Решение № 283 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Х. Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора В. Т. В. като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100602570 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от адвокат Г. Г. от САК, в качеството му на служебен защитник на подсъдимия С. Т. К., срещу присъда на СРС, НО, 12-ти състав, постановена на 17.02.2021 г. по н.о.х.д. № 8460/19 г., с която подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от седем години, което да се изтърпява при първоначален строг режим.

Във въззивната жалба се изразява несъгласие с постановения първоинстанционен акт, като се поддържа, че той е неправилен и незаконосъобразен.

Моли тя да бъде отменена и да се постанови нова, оправдателна или алтернативно – да върне делото за ново разглеждане. Поддържа се, че в хода на следствието са останали неизяснени редица обстоятелства, относими към предмета на доказване и съставомерността на деянието.

Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото и въззивната жалба, счете, че атакуваният съдебен акт е от категорията, които подлежат на обжалване по реда на Глава XXI от НПК.

За изясняване на обективната истина по делото не е необходимо да се събират доказателства.

В хода на публичното съдебно заседание пред СГС подсъдимият К. се явява лично и се представлява от служебен защитник – адв. П., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Сочи, че от събрания доказателствен материал 1 не се установява по безспорен начин, че извършеното деяние е именно от нейния подзащитен, както и че първоинстанционния съд не се е произнесъл защо не кредитира агрументите на защитата, поради което моли за отмяна на присъдата или алтернативно – да върне делото за ново разглеждане.

Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение предлага постановеният съдебен акт да бъде потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен, тъй като в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие са събрани относимите доказателства при спазване на процесуалните правила, които са годни да послужат като доказателствена основа относно извършеното деяние от подсъдимия.

Подсъдимият К. в своята лична защита моли делото да бъде върнато за ново разглеждане, тъй като той не е извършител на това престъпление.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и становищата изложени от страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, и след като в съответствие с чл.

314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяната й и връщането на делото в предходна процесуална фаза.

За да се произнесе с присъдата, описана по-горе, Софийският районен съд е събрал всички възможни, относими и допустими доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите А.Г.-Я. и А.Я., заключенията на дактилоскопска експертиза, съдебно-оценителна експертиза и съдебнопсихиатрична експертиза, писмени доказателства и доказателствени средства.

При правдив и точен анализ на тези доказателства и доказателствени средства, първоинстанционният съд е достигнал до фактическа обстановка, която и контролиращият съд споделя. Тя е в следния смисъл:

Подсъдимият С. Т. К., ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, осъждан, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****.

Подсъдимият К. е бил осъждан няколко пъти, като за квалификацията на настоящото деяние като „опасен рецидив“ са относими следните осъждания:

Определение на СРС, НО, 95-ти състав, НЧД № 4253/15 г. с което на основание чл. 24 от НК увеличава определеното наказание от общо най-тежкото наказание наложено от групата - НОХД № 11029/2009 г., НОХД № 13954/2010 г., НОХД № 7738/2011 г., НОХД № 10887/2010 г., НОХД № 1224/2010 г. и НОХД № 12/2010 г., в „Лишаване от свобода“ в размер от 1 година и 5 месеца, при първоначално „строг“ режим.

Присъда на СРС по НОХД № 2303/2014 г., в сила от 10.06.2014 г., с която му е определено наказание „Лишаване от свобода“ в размер от 3 години и 4 месеца, при първоначално „строг“ режим.

На 05.11.2017 г., около 09:15ч. свидетел А.Г.-Я., заедно със семейството си излязла от дома им, находящ се в гр. София, ул. ****, и представляващ едноетажна къща. Прозорецът на детската стая бил снабден с ножичен механизъм и затова свидетелят Г.-Я. го оставила отворен. По същото време близо до къщата на пострадалата бил подсъдимият С. К.. Минавайки покрай едноетажната къща на пострадалата, видял, че прозорецът на една от стаите е отворен и решил да влезе.

Подсъдимият К. откачил комарника на отворения прозорец на детската стая и го 2 подпрял на стената. Покатерил се по стената и хващайки се от вътрешната страна на рамката на прозореца на ПВЦ дограмата /над дръжката/, влязъл в детската стая.

Влизайки в къщата, подсъдимият К. претърсил всички стаи и взел множество дребни вещи, собственост на свидетеля Г.-Я., а именно: 1 чифт обеци от бяло и жълто злато вълнообразни - 14 карата, 1 бр. дамски златен пръстен със син правоъгълен камък - 14 карата, 1 бр. дамски златен пръстен с три сферични камъка - 14 карата, 1 бр. дамски златен пръстен с елипсовиден естествен камък - 14 карата, 1 бр. златно синджирче - 14 карата, 1 бр. златна висулка тип „кръстче“ - 14 карата, 1 чифт сребърни обеци с капковидни камъни, 1 бр. златен пръстен с цирконий, тип „плоска вълна“ - 14 карата, 1 бр. GPS навигация марка „Prestigio”, модел „Geo Vision 4700 ВТ”, 2 бр. метални чашисватбени от бял метал, с черен плюш, 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „Галакси Ес 3” ИМЕЙ 356633057163170, 1 бр. дизайнерски сребърен пръстен на В.П., 1 бр. чифт обеци от „Avon”, имитиращи злато с формата на „лъвчета“, 1 бр. външен хард диск марка „Тошиба”. След това подсъдимият К. излязъл от къщата от прозореца, през който влязъл, заедно с инкриминираните вещи и се отправил в неизвестна посока.

Приетата фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, в това число гласни и писмени, както и заключения на експертизи.

От заключението на дактилоскопската експертиза, изготвена в хода на ДП, се установява, че идентичността между иззетите дактилоскопски данни и тези на подсъдимия, налични в базата данни на МВР, са със 100% съвпадение.

От заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена в хода на ДП, се установява, че инкриминираните вещи са на обща пазарната стойност от 1212,96 лв.

(620,18 евро). Експертизата е изготвена въз основа на предоставените налични документи/сертификати и гаранционни карти от страна на свидетел А.Г.-Я., както и от извършена справка в търговската мрежа по средните пазарни цени към датата на извършване на деянието.

От заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, изготвена в хода на ДП, се установява, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Първоинстанционният съд е направил подробен, съдържателен и обоснован доказателствен анализ, с който въззивната инстанция се солидализира. В мотивите към присъдата, съдът е посочил кои доказателствени източници възприема и кои обстоятелства счита за установени от тях. Настоящата инстанция намира, че на базата на този доказателствен анализ, първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи, които обуславят осъдителната присъда. Следва да се отбележи, че наличните по делото доказателства са еднопосочни и от тях категорично се установява времето, мястото, механизмът и авторството на деянието.

Правилно първоинстанционният съд е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите А.Г.-Я. и А.Я., които са последователни и непротиворечиви, като напълно кореспондират помежду си.

Настоящата инстанция намира, че даденото от вещото лице заключение по дактилоскопската експертиза също е правилно кредитирано от първоинстанционният съд. Вещото лице категорично е заявило, че дактилоскопните следи, иззети на 05.11.2017 г. от рамката на алуминиев комарник и от ПВЦ крило на дограма над дръжката, при оглед на имота, находящ се в гр. София, улица ****, при въвеждане и обработка на дактилоскопните следи с A F I S и извършеното сравнително идентификационно изследване се установява идентичност между дактилоскопните 3 следи и отпечатъците на подсъдимия К..

Относно стойността на отнетите вещи, въззивният съд, също като първият, се доверява изцяло на заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебнооценителна експертиза, като намира същото за обективно и компетентно.

Съгласявайки се с правните изводи на първата инстанция и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Правилно районният съд е преценил, че деянието, извършено от подсъдимия К., от обективна и субективна страна съдържа изискуемите елементи на чл. по 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ от НК.

Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост или правото на владение или държане върху движими вещи.

Предмет на това престъпление може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност. Движимата вещ е чужда, когато не е изключителна собственост на дееца, а стойността и следва да е изчислима в пари. Вещта се намира във фактическата власт на всеки друг освен на дееца.

От обективна страна изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта, което се изразява само чрез действие. Отнемането обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. Деецът установява свое владение върху вещта - предмет на кражбата, когато придобие възможност безпрепятствено да се разпорежда с нея. Подсъдимият К. безспорно е отнел процесните движими вещи, които са собственост на свидетелите А.Г.-Я. и А.Я., т.к. видно от извършеното дактилоскопно изследване и направените заключения на вещите лица ясно се установява, че именно К. е извършител на инкриминираното деяние. Кражбата е типично резултатно престъпление, като престъпния резултат е именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпила вследствие на деянието.

Въззивната инстанция се солидаризира и с обобщенията на предния съд досежно субективна страна на деянието, като не намира за нужно да ги преповтаря.

При правилна преценка на индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства, първоинстанционният съд законосъобразно и справедливо е определил вида и размера на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 7 години, което да се изпълни при първоначален „строг“ режим, с оглед предишните търпени ефективно наказания „лишаване от свобода“ и техния размер. Наложеното наказание е отговаряло на степента на обществена опасност на деянието и на дееца и е било, към датата на присъдата, в пълно съответствие с целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК.

Понастоящем се налага въззивната инстанция да коригира размера на наложеното наказание, не по вина на СРС, а заради изтеклия дълъг период от време от датата на деянието до постановяване на финалния съдебен акт, който следва да се определи като неразумен. Затова и наказанието на подсъдимия К. следва да бъде намалено на три години лишаване от свобода, което не рефлектира върху първоначалния режим за изтърпяването му.

Правилно като резултат от осъждането, на подсъдимия С. Т. К. е възложено да заплати направените по делото разноски.

Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция 4 констатира наличие на основания, налагащи неговото изменение в посочения по-горе смисъл.