Определение № 5329 от 26.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5329 гр. Варна, 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502349 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл.437 вр. чл.435 ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№12938/28.08.2025г., подадена чрез адвокат М.в Г., процесуален представител на В. Л. С., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело 20228080400122 по описа на частен съдебен изпълнител З.Д, с рег.№808, с район на действие Окръжен съд – Варна, срещу отказ на частния съдебен изпълнител да замени по реда на чл.398, ал.2 ГПК наложената по изпълнителното дело възбрана на недвижим имот, със залог на пари в размер на 20 000 лева, което действие е обективирано в Разпореждане от 19.08.2025г. на частен съдебен изпълнител З.Д, с рег.№808, с район на действие Окръжен съд – Варна.

В жалбата се излагат доводи, че отказът на съдебния изпълнител е незаконосъобразен. Сочи се, че с молба от 31.03.2022г. длъжникът е поискал вдигане на наложените му възбрани и запори, тъй като е превел по сметка на съдебния изпълнител, сумата в размер на 31 500 лева, представляваща общия размер на дължимата от длъжника ежемесечна издръжка спрямо неговото непълнолетно лице, до навършване на пълнолетие. Изтъква се, че наложената възбрана на притежавания от длъжника недвижим имот, оценяван на стойност от 1 323 100 лева, се явява прекомерна и неадекватна. Посочва се още, че длъжникът е внесъл на 25.07.2025г. по сметка на съдебния изпълнител и сумата в размер на 20 000 лева, която да послужи като залог, съобразно чл.180 и чл.181 ЗЗД, за да бъде отменена наложената му възбрана, но с разпореждане от 19.08.2025г., съдебният изпълнител е отказал да замени допуснатата обезпечителна мярка. С тези доводи се моли на основание чл.398, ал.2 ГПК, съдът да отмени наложената възбрана и да я замени със залог от сумата в размер на 20 000 лева.

В писмени възражения взискателят, излага доводи, че жалбата е недопустима, доколкото е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, 1 което не подлежи на съдебен контрол. В условията на евентуалност се изтъква, че не са налице основания възбраната да бъде заличена, доколкото изпълнителното основание, касае задължение за издръжка в полза на непълнолетно лице. Претендират се разноски.

Частен съдебен изпълнител З.Д, на основание чл.436, ал.3 ГПК, депозира мотиви, в които излага аргументи, че подадената от длъжника жалба е недопустима, а в условията на евентуалност сочи, че не са налице настъпили основания, които да налагат отмяна на наложената възбрана.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, с доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Изпълнително дело 20228080400122 по описа на частен съдебен изпълнител З.Д, с рег.№808, с район на действие Окръжен съд – Варна е образувано след прехвърлянето му за продължаване на изпълнителните действия от частен съдебен изпълнител М.К, с рег.№788, с район на действие СГС. Изпълнителното дело е било образувано по постъпила молба от Н. В. С., действащ чрез неговата майка и законен представител, придружена с изпълнителен лист, издаден по г.д.№9827/2018г. описа на ВРС, 19 състав, с което В. Л. С., ЕГН ********** е осъден да заплаща парично задължение, представляващо „издръжка“ в размер на 350,00 лева месечно, в полза на детето – Н. В. С., до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

В хода на изпълнителното производство са наложени последователно запор върху всички валутни и левови банкови сметки на длъжника, възбрана върху притежаваните от него 5 недвижими имота. Последователно с няколко молби от страна на длъжника е поискано от съдебния изпълнител да бъдат вдигнати наложените възбрани и запори, но поради несъгласие от страна на взискателя, съдебният изпълнител е отказал.

На 31.07.2025г. длъжникът депозирал молба до съдебния изпълнител за замяна на наложената по изпълнително дело възбрана върху апартамент 4, находящ се в град София, район „Изгрев“, **********, с площ 164,93 кв.м., със залог на парична сума в размер на 20 000 лева.

С разпореждане от 19.08.2025г., молбата за замяна на длъжника е оставена без уважение от съдебния изпълнител, поради липса на съгласие от страна на взискателя.

С оглед така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Депозираната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 ГПК. Същата обаче е насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на ЧСИ съгласно предметния обхват на чл.435, ал.2 и ал.3 ГПК.

Съгласно чл.435 ГПК възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител е ограничена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

2

Следователно, непосочените от разпоредбата актове и действия не подлежат на обжалване – независимо от техния порок, а подлежащите на обжалване – само и единствено на визираните в закона основания. Няма основание за разширително тълкуване на закона, както относно обжалваемите действия, така и относно основанията за обжалване. Ето защо атакуваният с жалбата отказ в случая е необжалваем, а жалбата срещу него – процесуално недопустима.

Следователно по реда на чл.435 ГПК, отказите на съдебния изпълнител да отмени или заличи допуснати обезпечителни мерки в изпълнителното производство, както и отказът за вдигане на същите не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. В този смисъл са и дадените задължителни разяснения в т.1 от ТР № 2 от 22.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

От своя страна в случай, че длъжникът намира, че в изпълнителното производство спрямо него са приложени множество и несъразмерни с дълга обезпечителни мерки, той разполага с други средства за защита. Например би могъл да подаде възражение пред съдебния изпълнител по реда на чл.442а, ал.2 ГПК, в който случай съдебният изпълнител е длъжен да съобрази съразмерността между наложените обезпечителни мерки, предприети способи, размера на дълга, поведението на длъжника и в случай, че установи такава несъразмерност, да вдигне съответните обезпечителни мерки. Пред длъжника е налице възможност за предявяване на иск за обезщетение по чл.441, ал.2 ГПК, в случай че намира, че е бил увреден от явно несъразмерните действия на съдебния изпълнил, или да отправи предложение до съдебния изпълнител, изпълнението да бъде насочено към друга вещ/вземане. На следващо място, съгласно чл.67 ЗЧСИ, при установено нарушение на принципа за съразмерност, съдебният изпълнител носи дисциплинарна отговорност, както и деликтна отговорност за вреди, причинени на длъжника или на трети лица и т.н. Но по реда на чл.435 ГПК, длъжникът не би могъл да обжалва отказа на съдебния изпълнение да отмени/замени съответна обезпечителна мярка, освен ако няма изложени твърдения, че изпълнението е насочено върху несеквестируемо имущество, какъвто не е настоящият случай.

В заключение, депозираната жалба е процесуално недопустима – насочена е срещу отказ на ЧСИ, който не подлежи на обжалване от длъжника по изпълнението и е изключен от предметния обхват на проверката в производство чл.435, ал.2 и ал.3 ГПК. Като недопустима, жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – прекратено.

Относно отправените искания за разноски, съдът намира, че разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл.78 ГПК не следва да намери приложение.

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. В този смисъл и Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 3 г., ОСГТК, докладвано от съдиите С.Ч и М.К. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 ЗЧСИ.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.437 вр. чл.435, ал.2 ГПК, жалба с вх.№12938/28.08.2025г., подадена от В. Л. С., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело 20228080400122 по описа на частен съдебен изпълнител З.Д, с рег.№808, с район на действие Окръжен съд – Варна, срещу отказ на частния съдебен изпълнител да замени по реда на чл.398, ал.2 ГПК наложената по изпълнителното дело възбрана на недвижим имот, със залог на пари в размер на 20 000 лева, което действие е обективирано в Разпореждане от 19.08.2025г. на частен съдебен изпълнител З.Д, с рег.№808, с район на действие Окръжен съд – Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.г.д.№2349/2025г., по описа на ВОС, Va състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Варненски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4