Решение № 68 от 02.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Пловдив, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. И. Въззивно търговско дело № 20245001000555 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 219/28.06.2024 г. по т.д. № 152/2023 г. на ОССтара Загора в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Банка ДСК”АД-гр. София против П. П. (P.) с идентификатор ....., роден на ...., адрес за кореспонденция съгласно договор: ............................. иск за сумата 9606,33 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва, дължима по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 26.02.2015 г., сключен между страните, начислена за периода от 28.07.2021 г. до 20.04.2023 г. вкл., като неоснователен, съответно, и в частта му за разноските.

Жалбоподателят „Банка ДСК“АД-гр.София моли решението да бъде отменено в обжалваната негова част като незаконосъобразно, неправилно по съображенията, изложени в подадената на 29.07.2024 г. въззивна жалба. Като ищец в производството пред окръжния съд банката е предявила искове с правно основание чл. 430,ал.1 от ТЗ и чл.79,ал.1 от ЗЗД за осъждане на 1 ответника да заплати на банката, освен сумата 75 656,94 лв. за дължима главница ведно със законна лихва върху нея и сумата 825,50 лв. за изискуема лихвена надбавка за забава, изчислена за периода от 28.07.2021 г. до 20.04.2023 г. вкл., така също и сумата 9 606,33 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва, изчислена за периода от 28.07.2021 г. до 20.04.2023 г. вкл., които суми са дължими съгласно сключения между страните на 26.02.2015 г. договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД поради допуснато неизпълнение от ответника като кредитополучател на задължението за плащане на дължими месечни погасителни вноски и обявяването затова на кредита за предсрочно изискуем от банката. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по въззивната жалба П. П. не е взел становище по нея, както и не е взел становище по иска.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

С подадената в съда на 24.04.2023 г. искова молба банката-ищец твърди, че съгласно сключен между нея и ответника П. П. на 26.02.2015 г. договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД тя е предоставила в периода 26.02.2015 г.-25.04.2018 г. на части и е била усвоена общо сумата 54 763,24 лв. Твърди, че срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Твърди, че за ответника крайният срок за обучението е бил месец юли на 2020 г., поради което гратисният период за плащане на погасителните вноски е до месец юли на 2021 г., а съобразно уговорката по чл.6 от договора първата падежна дата е 28.07.2021 г., след която дата кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 878,44 лв. Твърди, че съгласно договора за предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер 2 на 7% годишно, която се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализира годишно, поради което в периода от 26.02.2015 г. до 28.06.2021 г. банката е начислила лихва върху усвоените суми по кредита в размер общо на 20 893,70 лв.

Твърди, че от ответника не са извършени никакви плащания във времето от първата падежна дата след изтичане на гратисния период 28.07.2021 г. до подаването на исковата молба в съда. В исковата молба е изрично заявено, че банката-ищец счита целия непогасен остатък от задължението на ответника за предсрочно изискуем, считано от получаване от него на препис от исковата молба, с която и го кани да заплати предсрочно всички дължими суми по договора за кредит, посочени в исковата молба, а именно: изискуема главница в размер на 75 656,94 лв.; изискуема договорна (възнаградителна) лихва в размер на 9 606,33 лв., дължима на основание чл.7 от договора за кредит и начислена за периода от 28.07.2021 г. до 20.04.2023 г. вкл. върху усвоената част от кредита съобразно раздел IV от Общите условия; изискуема лихва за забава в размер на 825,50 лв., дължима на основание чл.17.1 от ОУ и начислена за периода от 28.07.2021 г. до 20.04.2023 г.включително, в размер на 10% върху просрочената главница (част от забавените вноски, представляваща главница), законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира за осъждане на ответника да заплати на банката тези суми.

С определение от 3.01.2024 окръжният съд приема, че на основание чл.47,ал.6 от ГПК на ответника П. П. следва да бъде назначен особен представител и с определение от 9.02.2024 г. назначава адвокат З. И. К.-Ц..

Препис от исковата молба е връчен на особения представител адвокат З. К.-Ц. на 12.02.2024 г.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са установени по делото твърдените от ищеца обстоятелства наличие на валидно правоотношение между страните по договор за целеви потребителски кредит, сключен съобразно специалните правила на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, усвояването на сумата 54 763,24 лв., изтичане на гратисния период, първа падежна дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период 28.07.2021 г., липса на плащане от кредитополучателя на дори една от дължимите месечни вноски. Затова съдът приема, че на основание чл.17.2 от ОУ към договора за кредит банката е 3 обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от получаване на препис от исковата молба от кредитополучателя, в случая – от назначения от съда особен представител на ответника адвокат З. Кълвачева на 12.02.2024 г.

Съдът преценява, че е дължима претендираната за главница искова сума 75 656,94 лв., която сума е формирана от главница плюс капитализирана лихва, защото съгласно чл.10.1 от ОУ за предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, посочена в договора за кредит, а съгласно чл.10.2 от ОУ лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно, поради което присъжда в полза на банката и в тежест на ответника тази сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпването на исковата молба в съда. Съдът счита, че допълнително начислената възнаградителна лихва от 9 606,33 лв. е начислена от банката отново на основание чл.7 от договора за периода от 28.07.2021 г. до 20.04.2023 г., като в този случай лихвата е била начислена повторно – веднъж е начислена на основание чл.10.1 и чл.10.2 от ОУ във връзка с чл.7 от договора и включена към главницата и втори път е начислена като възнаградителна лихва, поради което намира, че е неправомерно повторното начисляване от банката-кредитор на възнаградителна лихва в размер на 9 606,33 лв. за периода от 28.07.2021 г. до 20.04.2023 г. и отхвърля иска за присъждане на тази сума. Съдът приема, че е дължима сумата 825,50 лв. за лихва за забава върху дължимата главница на основание чл.17.1 от ОУ, начислена за периода от 28.07.2021 г. до 20.04.2023 г. вкл. в размер на 10% върху просрочената главница, поради което присъжда и тази сума в полза на банката-ищец и в тежест на ответника. Съдът присъжда с решението в полза на банката разноски съразмерно с уважената част на претенциите.

С подадената въззивна жалба банката-жалбоподател обжалва решението в частта му за отхвърлянето на претенцията за присъждане и на сумата 9 606,33 лв. като дължима договорна лихва за периода от 28.07.2021 г.

(изтичане на гратисния период) до 20.04.2023 г. (депозиране на исковата молба). Твърди, че неправилно окръжният съд е приел тази лихва да е начислена два пъти, първо на основание чл.10.1 и чл.10.2 от ОУ във връзка с чл.7 от договора и втори път като възнаградителна лихва. Заявява, че съгласно условията на договора между страните главницата и лихвата по кредита се издължават след изтичане на гратисен период, обхващащ времето от датата на 4 първото усвояване до изтичане на 1 година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит за съответната специалност, като лихвата по кредита се начислява върху усвоената част съгласно чл.7 от договора и т.10.1 от ОУ. Посочва, че присъдената от съда с решението възнаградителна лихва в размер на 20 893,70 лв. (заедно с главницата за усвоената по кредита сума 54 763,24 лв., общо 75 656,94 лв.) е изчислена за периода от 26.02.2016 г. до 28.06.2021 г., т.е. за времето на гратисния период, а сумата 9 606,33 лв. е възнаградителна лихва, изчислена за друг период, а именно за времето от 28.07.2021 г. до 20.04.2023 г. Заявява, че сумата 9 606,33 лв. е изчислена като резултат от величините главница 75 656,94 лв., действащ лихвен процент 7% и банкова година от 360 дни. Твърди, че друга лихва за периода от 28.07.2021 г. до 20.04.2023 г. не е претендирана, съответно, не е присъждана, а е присъдена лихва за друг, предходен период.

Претенцията на банката-ищец се основава на твърдението, че между нея и ответника П. П. при условията на чл. 430 от ТЗ във вр. с чл.17 от ЗКСД е сключен на 26.02.2015 г. представеният в копие с исковата молба договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, съгласно който договор банката е предоставила на кредитополучателя П. П. кредит за заплащане на такси за обучение, а той се задължава да го върне в срок от 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период (обхващащ времето от датата на първото усвояване до изтичане на 1 година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователноквалификационна степен), с падежна дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период 28-мо число на месеца, като за предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва до 7% на годишна база. Съгласно т.10 от договора, неразделна част от него са Общите условия, също надлежно приети и подписани от страните и представени в копие с исковата молба. Съгласно т.17.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, които последици настъпват след уведомление до клиента, ако законът го изисква. С исковата молба банката твърди, че 5 ответникът не е платил никакви суми за издължаване на кредита, като предвид липса на плащане на 21 поредни вноски за банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, което право тя упражнява с изявление в исковата молба. Окръжният съд е приел с обжалваното решение, че длъжникът П. П. е бил уведомен за изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, обективирано в исковата молба, с връчването й на назначения от съда негов особен представител-адвокат. Видно е от заключението на вещото лице С. Д. от 23.04.2024 г., изготвено в производството пред окръжния съд и прието в съдебното заседание на апелативния съд на 18.02.2026 г., че от кредитополучателя няма никакви погашения по кредита за периода от 1.01.2015 г. до 18.04.2024 г. Видно от приложените от банката-ищец към исковата молба в копия уверения за студентски кредит за студента П. П., срокът за полагане на последния държавен изпит е месец юни на 2020 г., поради което гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита изтича през месец юли на 2021 г. и първата падежна дата е 28.07.2021 г. Видно е също от заключението на вещото лице Д. от 23.04.2024 г., че в периода от 28.07.2021 г. до 28.03.2023 г. просрочените погасителни вноски са общо 21 за обща сума 18 447,24 лв.