Решение № 32 от 18.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Варна, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20233100900611 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с правно основание чл.625 и сл. от ТЗ от „СИ МАКС 1“ ООД чрез ликвидатор, в качеството на длъжник да се обяви неплатежоспособността, в условие на евентуалност свърхзадължеността на дружеството, да се открие производство по несъстоятелност срещу длъжника, да се определи начална дата на неплатежоспособността/свърхзадължеността, да се обяви длъжника в несъстоятелност и да се постанови прекратяване на дейността му.

Молителят излага, че е с прекратена дейност на основание чл.155, ал.1, т.3 от ТЗ с решение №146/19.04.2022г. по т.д. №50/2022г. по описа на Окръжен съд – Варна. На дружеството е назначен ликвидатор – К. К.. Към настоящия момент дружеството има неплатени задължения към НАП – 3522.40лв., към „Бестконсулт“ ООД – 1464.00лв. за счетоводни услуги, към Окръжен съд – Варна – 80.00лв., разноски, възнаграждение на ликвидатор – 10500.00лв. /15 месеца х 700.00лв./

Дружеството не разполага с парични средства, не е собственик и на недвижими имоти.

Излага се, че дружество не е в състояние да изпълни изискуеми публични вземания, както и към другите кредитори поради което то е в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост.

По изложените съображения се моли съдът за постановяване на решение за 1 откриване на производството по несъстоятелност по отношение на търговското дружество и същото да бъде обявено в несъстоятелност.

В съдебно заседание молителят редовно призован чрез ликвидатора поддържа молбата за обявяване в несъстоятелност.

Съдът , като взе предвид становищата на страните , събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба , прие за установено от фактическа страна:

Представената справка за задълженията на „Си Макс 1“ ЕООД към Национална Агенция за приходите установява, че са налице непогасени задължения по декларации – образец 6 за данъци върху трудови правоотношения, вноски по здравно осигуряване, осигурителни вноски ДОО, вноски по универсален пенсионен фонд, данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, държавни такси по изпълнителни листи за периода 23.08.2020г. до 02.11.2023г. в размер на 3314.78лв. и лихви за забава в размер на 211.21лв. За периода 01.01.2018г. до 02.11.2023г. по отношение на дружеството няма издавани ревизионни актове и ревизионни доклади.

Дружеството разполага с открита и съществуващи банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, върху които не е наложен запор, сметката в „Уникредит Булбанк“ АД е закрита на 06.12.2021г. Към момента на справката няма действащи сключени трудови договори, като последният е бил прекратен на 01.01.2021г.

От изисканите годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО се установява, че дружеството е отчело за 2018г. приходи 612.00лв., общо разходи 1365.93лв., финансова загуба 753.93лв., за 2019г. приходи 0.02лв., общо разходи 588.69лв., финансова загуба 288.67лв., за 2020г. приходи 17009.74лв., общо разходи 30717.19лв., финансова загуба 13707.45лв.

По делото е постъпила справка от „Уникредит Булбанк“ АД за движението по откритата банкова сметка на длъжника. Данните от нея сочат, че са извършвани банкови операции за заплащане по фактури, плащания към ТД на НАП, получаване на плащания по договор за наем за периода 16.10.2020г. до 06.12.2021г. Крайното салдо е 0.00лв. към датата на закриване на сметката.

По делото е постъпила справка от „Първа инвестиционна банка“ АД за движението по откритата банкова сметка на длъжника, съгласно която са извършвани банкови операции за заплащане по фактури, плащания към ТД на НАП, получаване на плащания по договор за наем, заемни средства за периода 12.10.2018г. до 26.06.2021г. Крайното салдо е 0.00лв.

Съгласно справката за действащите трудови договори всичките сключени такива са прекратени, последните два на 01.10.2010г.

Видно от справка № 1427402/01.11.2023г. от Агенция по вписванията за периода от 01.01.1991г. до 01.11.2023г. длъжникът „Си Макс 1“ ЕООД не притежава недвижими имоти, които да отразени по партидата му.

2

Съгласно писмо вх. № 28756/24.11.2023г. от Централен регистър на особените залози към Агенцията по вписванията няма вписвания по партидата на дружеството.

От извършена служебна справка в КАТ се установява, че дружеството няма регистрирани собствени моторни превозни средства.

По партидата в Търговския регистър на „Си Макс 1“ ЕООД няма обявявани годишни финансови отчети през последните две години, като последният отчет е за 2019г.

Съгласно справка от Камарата на частните съдебни изпълнители срещу „Си Макс 1“ ЕООД няма образувано изпълнително дело.

С решение №146/19.04.2022г. постановено по т. дело №50/2022г. по описа на ВОС е прекратена дейността на „Си Макс 1“ ЕООД на основание чл.155, т.3 от ТЗ и е открито производство по ликвидация. Дружеството е осъдено да заплати държавна такса в размер на 80.00лв. по сметка на бюджета на съдебната власт, както и такса от 5лв. за издадения изпълнителен лист.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

На основание чл. 607а от ТЗ производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, както и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. То се инициира съгласно чл.625 от ТЗ по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.

В нормата на чл.608, ал.1 от ТЗ е дефинирано понятието неплатежоспособност, като е регламентирано, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.

За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца. Извод за това дали е налице неплатежоспособност се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на длъжника, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, в това число и дали той притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения.

От своя страна разпоредбата на чл. 742, ал.1 от ТЗ предвижда, че търговското 3 дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно,за да покрие паричните му задължения.

Двете основания за откриване на производството по несъстоятелност самостоятелни, като в случая са предявени в условията на евентуалност. са

От събраните по делото доказателства съдът формира извод, че молбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ - ликвидатор, длъжникът е търговец по според чл. 1 от същия, като се установи наличието и основанието неплатежоспобност.

Налице са изискуеми публичноправни задължения към държавата от страна на длъжника по декларации – образец 6 за данъци върху трудови правоотношения, вноски по здравно осигуряване, осигурителни вноски ДОО, вноски по универсален пенсионен фонд, данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, държавни такси по изпълнителни листи за периода 23.08.2020г. до 02.11.2023г. в размер на 3314.78лв. и лихви за забава в размер на 211.21лв. - по чл.608, ал.1, т.2 от ТЗ.

Според презумпцията предвидена в чл. 608, ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията си по някое от групите вземания изброени в чл.608, ал.1, т.1, 2, 3 и 4от ТЗ.

В настоящият случай към датата на подаване на молбата длъжникът е спрял плащанията на изискуеми публични задължения, поради което на основание чл. 608, ал.3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

Налице е и презумцията на чл.608, ал.2 от ТЗ, като няма обявени ГФО от 2019г.

Състоянието на длъжника понастоящем е дълбоко и необратимо, съобразно представените доказателства, като същевременно не се правят и възражения за временно финансово затруднение по смисъла на чл. 631 ТЗ. Съгласно установените данни дружеството не притежава имущество, нито краткотрайни активи достатъчни за покриване на задълженията към кредиторите, поради което е налице обективното състояние на неплатежоспособност.

Предвид установяване на главното основание, съдът не пристъпва към разглеждане на състоянието за свръхзадълженост, което е предявено в условията на евентуалност.

Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608 от ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията, като външен белег на проявление неплатежоспособността. В случая с оглед липсата на други данни, съдът приема, че финансовите резултати на предприятието на длъжника са започнали да се влошават през 2020г., която е реализирана съществена загуба.

През 2021г. дружеството е спряло да осъществява всякаква търговска дейност, която да е 4 отразена във финансов отчет. Трудовите договори са били прекратени към 01.01.2021г.

Дружеството е в забава по отношение на задължения по декларации – образец 6 за данъци върху трудови правоотношения, вноски по здравно осигуряване, осигурителни вноски ДОО, вноски по универсален пенсионен фонд, данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, държавни такси по изпълнителни листи считано от 26.08.2020г.

При това положение относно момента в който дружеството не е било в състояние да изпълни парично задължение по търговска сделка и публично правно задължение, съдът приема за начална дата на неплатежоспособността - 01.01.2021г. Това е възможно найранната дата, към която е налице пълно спиране на плащанията към държавния бюджет на публични задължения и към другите кредитори, които са били възникнали и изискуеми, като израз на влошеното икономическо състояние на длъжника.

При липса на доказателства за имущество, чиято стойност да покрие разноските по производството по несъстоятелност, откриването му би било самоцелно и не би се реализирала неговата цел, формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ, а именно да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника.

В указания от съда по реда на чл. 629б ал.1 от ТЗ срок, заинтересовани лица, както и длъжника, не са изявили желание да предплатят необходимата сума от 6000.00лв. за разноски по производството, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството да бъде спряно в хипотезата на чл. 632, ал.1 ТЗ.

Имуществото, което ще бъде открито след решението по чл. 632, ал.1 ТЗ следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на производството, поради което е необходимо да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.

Съдът като съобрази изхода от спора и обстоятелството, че държавна такса не е внесена първоначално по аргумент от чл.620, ал.1 от ТЗ, на основание същата разпоредба длъжникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 250.00лв. в полза на бюджета на Окръжен съд – Варна.