Решение № 429 от 30.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Пловдив, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330113921 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът К. Л. Х. е предявил против „Фератум България“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 5 лв. – частичен иск от общото задължение от 1 750 лв., представляваща недължимо заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание сума по Договор за потребителски кредит № ***/31.12.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.09.2025 г., до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***/31.12.2020 г., по силата на който страните са уговорили в полза на ищеца – кредитополучател, да бъде предоставена сумата в размер от 1 750 лв. при годишен процент на разходите от 49, 11 %, срещу насрещното задължение на длъжника да върне сумата на 12 месечни погасителни вноски.

Сочи, че в клаузата на чл. 5 от Договора е установено задължение за потребителя за сключване на договор за поръчителство с “Multitude Bank” в полза на ответника – кредитор. Твърди, че в договора за потребителски кредит не е посочен какъв е размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция, като след като е усвоил кредита в размер на сумата от 1 750 лв. ищецът установил, че освен заемната сума е начислена и такса за поръчителство – услуга, предоставена от партньор на „Фератум България“ ЕООД, в размер на сумата от 1 347, 50 лв. Излага съображения за недействителност на договора за кредит, тъй като дължимите вноски по 1 договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, като не е посочено, че сключването на договора за поръчителство представлява задължително условие за сключване на договора за кредит. Сочи, че в разпоредбата на чл. 5.3 от Общите условия е установено, че сключване на договора за поръчителство представлява възможност за повишаване на кредитоспособността и вероятността за одобряване на кредита. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Позовава се на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите, като не става ясно какви компоненти са включени в годишния процент на разходите и дали при определянето му е съобразено задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителство, която представлява разход по кредита.

Счита, че с включване на задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителство в годишния процент на разходите ще се достигне до нарушаване на ограничението, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди, че действителният годишен процент на разходите е в размер над 70 % Твърди, че поради невключване на задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителство в годишния процент на разходите по кредита, посоченият в договор процент не съответства на действително приложения. Сочи, че договорът за кредит е недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Излага съображения за недействителност на клаузата на чл. 5 от Договора, поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 9 ЗЗП и на основание чл. 10, ал. 2,чл. 10а, ал. 4 ЗПК и чл. 19, ал. 1 и ал.

4 ЗПК. Твърди, че е погасил изцяло задълженията си по договора в периода от 31.12.2020 г. до 31.12.2021 г. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск, като при евентуалното му отхвърляне се моли за уважаване на предявения при условията на евентуалност иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че предоставянето на поръчителство не представлява условие за сключване на договора за кредит, доколкото при кандидатстване за сключване на договор всеки потребител разполага с възможност да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, или да посочи поръчител, избран от него.

Счита, че исковете са недопустимо предявени против ответника, доколкото страна по договора за гаранция е Мултитюд Банк, което представлява самостоятелно юридическо лице, което предоставя услуги на територията на Република България. Поддържа, че договорът за гаранция е самостоятелно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна. Сочи, че ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство, предоставено от Мултитюд Банк (Малта), като след като се е 2 запознал с дължимите такси ищецът е подал заявление за сключване на договор за потребителски кредит. Твърди, че в полза на ищеца е предоставена преддоговорна информация. Счита, че исковите претенции не са подкрепени с убедителни писмени доказателства. Счита, че не е налице нарушение на чл.

143 ЗЗП, доколкото клаузата на чл. 5 от Договора посочва ясно избраната от ищеца опция, като последното е установено и в представения Стандартен европейски формуляр. Оспорва твърденията на ищеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото договорът за гаранция представлява възмездна услуга, която се предоставя от лице – различно от кредитодателя. Поддържа, че разходът по договора за гаранция не се включва в годишния процент на разходите, доколкото последният се дължи за възмездна услуга, която не е задължителна. Сочи, че обезпечението представлява резултат от оценката на кредитоспособността, като ищецът е имал време да избере обезпечение или съответно да се откаже от договора в 14-дневен срок, но не е упражнил това свое право. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/31.12.2020 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 1 750 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 2 152, 50 лв., в която е включено задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 402, 50 лв. Договорено е, че кредитът се издължава на 12 месечни вноски - с падеж на първата вноска на 30.01.2021 г. Установен е лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 49, 11 %.

В клаузата на чл. 5 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение за обезпечаване на задължението с поръчителство от Feratum Bank в полза на дружеството, като с одобряване на обезпечението от страна на дружеството, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. В тази клауза е обективирано изявлението на кредитополучателя, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстването за кредит.

По делото е представена, издадена от ответника, справка за осъществени плащания по договора от ищеца, от която се установява, че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът е погасил следните суми: сумата от 1 750 лв. за главница, сумата от 162, 98 лв. за лихва, сумата от 8, 75 лв. за такси по Тарифа и Общи условия и сумата от 379, 87 лв. – сума за 3 допълнително избрана услуга. Посочено е, че сумата за допълнително избрана услуга се дължи на лицето, предоставящо услугата, като кредиторът има право да нареди сумата към лицето, на което е дължима – в случай, че бъде изплатена на кредитора.

По делото не е представен Договор за гаранция (поръчителство), сключен между ищеца и Feratum Bank, със седалище и адрес на управление в Малта.

Обстоятелството, че такъв договор е сключен обаче се установява от съвкупната преценка на събраните в производството по делото доказателства.

От представения по делото Стандартен европейски формуляр към договора за кредит се установява, че като обезпечение по кредита е предвидено сключване на договор за поръчителство/гаранция, като при разходи по кредита, свързани с договора за кредит, е посочено възнаграждение по договор за гаранция в размер от 1 347, 50 лв. по договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, което не представлява задължително условие за сключване на кредита. Посочено е, че възнаграждението по договора за гаранция не се включва в годишния процент на разходите.

Доказателство за сключване на договора за гаранция е и обстоятелството, че ищецът е заплатил суми за погасяване на задължения по последния, посочени в справката за осъществени плащания като заплатени суми за допълнителни услуги.

Следва да се посочи, че с отговора на исковата молба ответникът не е оспорил, че за обезпечаване на задълженията по договора за кредит е сключен договор за гаранция/поръчителство с Feratum Bank, като в тази насока са изложени подробни съображения за начина на сключване на този договор и защо последният не представлява задължително условие за усвояване на заемната сума.

Съдът в производството по постановяване на делото установи, че с Решение № 1066/10.03.2025 г. по гр.д. № 14584/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по предявен от ищеца против ответника иск е прието за установено, че процесният договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/31.12.2020 г. е нищожен, поради противоречие с императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК.

Посоченото обстоятелство е не въведено като твърдение от страните и в производството по делото не е изискано представяне на заверен препис от решението, за да бъде съобразена неговата сила на пресъдено нещо.

Доколкото не са налице официални данни за влизане на решението в сила, макар в ЕИСС да не са налице данни за неговото обжалване, следва съдът в настоящото производство да пристъпи към самостоятелно разглеждане на въведените твърдения за недействителност на договора за кредит.

Между страните в производството е безспорно обстоятелството, че договорът за паричен заем е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и 4 договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.