Решение № 6621 от 08.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6621 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕ. ЯНЕ. при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕ. ЯНЕ. Гражданско дело № 20251110150715 по описа за 2025 година

Производството е исково по молбата на „Т********“ ЕАД, ЕИК:

********, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С******** спрямо Е. А. П. с ЕГН: **********, с адрес в С********, за постановяване на решение за това, че дължи на „Т********“ ЕАД следните суми:

3069,62 лЕ. или 1569.47 в евро , представляваща главница за незаплатена топлинна енергия, доставена за периода 01.07.2022г. до 30.04.2024г. за топлоснабден имот с аб. № 334917 ведно със законната лихва от 22.08.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 259,28 лЕ. или 132.57 евро за лихва за периода 15.09.2023г. до 19.08.2025г., както и суми за дялово разпределение от 36,38 лЕ. или 18.60 евро за главница за периода 01.10.2023г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от 22.08.2025г.до окончателното изплащане на вземането, както и 7,00 лЕ. или 3.58 евро за лихва за периода 16.12.2023г. до 19.08.2025г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №5041/ 2025г. по описа на РС Русе.

Излага се, че Е. е била носител на ПС спрямо имот с абонатен № 334917, находящ се в гр.С********, за който е доставяна топлинна енергия през 1 периода от месец юли 2022г. до месец април 2024г., които не са заплатени.

Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с Т******** ЕООД, което дружество е конституирано като трето на делото лице и се претендира да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи претендираните суми.

Ангажират се доказателства и се претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил такъв.

С нарочно становище от ответника преди съдебно заседание, с което исковете не се оспорват, но се заявява, че част от сумите са платени.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Страните нямат спор по фактите с изключение на това дали сумата, предмет на иска е погасена чрез плащане или не.

Ответникът н е ангажира доказателства за стореното плащане, което навежда, с оглед на което и при липсата на спор досежно пораждащите право на ищеца факти, исковете за главница, мораторна лихва върху нея и стойност на услуга за дялово разпределение за сумите по исковата молба, а именно за 2

3069,62 лЕ. или 1569.47 в евро , представляваща главница за незаплатена топлинна енергия, доставена за периода 01.07.2022г. до 30.04.2024г. за топлоснабден имот с аб. № 334917 ведно със законната лихва от 22.08.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 259,28 лЕ. или 132.57 евро за лихва за периода 15.09.2023г. до 19.08.2025г., както и суми за дялово разпределение от 36,38 лЕ. или 18.60 евро за главница за периода 01.10.2023г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от 22.08.2025г.до окончателното изплащане на вземането следва да бъдат уважени като доказани и основателни.

Неоснователен се явява искът за мораторна лихва в размер на 7,00 лЕ. или 3.58 евро за периода 16.12.2023г. до 19.08.2025г. върху стойността на услугата за дялово разпределение. Липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата от 7 лЕ. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото и заповедното производства в размер от общо 239.24 евро, което е редуциран сбор от платени държавна такса по гр.дело с № 50715/ 2025г. в размер на 109.93 евро и по гр.дело с № 5041/ 2025г. в размер на 29.31 евро и възнаграждение за юрисконсулт от 101 евро по двете дела – 51 евро по ч.гр.дело с № 5041/2025 и 50 евро по гр.дело с № 50715/ 2025г.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т********“ ЕАД, ЕИК: ********, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С********“ №===, че Е. А. П. с ЕГН: **********, с адрес в С********, дължи на „Т********“ ЕАД следните суми:

3

3069,62 лЕ. или 1569.47 в евро , представляваща главница за незаплатена топлинна енергия, доставена за периода 01.07.2022г. до 30.04.2024г. за топлоснабден имот с аб. № 334917 ведно със законната лихва от 22.08.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 259,28 лЕ. или 132.57 евро за лихва за периода 15.09.2023г. до 19.08.2025г., както и суми за дялово разпределение от 36,38 лЕ. или 18.60 евро за главница за периода 01.10.2023г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от 22.08.2025г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 7,00 лЕ. или 3.58 евро за лихва върху стойността на услугата за дялово разпределение за периода от 16.12.2023г. до 19.08.2025г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5041/ 2025г. по описа на РС Рус е и

ОСЪЖДА Е. А. П. с ЕГН: **********, с адрес в С******** да заплати на „Т********“ ЕАД, ЕИК: ********, представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С******** на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и ТР 4/2013гна ОСГКТ сумата от 239.24 евро – съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 50715/ 2025г. и ч.гр.дело № 5041/ 2025г. по описа на РС Русе.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – “Т********” ЕООД, ЕИК ******** със седалище гр.София и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4