Акт от 26.06.2019, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- 238/2019
- Подписан
- 26.06.2019
- В сила
- 13.07.2019
Цитирани разпоредби
- чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.204, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.182, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 245 26.06.2019г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА при секретар Албена Ангелова и с участието на прокурор маргарита
Димитрова като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 238 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на В.С.Т. ***, подадена чрез пълномощника й адв.Ф.Г., с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 500лв. за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразен Електронен фиш/ЕФ/ серия К, № 1622907, издаден от ОД на МВР – Стара Загора.
Ищцата твърди, че с посочения ЕФ й е била наложена глоба в размер на 100лв. на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Обжалвала е издадения ЕФ по съдебен ред, като с решение, постановено по АНД № 2876/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора Електронен фиш серия К, № 1622907 е бил отменен, като незаконосъобразен.
Ищцата сочи, че във връзка с обжалването на електронния фиш и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по АНД № 2876/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е упълномощила адвокат и съответно е заплатила възнаграждение за адвокатска защита в размер на 500 лева, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие. Поддържа, че направените от нея разходи в размер на 500 лв. представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения Електронен фиш серия К, № 1622907. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да й бъде присъдено обезщетение в размер на исковата сума, както и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът
– Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание. В представения по делото писмен отговор, оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че разноските, направени в резултат на успешно реализирано право на съдебно производство, не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт и нямат характер на претърпени вреди и пропуснати ползи по смисъла на ЗОДОВ. Според ответника няма доказателства за действително осъществено плащане на уговореното възнаграждение по приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по АНД № 2876/ 2018г. по описа на РС – Стара Загора. На следващо място поддържа, че заплатеният от ищцата хонорар в размер на 500лв. за една съдебна инстанция по оспорване на акт, който не се отличава с правна и фактическа сложност, не е обоснован, още по-малко – справедлив.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 1622907 на ОД на МВР – Стара Загора, на В.С.Т. е наложена глоба в размер на 100 лева, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. По жалба на Т. против електронния фиш, подадена чрез пълномощника й адв.Г., е било образувано АНД № 2876/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С влязло в сила Решение № 115 от 25.02.2019г. по посоченото дело, електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1622907 на ОД на МВР – Стара Загора, е бил отменен, като незаконосъобразен. Видно от приложеното по АНД № 2876/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд пълномощно/л.10 от АНД № 2876/2018г.на РС-Стара Загора/ и Договор за правна защита и съдействие от 19.11.2018г./л.36 от АНД № 2876/2018г.на РС-Стара Загора/, В.Т. е упълномощила и възложила на адв. Ф.Г. *** оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по АНД № 2876/ 2018г., при договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Доколкото електронният фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, е издаден в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани вреди при или по повод изпълнението на тази дейност, определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразен електронен фиш като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменен като незаконосъобразен електронният фиш за налагане на глоба, от който се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди. Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4.
Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 1622907 на ОД на МВР – Стара Загора. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че налагането на административни санкции представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че електронният фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, електронният фиш следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че с електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 1622907 на ОД на МВР – Стара Загора, на В.С.Т. е наложена глоба в размер на 100 лева, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Електронният фиш е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила Решение № 115 от 25.02.2019г., постановено по АНД № 2876/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд. С постановената отмяна на издадения срещу В.Т. електронен фиш, като незаконосъобразен, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.
В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат процесуално представителство и защита на В.Т. по АНД № 2876/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. За да се приеме, че Т. действително е направила такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложените по АНД № 2876/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 19.11.2018г., В.Т. е упълномощила и възложила на адв. Ф.Г. оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита в образуваното по жалбата АНД № 2876/ 2018г. Съгласно отбелязването в договора за правна защита и съдействие, договорено е възнаграждение в размер на 500лв., като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 500 лева изцяло е заплатена в брой. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязването в Договор за правна защита и съдействие от 19.11.2018г., че сумата от 500 лева – адвокатско възнаграждение, е платена от клиента – В.Т., удостоверява направения от ищцата разход за адвокатска защита в производството по АНД № 2876/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Доколкото направеният разход за адвокатска защита се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищцата, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било санкционирано с издадения електронен фиш. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищцата имуществена вреда в размер на 500 лева.
Разпечатката съдържа 33 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c6868db-51ec-4a74-bb1e-f763fc83567d