Решение № 11459 от 20.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11459 гр. С., 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ при участието на секретаря С. Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110121082 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл.

49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 439 лв. (в това число и 15 лв. ликвидационни разходи), представляваща заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 13.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на искова молба – 19.04.2022 г., до погасяването.

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД ищецът „******************“ ЕАД, твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в гр. ************** *“ в близост до 2-ро РПУ, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил – „********“ с рег. № **********, на стойност 424 лв. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът ********** като собственик на пътя, задължен да поддържа състоянието му. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, както и за сумата в размер на 15 лв. – ликвидационни разходи, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до погасяването. Претендира разноски по производството.

1

Ответникът – **********, оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и наличието на пътна неравност на твърдяното място.

Навежда твърдения, че при определяне на застрахователното обезщетение не е взето предвид овехтяването на автомобила към датата на ПТП, поради което оспорва иска по размер. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача, поради несъобразяване на поведението му с условията на пътното платно, поради което в условията на евентуалност моли за намаляване размера на обезщетението. Оспорва факта, че към твърдяната дата на ПТП ищецът е имал качеството на застраховател по застраховка „Каско“ с предмет – процесния автомобил, поради което счита, че ищецът не е имал основание да заплаща посоченото в исковата молба застрахователно обезщетение, което обстоятелство не оспорва. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 424 лв. за настъпило застрахователно събитие – попадане на лек автомобил „********“ с рег. № ********** в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в гр. ************** *“ в близост до 2-ро РПУ, вследствие на което са причинени щети на автомобила – повреди на предна дясна гума и джанта, че отговорни за поддържането на процесния пътен участък, общинска собственост, са служители на **********.

Видно от представената по делото застрахователна полица № ************, за лек автомобил „********“ с рег. № ********** е бил налице договор за застраховка „Каско“ със срок на застрахователно покритие – от 11.02.2020 г. до 10.02.2021 г.

Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо процесния автомобил щети, се доказват от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля А. Ц. Г., от представените по делото писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза.

2

Свидетелят Г. сочи, че е претърпял ПТП с управлявания от него автомобил – лек автомобил „********“. Същото е реализирано в гр. ************** *“, като свидетелят Г. е преминал с управлявания от него автомобил през дупка на пътното платно, вследствие на което са били увредени предна дясна гума и джанта на автомобила. Свидетелят сочи, че дупката не е била сигнализирана или обезопасена, а е била пълна с вода, поради което същата не е била видима за него.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните, механизмът на ПТП е следният: на 13.04.2020 г., около 15:00 часа, лек автомобил „********“ с рег. № ********** се е движил в гр.

************** *“, като в близост до 2-ро РПУ МПС е попаднало в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са увредени предна дясна гума и предна дясна джанта на автомобила. Според заключението на съдебноавтотехническата експертиза, щетите по отношение на МПС, удостоверени в представените по делото писмени доказателства – уведомление за щета и опис на застрахователя, се намират в причинна връзка с механизма на ПТП. Според вещото лице, стойността на причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 316,94 лв., а размерът на обичайните разходи за определяне на застрахователното обезщетение е 15 лв.

Ето защо и във връзка с посочените доказателства съдът приема за доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на 13.04.2020 г., около 15:00 часа, лек автомобил „********“ с рег. № ********** се е движил в гр. ************** *“, като в близост до 2-ро РПУ МПС е попаднало в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са увредени предна дясна гума и предна дясна джанта на автомобила.

С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП, реализирано вследствие попадане на процесния автомобил в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са били налице увреждания спрямо автомобила), носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер на 424 лв., което е в по-голям размер от размера на действителните вреди – 316,94 лв. (стойността на щетите по автомобила по средни пазарни цени). Налице е основание за възникване на регресното право до размера на действителните вреди по средни пазарни цени, ведно с ликвидационните разходи за определяна на застрахователното обезщетение – 15 лв., съгласно САТЕ, т.е. сумата в общ размер на 331,94 лв.

Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се 3 твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл.

19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително - да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на неравността до премахването е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника.

По делото не са налице доказателства за виновно и противоправно поведение от страна на водача на увредения автомобил, поради което и възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.

Ето защо, искът с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД следва да се уважи за сумата в размер на 331,94 лв., като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 439 лв.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 476,36 лв., представляваща разноски по делото съобразно уважената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сумата в размер на 24,39 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.

Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, *** ГО, 140 състав РЕШИ:

ОСЪЖДА **********, ЕИК **********, с адрес: гр. ************, да заплати в полза на „******************“ ЕАД, ЕИК **********, с адрес: гр.

****************, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 331,94 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.04.2022 г., до погасяването, представляваща регресно 4 вземане за изплатено застрахователно обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 13.04.2020 г. в гр. С., вследствие попадане в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно на лек автомобил „********“ с рег. № **********, която неравност се е намирала на ул. „******** *“ в близост до 2-ро РПУ, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 439 лв.

ОСЪЖДА **********, ЕИК **********, с адрес: гр. ************, да заплати на „******************“ ЕАД, ЕИК **********, с адрес: гр. ****************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 476,36 лв., представляваща разноски по делото съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА „******************“ ЕАД, ЕИК **********, с адрес: гр.

****************, да заплати на **********, ЕИК **********, с адрес: гр.

************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 24,39 лв., представляваща разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5