Решение № 1424 от 14.09.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1424 гр. Варна , 31.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20213100501099 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 260534/22.03.2021г. от В. Г. М., ЕГН ********** от с. Неофит Рилски, общ. Ветрино, чрез пълномощника им адв. Р.И., със съдебен адрес гр. Провадия, ***, срещу решение №

260023/05.03.2021г., постановено по гр.д. № 540/2020г. на РС, - Провадия , с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.124 ГПК от въззивника срещу КР. Г. М., ЕГН ********** от гр.Варна, *** за приемане на установено в отношенията между страните, че въззивникът е собственик на ½ ид. част от: 1/ дворно място, цялото с площ от 810 кв.м., включено урегулиран поземлен имот VI-45, в кв. 5 по плана на селото, при граници: улица и поземлени имоти V-46,XIV-44 и VII-45, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда, с площ от 50.00 кв.м., заедно с прилежащото й мазе, със застроена площ от 20.00 кв.м., гараж, със застроена площ от 20.00 кв.м., лятна кухня със застроена площ от 20.00 кв.м. и стопанска постройка, със застроена площ от 80 кв.м. и 2/ дворно място, с площ от 930.00 кв.м., съставляващо УПИ VII-45, в кв., по плана на селото, при граници: улица, поземлени имоти VI-45, XIII- 166, IX- 167и VIII-165, въз основа на наследствено правоприемство от родителите си Георги Василев М. ЕГН ********** и Стояна Преславова М.а, ЕГН **********, както и е оставано без уважение съединеното искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК на въззивника за отмяна по отношение на ½ идеална част на Н А акт № 151, том ІІ, рег. № 3830, дело № 333/2011г. на нотариус Илко Кънев, вписан в СВ при РС Провадия вх.рег. 2176/18.05.2011 г., акт № 19, том V, дело 812/2011г., за придобиване на недвижим имот по давност, с който КР. Г. М. е признат за собственик по давностно владение на описаните по-горе недвижими имоти.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на 1 обжалваното решетие, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, в разрез със събраните доказателства и съдебната практика и необосновано, по следните съображения: Намира за необоснован извода на съда, че въззиваемият е владял процесния имот докато родителите им са били живи, като владението се изразявало в посещение на имотите и полагане на грижи за тях. Сочи, че пред първоинстанционния съд не е имало спор между страните, че имотите са на родителите им. Освен това първоинстанционният съд е извел изводи на нетвърдяни от страните факти и неподкрепени от събраните по делото доказателства. Счита, че въззиваемият е бил държател, а не владелец на имотите. Изразява несъгласие с извода на съда, че майката на страните не е била собственик на имотите, макар и по този въпрос да липсва спор между страните. Счита, че към момента, в който Красимир се е снабдил с КНА /2011г./ въззиваемият не е могъл да свои имотите, доколкото майка им е била жива, и той само й е помагал да ги поддържа. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което са ке уважат предявеният иск и съединеното с него искане по чл.537 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба от В. Г. М. срещу КР. Г. М., с която е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, както и искане по чл.537 от ГПК.

Ищецът излага в исковата молба, че с ответника са братя и наследници по закон на родителите си - Георги Василев М., починал на 20.02.2003г. и Стояна Преславова М.а, починала на 11.06.2015г. Последните владели повече от половин век недвижими имоти, находящи се в с. Неофит Рилски, общ. Ветрино и представляващи 1/ дворно място, цялото с площ от 810 кв.м., включено урегулиран поземлен имот VI-45, в кв. 5 по плана на селото, при граници: улица и поземлени имоти V-46,XIV-44 и VII-45, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда, с площ от 50.00 кв.м., заедно с прилежащото й мазе, със застроена площ от 20.00 кв.м., гараж, със застроена площ от 20.00 кв.м., лятна кухня със застроена площ от 20.00 кв.м. и стопанска постройка, със застроена площ от 80 кв.м. и 2/ дворно място, с площ от 930.00 кв.м., съставляващо УПИ VII-45, в кв., по плана на селото, при граници: улица, поземлени имоти VI-45, XIII- 166, IX- 167и VIII-165, които наследили от Васил и Кръстина М.и, родители на Георги Василев М. и за които те не притежавали документ за собственост.

Ищецът твърди, че е израснал в този имот и в него живеели родителите му до смъртта им. След смъртта на родителите си страните се разпоредили с наследствените земи, като за горепосочения имот не са обсъждали, като ищеца считал, че е собственик по наследство от родителите на ½ идеална част от него. Страните рядко поддържали връзка и ищецът останал изненадан когато разбрал, че брат му се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху имотите, като придобити по давност. Ищецът твърди, че ответникът не е демонстрирал и противопоставил владението си, не е показал, че е променил намерението си да владее процесните имоти като свои нито пред него, нито пред майка си, поради което оспорва констатациите в КНА от 2011г.

Отправеното искане е да се пиреме да установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ½ идеална част от описаните недвижими имоти, както и да се отмени частично НА акт № 151, том ІІ, рег. № 3830, дело № 333/2011г. на нотариус Илко Кънев, вписан в СВ при РС Провадия вх.рег. 2176/18.05.2011 г., акт № 19, том V, дело 812/2011г. за придобиване на недвижим имот по давност, с който КР. Г. М. е признат за 2 собственик по давностно владение на описаните по-горе недвижими имоти.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че още докато родителите на страните били живи през около 1979/1980г. ги събрали и им съобщили, че искат процесните имоти да останат собственост на ответника, а на ищеца дали средства, за да си закупи друг имот, в който да живее заедно със семейството си. Родителите на страните многократно искали да прехвърлят собствеността върху процесните имоти на ответника, но той не бързал, защото отношенията с ищеца за този имот били уредени. Твърди се, че само той се грижел за родителите си, а ищецът не ги посещавал. Сочи, че имотите му били дарени от родителите им. През 2011г. той се снабдил с констативен нотариален акт за давностно владение върху целия имот, като един от свидетелите била майка му. Излага, че от 1980г. е със съзнанието, че е собственик на процесните имоти, поради което влагал труд и средства в тях, заплащал режиини разходи, данъци и такси и правил текущи и основни ремонти.

Намара, че ищецът не може да се позовава на наследствено правоотношение, тъй като техните родители не са имали документ за собственост.

Ответникът твърди, че след смъртта на баща им е противопоставил владението си на ищеца, като му казал, че ще подаде декларация, че е единствен собственик на имота, не давал достъп на ищеца до имота, правил ремонти, пристроявал сгради, казвал, че имота е негов. Ищецът е знаел за всичко това и не се е противопоставил по никакъв начин. Моли за отхвърляне на иска.

С обжалваното решение предявените искания са отхвърлени.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От НА № 26, том 6, дело № 1605/1975г. на районен съдия в гр. Девня, се установява, че Георги Василев Маждаров на 11.06.1975г. е признат за собственик по давностно владение на дворно място, застроено с къща и стопански постройки цялото с площ от 1750 кв.м., съставляващо дворище с планоснимачен номер 45, в кв.5 по плана на с.Неофит Рилски, от което дворище са отредени парцел VI-45 с площ от 810 кв.м. и парцел УПИ VII-45 с площ от 930 кв.м, при граници на цялото дворище: улица, Атанас Динев, Георги Георгиев, Минчо Георгиев, Драгия М., Велко Жейнов, Жейно Велков.

О т удостоверение за наследници с изх. № 53/16.06.2020г.; удостоверение за наследници с изх. № 52/16.06.2020г. се установява, че Георги Василев М. е починал на 20.02.2003г. и е оставил за свои наследници съпругата си Стояна Преславова М.а, починала на 11.06.2015г. и синовете си В. Г. М. и КР. Г. М.. Наследници на Стояна М.а са също синовете й В. Г. М. и КР. Г. М..

От НА № 151, том ІІ, рег. № 3830, дело № 333/2011г. на нотариус Илко Кънев, вписан в СВ при РС Провадия вх.рег. 2176/18.05.2011 г., акт № 19, том V, дело 812/2011г. се установява, че КР. Г. М. е признат за собственик въз основа на давностно владение на 1/ дворно място, цялото с площ от 810 кв.м., включено урегулиран поземлен имот VI-45, в кв.

5 по плана на селото, при граници: улица и поземлени имоти V-46,XIV-44 и VII-45, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда, с площ от 50.00 кв.м., заедно с прилежащото й мазе, със застроена площ от 20.00 кв.м., гараж, със застроена площ от 20.00 кв.м., лятна кухня със застроена площ от 20.00 кв.м. и стопанска постройка, със застроена площ от 80 кв.м. и 2/ дворно място, с площ от 930.00 кв.м., съставляващо УПИ VII-45, в кв., по плана на селото, при граници: улица, поземлени имоти VI-45, XIII- 166, IX- 167и VIII165.

От разписен лист се установява, че процесното дворно място е записано първо на Георги Василев М. съгласно нотариален акт № 26, том 6, дело № 1605/1975г. на районен 3 съдия от РС Провадия, а впоследствие на КР. Г. М. съгласно нотариален акт № 151, том ІІ, рег. № 3830, дело № 333/2011г. на нотариус Илко Кънев, вписан в СВ при РС Провадия вх.рег. 2176/18.05.2011 г., акт № 19, том V, дело 812/2011г.

От декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.

№ 3031220/17.04.1998 г.; декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № **********/06.07.2011 г. се установява, че Георги Василев М. е декларирал за данъчно облагане процесните имоти на 17.04.1998г. пред община Ветрино, а К.М. ги е декларирал на 06.07.2011г.

По делото са събрани и гласни доказателсва посредством водените от страните свидетели: М. А. И. и Станимир Иванов Димитров – на ищеца и Йосиф Иванов Петров и Кирил Иванов Киров – на ответника, чиито показания съдът ще коментира в мотивите на решение.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба оплаквания, по които настоящият съдебен състав намира следното:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.