Акт от 14.02.2020, Административен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.Русе, 14.02.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

Ивайло Йосифов при секретаря Наталия

Георгиева и с участието на прокурора Андрей Ангелов, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 174 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на В.Д.В. ***, чрез процесуалния му представител, против ревизионен акт № Р-03001818000819-091-001/12.12.2018 г., издаден от А.Ц.Б., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и Н.А.П., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в същата дирекция, в частта, с която по отношение на жалбоподателя е установено задължение за данък върху доходите по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 33389,12 лева и лихва по чл.175, ал.1 от ДОПК вр.чл.1, ал.1 от ЗЛДТДПДВ върху същото за периода от 01.05.2015 г. до 12.12.2018 г. в размер на 12267,11 лева, който акт, в обжалваната част, е потвърден с решение № 6/05.03.2019 г. на Д.И.Ж. – изпълняващ длъжността директор на дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП. В жалбата и в представената писмена защита се развиват подробни съображения за необоснованост и незаконосъобразност на ревизионния акт поради допуснати нарушения на процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Поддържа, че липсват предвидените в закона предпоставки за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК, за установяване наличието на които доказателствената тежест се носи от приходната администрация. Сочи, че във връченото му уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК не били посочени основанията, поради които ревизията ще се провежда по този ред. Заявява, че органите по приходите са направили необосновани фактически изводи относно годината, през която е извършено строителството на двуетажната къща и гаража в имота на адрес ***, като приели, че то е изпълнено през 2014 г. и поради това включили разходите за строително-монтажните работи в разходната част на паричния поток за същата година. Твърди, че от доказателствата, събрани в съдебното производство, се установява, че къщата винаги е била двуетажна, че е строена в периода юли – август 1997 г. и е завършена през 1999 г., а и технически не било възможно строителство в такъв обем да бъде завършено в периода от 14.10.2014 г. до 31.12.2014 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени ревизионния акт в оспорената част. Претендира присъждането на деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция "ОДОП“ – Варна, чрез процесуалния си представител, счита същата неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе, встъпил, на основание чл.159, ал.1, изр.2 от ДПОК, в производството в защита на държавен интерес и допуснат до участие в същото с протоколно определение от 13.06.2019 г., не взема становище по основателността на жалбата. В същото съдебно заседание е посочил изрично, че провеждането на ревизионното производство, приключило с издаване на оспорения ревизионен акт, е възложено с неговото постановление.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред, при което той е бил потвърден, поради което е допустима.

Следва да се посочи, че, противно на посоченото в жалбата, оспореният ревизионен акт не е мълчаливо потвърден в обжалваната част при условията на чл.156, ал.4 от ДОПК, а е потвърден изрично с решение № 6/05.03.2019 г. на Д.И.Ж. – изпълняващ длъжността директор на дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП. Както се подчертава и в мотивите на Тълкувателно решение № 7 от 11.12.2008 г. на ВАС по т. д. № 3/2008 г., производството по административното обжалване на ревизионния акт може да приключи по два различни начина - чрез нарочен акт на административния орган по чл.155, ал. 1 от ДОПК или чрез т. нар.

"мълчаливо потвърждаване" в случаите на непроизнасяне в срок - чл.156, ал.4 от ДОПК. С оглед обстоятелството, че срокът по чл.155, ал.1 от кодекса е преклузивен и предвид различните срокове, в които може да бъде подадена жалба до съда в посочените две хипотези, следва да бъде изяснено дали произнасянето с посочения изричен акт е направено в срок.

Според чл.155, ал.1 от ДОПК решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, който срок за комплектуване и изпращане на преписката е 7 – дневен. Видно от отбелязания върху жалбата до директора на дирекция „ОДОП“ – Варна вх.№ 3656-76/27.12.2018 г., същата е получена в ТД на НАП – Варна на последната дата, поради което срокът по чл.146 от ДОПК, на основание чл.22, ал.6 от ДОПК, е изтекъл на 03.01.2019 г. От следващия ден – 04.01.2019 г. започва да тече и 60-дневния срок по чл.155, ал.1 от ДОПК, който изтича в края на последния му ден - 04.03.2019 г.

(понеделник). Този ден обаче е неприсъствен съгласно чл.154, ал.2 от КТ, поради съвпадението на официален празник (3 март) с неделя. Следователно, на основание чл.22, ал.7 от ДОПК, срокът за произнасяне от решаващия орган изтича на следващия присъствен ден - 05.03.2019 г. (вторник), на която дата този орган е постановил решението си. Жалбата до съда е подадена на 07.03.2019 г., т.е. в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, преди още самото решение да е било връчено на ревизираното лице, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.

С постановление с изх. № 5143/17 от 16.01.2018 г. по преписка № 5143/2017 г. на Окръжна прокуратура – Русе, на основание чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ, е възложено извършването на проверка и/или ревизия по отношение на жалбоподателя и неговото семейство за периода от 01.01.2003 г. до датата на издаване на постановлението. Видно от мотивите на същото, от данните по прокурорската преписка било установено, че жалбоподателят и членовете на неговото семейство не работят, нямат обявени доходи, а същевременно водят луксозен начин на живот като обитават нова къща, построена в дворно място в ***.

За да възложи извършването на проверката/ревизията, прокурорът приел, че са налице данни за укрити доходи по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.

Така настоящото ревизионно производство е образувано именно по инициатива на Окръжна прокуратура - Русе. Неговото начало е сложено със заповед за възлагане на ревизия № Р-03001818000819-020-001/13.02.2018 г. (л.3 от преписката), издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК от А.Ц.Б., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна. Със заповедта е определен ревизиращият екип – Н.А.П., главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и А.С.П., главен инспектор по приходите, ревизираните периоди – от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. и от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., видът на ревизираните задължения – съответно данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване, както и срокът за извършването й – тримесечен, съгласно чл.114, ал.1 от ДОПК. С т.2 от заповед № Д-1249/30.06.2017 г. (л.1 от преписката), на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, считано от 01.07.2017 г., А.Ц.Б., в качеството на началник сектор „Ревизии“, е надлежно оправомощена от директора на ТД на НАП –

Варна да издава заповеди за възлагането на такива. На съда е служебно известно, че същото правомощие е възложено на посочения служител и считано от 03.09.2018 г., по силата на заповед № Д-1465/31.08.2018 г., с която предходната заповед № Д-1249/30.06.2017 г. била отменена. Заповедта за възлагане на ревизия била връчена лично на жалбоподателя на 18.05.2018 г. (разписка на л.2 от преписката). На 01.06.2018 г. последният депозирал по електронна поща своето искане до ръководителя на ревизията (л.498 от преписката) документите в ревизионното производство да му бъдат връчвани на посочена от него електронна поща: ***. Със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03001818000819-020-002/17.08.2018 г. (л.5 от преписката), на основание чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът за извършването й бил продължен до 18.09.2018 г. Заповедта била връчена електронно на 17.08.2018 г. Със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03001818000819-020-003/17.09.2018 г. (л.7 от преписката) срокът за извършването й бил отново продължен - до 18.10.2018 г. като било разпоредено за резултатите от извършената ревизия да бъде съставен ревизионен доклад не по-късно от 14 дни след определения за завършване на ревизията срок. Последната заповед е връчена по електронна поща на датата на издаването й.

Следва да се отбележи, че според константната съдебна практика възможността по чл.114, ал.2 от ДОПК не е ограничена до еднократното продължаване на срока като е допустимо това да бъде сторено повече от веднъж с последващи заповеди за изменение на ЗВР. Разбира се, ако до подобно продължаване се прибегне многократно, то би се поставил въпроса дали подобно продължаване е от компетентността на органа, възложил ревизията или от тази на изпълнителния директор на НАП – арг. чл.114, ал.4 от ДОПК. Случаят обаче не е такъв, защото ревизионният доклад (л.505 – л.526 от преписката) е издаден на 01.11.2018 г., т.е. в 14-дневния срок по чл.117, ал.1 от ДОПК, считано от изтичане на срока за извършване на ревизията, определен при последното негово продължаване.

Ревизионният доклад № Р-03001818000819-092-001/01.11.2018 г. е издаден от ревизиращия екип, на който е възложена ревизията. Той също е връчен по електронен път на жалбоподателя - на 02.11.2018 г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК последният е подал възражение срещу доклада (л.532-л.534 от преписката), което възражение, съгласно чл.120, ал.2, изр.2 от ДОПК, е обсъдено в мотивите на оспорения ревизионен акт (л.539 – л.546 от преписката).

Самият ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК – от А.Ц.Б. – на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и от Н.А.П., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в същата дирекция, чиято длъжност е сред посочените в чл.113, ал.6 от ДОПК вр. чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП.

Актовете в хода на ревизионното производство са съставени чрез Информационна система „Контрол“ на НАП като електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ вр. чл.3, т.35 от смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и представляват текстов запис, съхраняван в електронна форма. На основание чл.141 от АПК и чл.184, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, ответникът по жалбата е представил същите на оптичен носител, като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис (молба и компакт диск на л.56 – л.57 от делото) и в заверен препис на хартиен носител. След извършена в съдебно заседание от 31.10.2019 г., в присъствието на страните, визуализация на записаните на оптичния носител файлове, съдът констатира, че представените електронни документи са подписани с квалифициран електронен подпис от органите по приходите, посочени във всеки от тях като техни издатели. Според чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. По тези съображения следва да се приеме, че всички актове – заповедта за възлагане на ревизията и заповедите за нейното изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт, съдържат подпис на органа, техен издател, като задължителен реквизит, предвиден и в чл.117, ал.1, т.10 от ДОПК и чл.120, ал.1, т.8 от ДПОК.

Решение

№ 6/05.03.2019 г. на решаващия орган (л.564 – л.570 от преписката), с което е потвърден ревизионният акт в обжалваната му част, е издадено от Д.И.Ж. – изпълняващ длъжността директор на дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП.