Присъда № 4 от 20.01.2025, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 4 от 20.01.2025 година, постановена по НОХД № 13/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият Л.Ф.А. /L.F.A./, гражданин на САР, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 24.12.2024г., около 17.00 часа, в района на ГКПП Лесово, общ.

Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК наказания лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500.00 лева.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. К.Ш. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на Л.Ф.А..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. К.Ш. заявява, че от събраните по делото доказателства се установява фактическа обстановка, идентична с изложената в обвинителния акт и същата не се оспорва. Твърди се, че Л.Ф.А. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение - престъпление по чл. 279, ал.1 от НК, но впоследствие е съдействал максимално на органите на властта, които са го задържали, не е оказвал съпротива, има чисто съдебно минало, прави пълни и обстойни самопризнания, обяснява стореното от него, причините и мотивите, които са го довели до това деяние. По тези причини защитникът пледира за едно минимално наказание и за прилагане разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият Л.Ф.А. е роден на ***, Сирийска Арабска Република и е гражданин на тази страна.

Подсъдимият живеел в родината си, но заради несигурността там решил да я напусне и да отиде в Германия. В средата на месец декември 2024година той отишъл в Република Турция, в гр. Истанбул, но преди това направил уговорка още докато се намирал на територията на САР с неустановено по делото лице, което срещу парично възнаграждение от 15000.00 евро се съгласило да преведе подсъдимия по незаконен път от Турция до Германия през Република България, тъй като подсъдимият не разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни.

В изпълнение на желанието си да достигне до Германия подсъдимият Л.Ф.А., се срещнал в Република Турция с друго неустановено лице, което го отвело от гр.Истанбул до гр. Одрин. Оттам на 24.12.2024г. подсъдимият се срещнал със свой сънародник на име А. и малко по-късно двамата били отведени от друго лице до сив автомобил, паркиран до жилищен блок в гр. Одрин и на двамата им било обяснено, че трябва да се скрият под автомобила. Така по указания на това лице /неустановено по делото/ и на водача на автомобила, подсъдимият и неговият сънародник А. влезли в обособен тайник, изграден под купето на лекия автомобил, след което тайникът бил затворен и автомобилът потеглил.

1

Същият ден, на 24.12.2024г., около 17.00 часа, в района на ГКПП Лесово, общ.

Елхово, обл. Ямбол, лекият автомобил марка „Санг Йонг“, управляван от български гражданин и с намиращите се в тайника под купето му Л.Ф.А. и сънародника му на име А., влязъл през границата между Република Турция и Република България и се наредил на трасе „Вход за леки автомобили и автобуси“.

При извършване на гранична проверка на лекия автомобил, свидетелят Д.Д. – служител в ГПУ Елхово при РДГП Елхово, който изпълнявал служебните си задължения на ГКПП Лесово за времето от 08.00 до 20.00 часа на 24.12.2024г. и проверявал преминаващият лек автомобил, се усъмнил в поведението на водача, провел беседа с него и уведомил служителите на Агенция „Митници“, които били на работа в същия момент, че желае да бъде извършена проверка в обособено хале за ЩМП на леки автомобили. При извършената съвместна проверка със служители на „Гранична полиция“, бил открит изграден под купето по дължината на цялата каросерия на л.а. „Санг Йонг“ тайник, като при отварянето му с дистанционно управление в него били установени двама мъже, между които подсъдимият Л.Ф.А.. Двамата мъже не представили документи за самоличност и не говорели български език. Същите били задържани и отведени от служители на РД „ГП“ – Елхово в място за временно настаняване в ГПУ - Елхово. При задържането на подсъдимия в него не са били намерени документи за самоличност, както и такива, даващи му право да влезе в Република България, нито впоследствие подсъдимия е представил такива.

При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е Л.Ф.А.

/L.F.A./, гражданин на САР.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че Л.Ф.А. /L.F.A./ не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелят Д.Д., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелят Д.Д. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.

Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетеля Д.Д., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването му в проверявания на ГКПП Лесово лек автомобил марка „Санг Йонг“ и последвалото му задържане.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият Л.Ф.А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 24.12.2024г., около 17.00 часа, в района на ГКПП Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, 2 осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелят Д.Д., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на страната ни /в халето за извършване на ЩМП/, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за поефикасна защита на границата.

От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след което да продължи към Германия.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Л.Ф.А. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни и да продължи към Германия, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. Л.Ф.А. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в 3 хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й найлекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.