Решение № 4128 от 10.10.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../10.10.2019 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14357 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от „В.е.В.”

ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Г.С.Й., ЕГН ***********, и М.С.Й., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове, както следва: осъдителни искове с правно основание чл. 155, ал. 1 от ЗЕ във вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД за осъждане всеки от ответниците да заплати на ищцовото дружество сумата от 177,94 лв. - ½ част от сума в размер на 355,88 лв., представляваща главница за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуги по партида № 16413 за имот, находящ се в гр. Варна, ***, за периода от м. 11.2015 г. до м. 04.2018 г., включително, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.09.2018 г. до окончателно погасяване на задължението, както и осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1, ЗЗД за осъждане всеки от ответниците да заплати на ищцовото дружество сумата от 20,88 лв. - ½ част от сума в размер на 41,76 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2016 г. до 30.07.2018 г.

По твърдения в исковата молба, и уточнителната молба на л. 47 от делото, в периода от м. 11.2015 г. до м.

04.2018 г., включително, в имот, находящ се в гр. Варна, в ***, отчитан по партида № 16413, ищцовото дружество било доставило топлина енергия и предоставило свързани с това услуги на обща стойност 355,88 лв. Имотът, в който била потребена топлинната енергия, бил придобит от С.М.Й. и Е. В. Й. през 1989 г. в режим на съпружеска имуществена общност, като партидата била открита на името на Е. Й.. С. Й. починал на 06.04.2007 г., а Е. Й. - на 04.09.2011 г., като притежаваният от тях недвижим имот бил наследен от децата им Г.С.Й. и М.С.Й., при равни квоти – по ½ ид.ч за всеки от тях, поради което всеки от ответниците, в качеството му на собственик по наследство на топлофицирания имот, отговарял за половината от задълженията за стойността на доставената топлинна енергия и свързаните с това услуги в процесния период. Присъединяването на етажната собственост на адрес: гр. Варна, ***, към топлопреносната мрежа на

„Топлофикация – Варна” ЕАД било извършено през 1994 г. и не бил прекъсван достъпът и доставката на топлинна енергия за нея. Към процесното правоотношение били приложими ОУ на ДПТЕ от „Топлофикация – Варна” ЕАД на потребители за битови нужди, одобрени с решение на ДКЕВР, публикувани на 13.12.2007 г. и влезли в сила и за заварените потребители, каквито се явявали ответниците.

Последните останали задължени за следните суми:

- 83,39 лв. главница за топлинна енергия и такса дялово разпределение за периода от м. 11.2015 г. до м. 03.2016 г., включително, ведно със сумата от 20,16 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението, начислена за периода от 01.01.2016 г. до 30.07.2018 г.;

- 118,71 лв. главница за топлинна енергия и такса дялово разпределение за периода от м. 11.2016 г. до м. 04.2017 г., включително, ведно със сумата от 15,99 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението, начислена за периода от 01.01.2017 г. до 30.07.2018 г.;

- 153,78 лв. главница за топлинна енергия и такса дялово разпределение за периода от м. 11.2017 г. до м. 04.2018 г., включително, ведно със сумата от 5,61 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението, начислена за периода от 01.01.2018 г. до 30.07.2018 г.

По изложените съображения по същество ищецът моли всеки от ответниците да бъде осъден да заплати половината от посочените суми и претендира присъждането и на съдебно-деловодни разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. А. Б., поддържа исковата молба и обективираното в нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез назначения им особен представител, са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове, като оспорват наличието на договорно правоотношение между страните по делото и размера на претендираните суми.

С тези аргументи по същество молят за отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание ответниците не се явяват лично и не се представляват. Техният особен представител адв. П.Н. предварително депозира молба, в която поддържа отговора на исковата молба и излага подробно становище по същество на спора. Поддържа, че по делото не са представени доказателства за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа, нито за конкретния режим и начин на присъединяване, относими към основателността на предявените искове, поради което моли същите да бъдат изцяло отхвърлени. Моли да му бъде заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответниците по делото.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения договор № 11437/22.02.1989 г. за продажба на недвижим държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти (л. 30) се установява, че С.М.Й. и

Е. В. Й. са придобили чрез покупко-продажба недвижим имот – апартамент № 154, находящ се в гр. Варна, к-с „Г. Петлешев“, бл. 133, вх. 7, ет. 5.

От приложените удостоверения за наследници (л.

31 и л.56) се изяснява, че С. Й. е починал на 09.03.2007 г. и е оставил за законни наследници преживяла съпруга – Е. Й., и две деца – Г.С.Й. и М.С.Й..

След смъртта на Е. Й. на 04.09.2011 г. същата е наследена от децата й Г.Й. и М.Й., ответници по делото.

Към доказателствения материал са приобщени и справки от Служба по вписванията – Варна (л. 32 и сл.), от които се установява, че ответниците са носители на вещни права за апартамент № 154, находящ се в гр. Варна, ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***.

От представения пусков фиш за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за отопление от 10.11.1994 г. за блок № 133, вх. 7 и 8 (л. 18), се изяснява, че сградата, в която се намира притежаваният от ответниците апартамент, е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Варна“ ЕООД.

Видно от заявление с вх. № 1242/02.07.2009 г. (л. 29), праводателката на ответниците Е. Й. е заявила откриване на партида при ищцовото дружество за топлофициран имот с адрес: гр. Варна, ***, ап. 154, за който е разкрита партида № 16413.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на комплексната съдебно – техническа и счетоводна експертиза (л. 124 и сл.), се установява, че през целия разглеждан период сградата, в която се намира топлофицираният имот, е била с непрекъснато централизирано топлоснабдяване. В процесния имот – ап. № 154 има 3 броя отоплителни радиатори. Топломерът в АС на процесната сграда е проверяван от оправомощено лице на 14.02.2015 г. и 30.10.2016 г. при спазване на сроковете за последващи проверки на средството за търговско измерване на доставяната топлоенергия. На ап. № 154 е начислявана топлоенергия за отопление, отдадена само от сградната инсталация, както и суми за услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Начисляваната топлинна енергия е отчитана правилно. Правилно е извършено и дяловото разпределение на топлоенергията в етажната собственост, както и дължимите за сметка на собственика на апартамента суми са начислени правилно. Заключението на експертизата в счетоводната й част установява, че за периода от м. ноември 2015 г. до м. април 2018 г. общата стойност на отчетеното количество топлоенергия и суми за дялово разпределение възлиза на 357,87 лв. с включен ДДС, а дължимата лихва за забава е в размер на общо 42,56 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което предявените осъдителни искове с правно основание чл. 155, ал. 1 от ЗЕ във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими.

Основателността на същите е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по повод продажбата на топлинна енергия, 2.) реалното доставяне на разпределеното количество топлинна енергия, отдавано от сградната инсталация, отчитано по предвидения в сключените индивидуални договори и Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия ред,

3.) настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на топлинна енергия и такса за дялово разпределение, както и 4.) и неизпълнение на същите. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.

1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.

Според чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.

2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От съдържанието на цитираната разпоредба следва, че качеството „потребител“ на топлинна енергия се придобива по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в присъединена към топлопреносната мрежа сграда.

От обсъдените писмени доказателствени средства се установява, че в процесния период от м. 11.2015 г. до м. 04.2018 г. ответниците са били собственици на апартамент № 154, находящ се в гр. Варна, ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, при равни квоти – по ½ ид.ч. за всеки от тях (арг. от чл. 6 от ЗН), придобити по наследство от техните родители, като последните от своя страна са били титуляри на правото на собственост по силата на договор за покупко-продажба.

От приобщените писмени доказателствени средства и заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно, при условията на чл. 202 ГПК, като правилно и обосновано, се доказва също, че през целия исков период сградата в режим на етажна собственост, в която се намира собственият на ответниците индивидуален обект, е била топлофицирана.

При така установените факти и на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът намира за доказано, че в процесния период между ищеца, като снабдител на топлинна енергия, и ответниците, в качеството им на битови клиенти по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, е налице валидно облигационно правоотношение, касаещо продажбата на топлинна енергия, при Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Варна“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-062/10.11.2007 г. на ДКЕВР (доколкото няма данни за уговорени между страните специални условия съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ).

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139

- чл. 148) и Наредба № 16 ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. Според чл. 142, ал.