Решение № 106 от 08.05.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Кюстендил, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Весела Б. Данчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20261500500035 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е сезиран с въззивна жалба вх. № 6622/09.06.2026 г. от Г. Ц. Х., чрез процесуалния си представител адв. Н. Л. Н., насочена против Решение № 541 от 05.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1877/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Въззивникът обжалва решението в осъдителната спрямо него част, като релевира доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.

Счита за доказано по делото, че ищецът е извършвал съзнателно противоправни действия, с които нанасял щети на хората в селото, като гасил тока от главния бушон, намиращ се в табло, закачено на стълб пред къщата на въззивника.

Подчертава, че в хода на съдебното следствие останала неизследвана първопричината за действията на Г. Х..

При развитите доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Претендират се разноските във въззивното производство. Доказателствени искания не се ангажират.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство В. В. И. чрез пълномощника му адв. К. Д. от САК, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба, а наведените в нея твърдения се определят като ирелевантни към 1 предмета на спора. Възразява се да е налице извършено от негова страна престъпление или административно нарушение на процесната дата, както и налагане на наказание спрямо него. Изтъква се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел за установено посоченото в решението по АНД № 195/2023г. на КнРС относно деяние, обезвреда за вредите, от което се иска, негова противоправност и вината на двамата ответници. Поддържа се, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а определеният от съда размер на обезщетение за неимуществени вреди се счита за съобразен с критериите на чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика.

Предвид изложеното се иска отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. Доказателствени искания не се ангажират.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивника, а ответната по нея страна я оспорва на посочените в отговора на въззивната жалба основания.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства по делото, намира следното от фактическа страна:

Районен съд - Кюстендил е бил сезиран с искова молба от В. В. И., ЕГН **********, с адрес ***********, чрез адвокат М. К. от Адвокатска колегия ***** против Г. Ц. Х., ЕГН **********, с адрес ********, и П. Ц. Х., ЕГН **********, с адрес ****************.

С исковата молба е била заявена претенция да бъде осъден всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от по **** лв., от които: **** лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически травми и **** лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди – физически травми, в резултат на престъпление, за извършването на което са осъдени ответниците с Решение № 257/25.09.2023 г. по АНД № 195/2023 г. по описа на КРС, влязло в сила на 21.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 30.04.2022 г. до окончателно изплащане на сумата. Претендирани са били се и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК единствено ответникът Г. Х. е взел становище по допустимостта и основателността на предявените искове, като е оспорил същите.

Ответникът П. Х. не е упражнил правото си на отговор, но в открито заседание е заявил искане за отхвърляне на иска.

В хода на производството пред КРС са събрани множество доказателства, от анализа на които е било установено, че:

С Решение № 257 от 25.09.2023 г. по АНД № 195/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил Г. Ц. Х. е признат за виновен в това, че на ******** г. в *********, в съучастие като съизвършител с П. Ц. Х., е причинил лека телесна повреда на В. В. И. от *******, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК), мекотъканна контузия в областта на ляво око - кръвонасядане и оток по клепачите на окото и около очната област и субконюнктивален кръвоизлив във вътрешната половина на окото, като му нанесъл побой с удари с ръка в областта на лицето и деянието е извършено по 2 хулигански подбуди.

С посоченото решение съдът е признал и П. Ц. Х. за виновен в това, че на ******** г. в ************, в съучастие като съизвършител с Г. Ц. Х., е причинил лека телесна повреда на В. В. И. от ********, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК), мекотъканна контузия в областта на ляво око - кръвонасядане и оток по клепачите на окото и околоочната област и субконюнктивален кръвоизлив във вътрешната половина на окото, като му нанесъл побой с удари с ръка в областта на лицето и деянието е извършено по хулигански подбуди.

Цитираното решение е влязло в сила на 21.03.2024 г., след потвърждаването му с Решение № 45 от 21.03.2024 г., постановено по ВАНД №583/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

Приобщени по делото са заключение по съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Е. Л., според което травматичните увреждания на ищеца, изразяващи се в кръвонасядане и оток по клепачите на лявото око и около него със субконюктивален кръвоизлив във вътрешната половина на окото, кръвонасядане по меките тъкани на носа и кръвоизлив от него; ивичести кръвонасядания по кожата на шията в лявата й част; кръвонасядания по кожата на гърба в областта на гръдния кош в дясно; охлузвания по кожата на десен лакът, пръсти на лява ръка, дясно коляно и подбедрица, биха могли да бъдат получени по време, място и начин на описаните в исковата молба и са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Посочено също, че лечението на мекотъканните увреди отнема около 2-3 седмици, през който период пострадалият изпитвал силни болки в описаните по-горе места при пипане и движение, както и затруднено виждане с лявото око.

Вещите лица д-р В. Р. и С. М. по допуснатата комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза, в Заключение вх.№3599/25.03.2025 г. сочат, че след инцидента от ******** г. у ищеца са възникнали симптоми на страх и чувство за застрашеност с последваща очакваща тревожност и опасения, свързани с обекта на насилие, нарушена автономност с несигурно придвижване навън, понижено самочувствие, влошено общуване с връстници и изводими от това разстройства в социалната му и училищна адаптация с промяна в жизнения му стил за продължителен период от време (повече от шест месеца до една година).

Гореописаните симптоми били най-интензивни след инцидента, като и към настоящия момент имало отделни страхове с фобиен характер, които можело да бъдат квалифицирани като „Остра стресова реакция с последващо нарушение в адаптацията“. В заключението се сочи още, че към момента на освидетелстване В. И. споделял тревожност при среща с обектите на насилие и при минаване покрай мястото на събитието, като наличието й доказвало и обяснявало травмения характер на преживяното, но вече не нарушавала общата адаптация, социално и когнитивно функциониране на лицето, доказателство за което и възстановяване на социалната му адаптация, както и алтруистичния му избор на професия, осигуряваща сигурност и защита.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез показанията на свидетелите В. Е. И. и А. А. И. – родители на ищеца, които сочат, че синът им е претърпял физически и психически травми от нанесения му на ******** г. побой от ответниците.

В. И. е пояснил, че след инцидента ищецът се затворил в себе си и не желаел да говори за случилото се. Изпитвал страх от тъмното и се наложило да спи на светната 3 лампа в стаята, която споделял с по-малкия си брат и който казвал, че ищецът бълнува на сън и се мята в леглото. Това състояние продължило около половин година. Заявени са даннни, че два-три дни след побоя, В. И. започнал да ходи насън и посещавал спалнята на родителите си, говорейки несвързано. Започнал да се облича много бързо, не понасял да има нещо върху главата и на врата си, което според свидетеля било в отговор на това, че е душен с якето си. Ищецът отишъл на училище едва две три седмици след инцидента, защото имал кръвоизлив в окото и го било срам да се яви в такъв вид. Намалил драстично социалните си контакти.

Свидетелят А. И. е посочила, че след инцидента ищецът бил стресиран и отказвал да говори. Развил „********“, поради което родителите му го завели на психиатър, който изразил предположение, че вероятно е отключен от силния стрес.

Твърди, че в началото болките били по-силни, като след две-три седмици започнали да намаляват и до края на втория месец отшумели, но видимо останали само кръвоизливите в очите. Синът й спрял да споделя с нея, както правел преди това.

Посочила е още, че към настоящия момент ищецът има социални контакти, студент е в град **** и посещава лекции.

От показанията на свидетеля Л. Й., приятел на ищеца от детинство, който не е бил пряк свидетел на инцидента от ******** г., е било установено, че В. И. се променил след тази дата. За около половин година спрял да излиза и да отговаря на приятелите си, бил по-притеснителен, срамувал се от случилото се.

При тази доказателствена съвкупност първоинстанционния съд е постановил решение, с което е осъдил Г. Ц. Х. да заплати на В. В. И. сумата в размер на **** лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – физически травми, в резултат на престъпление, за извършването на което Г. Ц. Х. е признат за виновен с Решение № 257/25.09.2023 г. по АНД № 195/2023 г. по описа на КРС, влязло в сила на 21.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – ******** г. до окончателно изплащане на сумата, като до пълния предявен размер от **** лв. е отхвърлил иска. Осъдил е Г. Ц. Х. да заплати на В. В. И. сумата в размер на **** лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически травми, в резултат на престъпление, за извършването на което Г. Ц. Х. е признат за виновен с Решение № 257/25.09.2023 г. по АНД № 195/2023 г. по описа на КРС, влязло в сила на 21.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – ******** г. до окончателно изплащане на сумата, като до пълния предявен размер от **** лв. е отхвърлил иска. Осъдил е П. Ц. Х. да заплати на В. В. И. сумата в размер на **** лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – физически травми, в резултат на престъпление, за извършването на което П. Ц. Х. е признат за виновен с Решение № 257/25.09.2023 г. по АНД № 195/2023 г. по описа на КРС, влязло в сила на 21.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 30.04.2022 г. до окончателно изплащане на сумата като до пълния предявен размер от **** лв. е отхвърлил иска. Осъдил е П. Ц. Х. да заплати на В. В. И. сумата в размер на **** лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически травми, в резултат на престъпление, за извършването на което П. Ц. Х. е признат за виновен с Решение № 257/25.09.2023 г. по АНД № 195/2023 г. по описа на КРС, влязло в сила на 21.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – ******** г. до окончателно изплащане на сумата, като до пълния предявен размер от **** лв. е отхвърлил иска. Осъдил е Г. Ц. Х. да заплати на В. В. И. сумата в размер на *** лв., 4 представляваща сторените от последния разноски по воденето на делото, съответно на уважената част от исковете. Осъдил е П. Ц. Х. да заплати на В. В. И. сумата в размер на *** лв., представляваща сторените от последния разноски по воденето на делото, съответно на уважената част от исковете. Осъдил е Г. Ц. Х. да заплати по сметка на Районен съд]Кюстендил, сумата в размер на 50 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважената част от претенцията за обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди – физически травми. Осъдил е П. Ц. Х. да заплати по сметка на Районен съд-Кюстендил, сумата в размер на 50 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважената част от претенцията за обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди – физически травми.