Решение № 2664 от 11.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2664 гр. Бургас, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20242120101287 по описа за 2024 година

Повод за образуване на делото е исковата молба на искова молба на С. С. Т. против С. А. Б. и Р. В. Б., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищцата е собственик на избено помещение № 16 с площ от 2.54 кв.м., при граници: изток - коридор, запад - коридор, север коридор, юг - изба № 15, находящо се в сграда с административен адрес: гр.Б******, прилежащо към собствения на ищцата самостоятелен обект - апартамент с идентификатор ******* по КК и КР на гр.Бургас, както и за осъждане на ответниците да предадат владението върху посоченото избено помещение.

В срока за отговор ответниците са оспорили иска, вкл. и поради изтекла в тяхна полза придобивна давност, като са предявили и е приет за разглеждане, при условията на евентуалност, насрещен иск за осъждане на ищцата да им заплати стойността на извършените от тях подобрения в процесното избено помещение, възлизащи на 400 лв. и представляващи сбор от стойността на монтирана входна врата, в размер на 300 лв., както и 100 лв. - припадаща се част от стойността на моонтирана обща врата, обслужваща трите избени помещения, в т.ч. и това - предмет на спора.

Пак евентуално, ако бъде уважен първоначалния иск, са релевирали са и възражение за право на задържане.

Първоначалния иск е с правно основание в чл.108 от ЗСоб., насрещният в чл.72, ал.1 от ЗСоб., а на възраженията за право на задържане и за придобивна давност - в чл.72, ал.3 и чл.79, ал.1 от ЗСоб. и както съдът е приел с определението си по чл.140 от ГПК - са допустими.

В съдебно заседание се поддържат от пълномощниците на страните, които 1 ангажират писмени и гласни доказателства, претендират разноските по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

С нот. акт № *** / **** год. на нотариус с рег. № ***** на НК, Т. е придобила, чрез дарение от своята майка, собствеността върху апартамент № 16 с площ от 45.20 кв.м., находящ се в гр.Б*******, ведно с прилежащите към апартамента избено помещение № 16, при описани площ и граници, както и 0.7155 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.

Апартаментът е заснет в КК, съответно вписан в КР на гр.Бургас като самостоятелен обект в сграда и му е даден идентификатор *******.

На ***** год., с нот. акт № **** от същата дата на нотариус с рег. № **** на НК, посредством покупко-продажба, ответникът Б. е придобил собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************** по КК и КР на гр.Бургас, ведно с прилежащото към самостоятелния обект избено помещение № 9, с описани площ и граници.

Няма спор между страните, че самостоятелните им обекти, посочени по-горе, се намират в една и съща сграда, в един и същи жилищен вход, както и че ответниците Б.и са съпрузи.

С постановление от 28.03.2023 год., прокурор при БРП е отказал да образува наказателно производство по преписка с вх. № ***** / 2023 год., образувана по жалба на И.Т. - съпруг на ищцата, срещу настоящите ответници, за неправомерно ползване от последните на избеното му помещение.

Изслушани са св. П. и св. Й..

Първият свидетел е помагал на ответника да се нанесе преди 12-13 год. в жилището си, в което живее и понастоящем, също и при внасянето на багаж в прилежащото избено помещение. Избата била в окаяно състояние, със стара врата, която не се затваряла, затова Б. я сменил с вратата, която допреди това обслужвала апартамента. Досега нямало проблеми с ползването на тази изба - никой не е карал Б. да я сменя.

Според втория свидетел, съсед на страните в същия вход, в избения етаж имало с едно или две избени помещения вповече, отколкото са апартаментите. В коридора, в който се намира избата на Б.и, помещенията били три - избата на ответниците и още две, прилежащи към два апартамента на пети етаж. Разпределението било извършено още от първите обитатели на блока, като ответниците не ползвали второ избено помещение, макар да имало още доста помещения без врати. На общия за трите изби вход била монтирана солидна метална врата, каквато имало и на избата на ответниците. Свидетелят описва помещението с две граници - от едната страна коридор, а от другата - с изба на съсед, живущ на пети етаж. Абонатната станция на входа била в друг коридор, в дъното.

2

При така установените факти, предявеният първоначален иск с правно основание в чл.108 от ЗСоб. е неоснователен.

Уважаването на този иск е предпоставено от успешно проведено от ищцовата страна пълно и главно доказване на твърдението й, че е собственик на спорния имот, в случая - избено помещение.

Тъкмо това нейно твърдение остана недоказано - вярно е, че в нотариалния акт, с който е придобила правото на собственост върху апартамента и прилежащата изба, същите са вписани като номера и граници, но липсват каквито и да било доказателства за това, при изрично оспорване от страна на ответниците и възложена й доказателствена тежест, че именно владяното от тях помещение е собственото на ищцата. В тази връзка, негодно да установи подобно обстоятелство се явява оскъдната мотивна част постановлението на прокурора при БРП за отказ да образува наказателно производство. Не може да се изведе нужния идентитет между ползваната от ответниците и собствената на ищцата изба и от показанията на втория свидетел, доколкото стореното от него описание е неубедително и непълно, а и дори да установява косвено, че Б.и не ползват своята изба, която по титул за собственост граничи с абонатна станция, а друга, неграничеща с абонатната станция, това не означава еднозначно, че ползват избата на Т..

Ето защо, предявеният собственически иск по чл.108 от ЗСоб. следва да се отхвърли, по която причина възражението за придобивна давност не подлежи на обсъждане.

Поради евентуалния характер на насрещния иск по чл.72, ал.1 от ЗСоб. и на възражението за право на задържане, същите не подлежат на разглеждане.

При този изход на спора, на ответниците, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, се присъждат разноски в размер на 50 лв., съгласно представен списък.

Водим от изложеното дотук, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на С. С. Т. от гр.Б******, ет.6, ап.16, ЕГН - **********, предявен против С. А. Б., ЕГН - ********** и Р. В. Б., ЕГН - **********, двамата с адрес: гр.Б******, ****, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищцата е собственик на избено помещение № 16 с площ от 2.54 кв.м., при граници: изток - коридор, запад - коридор, север - коридор, юг - изба № 15, находящо се в сграда с административен адрес: гр.Б******, прилежащо към собствения й самостоятелен обект - апартамент с идентификатор ******* по КК и КР на гр.Бургас, както и за осъждане на ответниците да предадат владението върху посоченото избено помещение.

ОСЪЖДА С. С. Т. да заплати на С. А. Б. и Р. В. Б. деловодни разноски в размер на 50 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен 3 срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4