, тъй като от ответната страна такива не са претендирани.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пазарджик, X-ти тричленен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96 от 08.12.2025 год. постановено по АНД № 221 по описа за 2025 г. на Районен съд – Велинград.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: