Решение № 11 от 17.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Кюстендил, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Николай Ал. Николов при участието на секретаря Теодора С. Димитрова в присъствието на прокурора К. П. Б. като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Частно наказателно дело № 20251500200051 по описа за 2025 година

Производството по делото е по глава трета от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Делото е образувано по книжа, издадени въз основа на решение за прилагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на Австрия срещу Д. М. от гр.К..

Приложено е удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Областна администрация Гюсинг – Австрия (Bezirkshauptmannschaft Güssing), относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по отношение на Д. М., роден на **********г. с последен известен адрес в гр.К., ул.****. На лицето е наложена финансовата санкция от 150 евро за нарушение, което се санкционира по реда на Правилника за движение по пътищата на Австрия. Иска се да се допусне признаване и изпълнение на решението.

Представителят на Окръжна прокуратура-гр.Кюстендил пледира за уважаване на искането.

1

Санкционираното лице не бе намерено, за да бъде редовно призовано, респ. не се явява пред окръжния съд, не е участвал в съдебното производство и не е изразил становище.

Служебният защитник на същия - адв.О. П. от АК-гр.Кюстендил пледира за постановяване на отказ за признаване на решението.

Кюстендилски окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията на страните и условията на посочения закон, в частност разп. на чл.35 от него, визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл.32 във вр. с чл.16, ал.1-8 от закона, прие от фактическа и правна страна следното:

Постъпилото удостоверение по чл.4 от посочения закон за признаване и изпълнение на решение по преписка/дело BH-GS/03/246000150472/24, постановено от Областна администрация Гюсинг – Австрия (издаваща държава по смисъла на закона) за налагане на финансови санкции задължение за заплащане на 150 евро за това, че на ***г. в 04:15 часа в гр.Н.

(**), Австрия (А4, Strkm 61, 950) от Д. М. – с превозно средство с рег.№*** е извършено нарушение – превишаване на скоростта с 31 км/ч, при разрешена максимална скорост от 130 км/ч. Това нарушение се санкционира по реда на Правилника за движение по пътищата на Австрия.

Процесното решението представлява такова на несъдебен орган в издаващата държава. Д. М. има постоянен и настоящ адрес в изпълняващата държава по см. на закона, т.е. Република България. Решението е постановено на 26.08.2024г., а е влязло в сила на 14.09.2024г. Паричната сума, наложена с решението е общо 150 евро. Нарушението е такова на разпоредбите за движение по пътищата.

Според т.2, б”з” от удостоверението производството по налагане на парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за срока за обжалване. Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон.

Д. М. е с българско и северномакедонско гражданство, ЕГН********** и постоянен и настоящ адрес – гр.К., ул.****, ***.

От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:

Съгласно чл.31, ал.1 от посочения закон компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето, т.е. Кюстендилският окръжен съд.

От съдържанието на удостоверението по чл.4 ЗПИИАКОРНФС и рамковото решение безспорно се установява, че българският гражданин Д. М. е санкциониран с влязъл в сила в Австрия акт на несъдебен орган за плащане на глоба, наложена за нарушение във връзка с правилата за движение по 2 пътищата. Т.е. в случая безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на страна - членка на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела. В този смисъл липсват основанията по чл.3, ал.2 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е наложена финансова санкция.

По делото е представено удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От приложените доказателства се установява, че наказателното преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касае административно нарушение по чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИРКОРНФС (поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата), т.е. в този случай изследването на двойна наказуемост не се изисква.

В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на процесното решение, визирани в чл.35 от закона.

Удостоверението по чл. 4 е придружено с копие на решението, издадено на официална бланка от страна на постановилия го орган. Не са налице данни за постановено и приведено в изпълнение за същото деяние в България или друга, различна от издаващата държава решение за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по българското законодателство и административното нарушение, извършено в Австрия, не е подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния.

Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 €. Деянието съставлява административно нарушение и по българското законодателство. Решението е постановено срещу пълнолетен български гражданин, който носи наказателна, респ. административнонаказателна отговорност.

Предвид изложеното съдът прие, че са налице условията на чл.30, ал.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС за признаване на процесното решение. Не са налице основания за намаляване размера на финансовата санкция. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.8 от закона, съдът определи размера на паричното задължение в левова равностойност според съотношението евро – лев към момента на издаване на решението в издаващата държава. Размерът на наложената с решението парична санкция от 150 евро, чиято левова равностойност е в размер на 293, 37 лева.

С оглед горното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение за прилагане на финансови санкции от 26.08.2024г. по преписка/дело BH-GS/03/246000150472/24 на Областна администрация Гюсинг – Австрия (Bezirkshauptmannschaft Güssing), в сила от 14.09.2024г., издадено по отношение на Д. М., ЕГН********** с последен известен адрес в гр.К., ул.****, ***, с което на същия е наложена финансова санкция в размер на 150 евро, чиято левова равностойност е 293, 37 лева за извършено нарушение на ***г. в 04:15 часа в гр.Н. (**), Австрия (А4, Strkm 61, 950) с превозно средство с рег.№*** – превишение на скоростта с 31 км/ч.

След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на НАП за изпълнение.

Да се уведоми по съответния ред компетентния орган на издаващата държава, а копие от уведомлението да се изпрати на МП на Република България.

Решението може да се обжалва пред САС в 7- дневен срок от узнаването за постановяването му, като обжалването не спира изпълнението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4