Решение № 3344 от 09.05.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ………………… гр. София, 09.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА при секретаря Ирена

А. разгледа докладваното от с ъ д и я

Мартинова гражданско дело № 9566 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „АКЗ Б.“ ЕООД против ЗАД „ОЗК З.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 59 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 18.11.2014 г. негов служител З.Р.Т., на длъжност „монтьор турбинно оборудване“ при изпълнение на служебните си задължения, претърпява инцидент, при който получава термично изгаряне на глава, шия, тяло, горни и долни крайници, І-ІІІ степен, 90 % вследствие на което на 21.11.2014 г. умира. Твърди, че с Разпореждане № 152/13.02.2015 г. на ТП Б. на НОИ злополуката била призната за трудова. Твърди, че между него и ответника е сключен застрахователен договор за задължителна застраховка трудова злополука с полица № 0501-900-2014-00014 със срок на валидност

11.03.2014 г. до 10.03.2015 г., по която починалият вследствие на трудовата злополука служител на ищеца е бил застрахован за риска смърт в резултат на трудова злополука за срока на договора. Твърди, че към момента на настъпване на смъртта размерът на брутното трудово възнаграждение на починалия служител е било 1534,83 лева, като дължимото обезщетение е било в размер на 128925,72 лева. Твърди, че ответникът е бил уведомен за настъпилата трудова злополука и била образувана преписка по щета № 0501-900-0004-2014 и след представяне на всички необходими документи било определено и изплатено обезщетение в размер на 42630 лева на наследниците на починалия. Твърди, че наследниците на починалия са предявили срещу „АКЗ Б.“ ЕООД искове по чл. 200 от Кодекса на труда, като с Решение от 14.12.2016 г. по гр.д. № 1945/2015 г. по описа на Б.ки окръжен съд било определено обезщетение, от което били намалени сумите, платени като застрахователно обезщетение. Поддържа, че сумите, за които бил осъден са платени на наследниците на починалия служител, като с оглед обстоятелството, че застрахователят не е платил цялото застрахователно обезщетение, то платеното от ищеца застрахователно обезщетение е било в повече с 86295,72 лева. Поддържа, че с тази сума се е обеднил, а ответникът се е обогатил, като не я е платил като застрахователно обезщетение. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на исковата сума от датата на плащането, извършено от ищеца към наследниците на починалия служител, поради което е дължимо и обезщетение за забавено плащане в размер на 2711,44 лева за периода от 06.04.2017 г. до 27.07.2017 г.

Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 86295,72 лева, с която се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и сумата от 2711,44 лева – обезщетение за забавено плащане за исковия период. Претендира направените по делото разноски.

В отговора на искова исковата молба ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД оспорва предявения иск като твърди, че е определил застрахователно обезщетение като е съобразил размер на трудовото възнаграждение на починалия служител от 1015 лева и обстоятелствата, свързани с проявена от него груба небрежност при изпълнение на трудовите задължения, довело до настъпване на трудовата злополука. Поддържа, че работодателят също не е изпълнил задълженията си и поставил в риск служителя като не му е предоставил предпазни средства и не му е направил инструктаж. Поддържа, че не са изпълнени задълженията съобразно застрахователния договор и приложимите към него общи условия като не е уведомен своевременно от застрахования или ползващите се лица. Въвежда твърдения за виновно поведение на служители на трето на спора дружество. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. При условията на евентуалност оспорва предявения иск по размер, както и дължимостта на обезщетение за забавено плащане. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 30.08.2012 г. между „АКЗ Б.“ ЕООД и З.Р.Т.е сключен трудов договор, по силата на който Тотев е приел да изпълнява длъжността „монтьор турбинно оборудване“. Уговорено било основно трудово възнаграждение в размер на 1015 лева, както и допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит в размер на 38,4 % и 1,2 % за всяка година допълнителен трудов стаж.

На 10.03.2014 г. между „АКЗ Б.“

ЕООД-застраховащ и ЗАД „ОЗК З.“ АД – застраховател е сключен застрахователен договор с полица № 0501-900-2014-00014 за групова застраховка злополука, по силата на който застрахователят е поел задължението за застрахова работниците и служителите (по списък) за следните покрити рискове – смърт на застрахования в резултат на трудова злополука през срока на действие на договора, трайна загуба на работоспособност на застрахования в резултат на трудова злополука, временна загуба на трудоспособност в резултат на трудова злополука. Срокът на действие на застраховката е от 11.03.2014 г. до 10.03.2015 г. В приложения списък под № 442 е записан З.Р.Т.с брутно трудово възнаграждение в размер на 1534,83 лева към м. 02.2014 г.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 18.11.2014 г. от цех Турбинен на „Л.Е.и Г.Б.“ ООД е издаден наряд за извършване на Ремонт с притриване на уплътнителни лица на шибър Ду 250 на Ел 33 НН-5, кота 13,5 м. За извършване на ремонтната дейност е определена бригада с отговорен ръководител З.Т.. При демонтаж на съоръжение плиснала силна струя вода и е настъпила злополука, при която е пострадал служителят на „АКЗ Б.“ ЕООД, който е починал на 21.11.2014 г. в резултат на термично изгаряне на глава, шия, тяло, горни и долни крайници І-ІІІ ст. 90 %, тежък термичен шок и остра сърдечно съдова и бъбречна недостатъчност.

С Разпореждане № 152 от 13.02.2015 г. на длъжностно лице при Териториално поделение на НОИ – Б. декларираната злополука със З.Р.Т.е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 от Кодекса на труда.

Установява се от приетото по делото удостоверение за наследници № 94-01-41316/25.11.2014 г., издадено от Община Б., че З.Р.Т.е оставил като наследници по закон М.Ф.Т., Р.З.Т., Ж.З.Т.и Ф.З.Т..

Във връзка с настъпилата злополука при застрахователя ЗАД „ОЗК З.“ АД е образувана преписка по щета № 0501-900-0004-2014, като с писмо изх. № 16-337/29.04.2015 г. ищецът е уведомен, че на съпругата на починалия служител е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 42630 лева. Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че сумата е преведена на М.Ф.Т. на 16.02.2015 г.

С Решение № 483/14.12.2016 г. по гр.д. № 1945/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Б. „АКЗ Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на М.Ф.Т. сумата от 99342,50 лева, и на Р.З.Т., Ж.З.Т.и Ф.З.Т. по 69342,50 лева. При определяне на дължимите суми съдът е приложил разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от Кодекса на труда като е намалил обезщетението със сумата от 42630 лева платена като застрахователно обезщетение на наследниците на починалия З.Р.Т..

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че дължимите суми за обезщетение по чл. 200 от Кодекса на труда са платени на М.Ф.Т., Р.З.Т., Ж.З.Т.и Ф.З.Т..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал.

1 от Закона за задълженията и договорите, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. С исковата молба ищецът е въвел твърдения, че с неизпълнение на задължението си да плати дължимото застрахователно обезщетение се е обогатил, тъй като определеното обезщетение по чл. 200 от Кодекса на труда не е намалено с целия му размер, а само с определения от застрахователя и изплатен по-малък размер. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че е налице увеличаване на имуществото на ответника за сметка на неговото имущество, връзка между обедняването и обогатяването, липса на друга възможност за защита на нарушените му права.

От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че смъртта на З.Р.Т.е настъпила в резултат на трудова злополука, която представлява покрит риск по сключения застрахователен договор, както и че пострадалият е застраховано лице, чиито наследници имат право да получат застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от

Закона за здравословни и безопасни условия на труд работодателят има задължение за застрахова задължително за риск

„Трудова злополука“ за своя сметка работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, като условията и реда за това са уредени в Наредба за задължителното З. на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, приета с ПМС № 24/06.02.2006 г. Договорът за задължителна застраховка „Трудова злополука“ представлява договор в полза на трето лице по смисъла на чл. 22, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите - на работника или служителя, намиращ си в трудово правоотношение със съответния работодател. В този смисъл е и правната уредба, съдържаща се в чл. 231 от Кодекса за З.то (отм.). При настъпване на застрахователното събитие работодателят, в качеството му на застраховащ, може да иска от застрахователя заплащане на застрахователната сума в полза на застрахования или ползващите се лица. Поради това следва да се приеме, че груповата застраховка „трудова злополука“, каквато е процесната“ има освен обезщетителна функция по отношение на пострадалия или наследниците му, но има и обезпечителен характер спрямо работодателя – застраховащ. Именно заради това в чл. чл. 200, ал. 4 от Кодекса на труда е предвидено дължимото обезщетение от работодателя при настъпили неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука да се намалява с размера на получените суми по сключените договори за З. на работниците и служителите и работодателят дължи само разликата между действителния размер на обезщетението при трудова злополука и уговорената застрахователна сума по договора за застраховка „Трудова злополука“.

Следователно и независимо от това, че по делото се установява, че застрахователят е платил обезщетение в по-малък размер от уговорения и предвиден в чл. 8, ал. 2 от Наредба за задължителното З. на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, приета с ПМС № 24/06.02.2006 г. размер, както и че дължимото обезщетение на работодателя е намалено с тази по-малка сума, то не е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от Закона за задълженията и договорите. Това е така, тъй като отношенията между застраховащия работодател и застрахователя се уреждат въз основа на сключения между тях договор. Работодателят в качеството си на застраховащ има друг ред за защита, като е следвало да упражни правата си съобразно договора и при бездействие на наследниците на починалия служител е следвало да направи съответните си искания, съобразно уговореното в договора. В този смисъл, предявеният главен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед акцесорния характер на предявения иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане, той се явява също неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.

3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 505 лева, представляваща направени по делото разноски и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АКЗ Б.“ ЕООД, ЕИК

– *******, със седалище и адрес на управление ***, територия „Л.Н.Б.“ АД против ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 86295,72 лева (осемдесет и шест хиляди двеста деветдесет и пет лева и седемдесет и две ст.), представляваща неплатена част от застрахователно обезщетение по застрахователен договор за застраховка „трудова злополука“, сключен с полица № 0501-900-2014-00014 на наследниците на З.Р.Т., починал в резултат на трудова злополука и с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, както и иска с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 2711,44 лева (две хиляди седемстотин и единадесет лева и четиридесет и четири ст.), представляващ обезщетение за забавено плащане на главницата от 86295,72 лева за периода от 06.04.2017-27.07.2017 г. като неоснователни.