Определение № 5076 от 25.02.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5076 гр. София, 25.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П.П.С като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20211110147761 по описа за 2021 година

ОПРЕДЕЛИ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

25.02.2022 година

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД град София

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав

На двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и втора година

В закрито заседание

ПРЕДСЕДАТЕЛ : П.П.С като разгледа докладваното от съдия П.П.С гражданско дело № 47761 по описа за 2021 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Т.С. ЕАД” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК *****, представлявано от изпълнителния директор А.А, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против Ч. Й. В., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.

”ЖЛ.М.1.БЛ.*”, бл.*,вх.*,ап.*, ап. 49. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 29.12.2020 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от общо 4 675,08 лв., от 1 която: сумата от 3 977,75 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 675,19 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 17.12.2020 г., сумата от 18 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 4,14 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 17.12.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к. ”ЖЛ.М.1.БЛ.*”, бл.*,вх.*,ап.*, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период, като сумата, която тя дължи възлиза на общо 4 675,08 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „ТАЕС Н.И ООД” ООД – гр. София за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Ч. Й. В., че ответникът дължи на „Т.С. ЕАД” ЕАД – гр. София сумата от общо 4 675,08 лв., от която: сумата от 3 977,75 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 675,19 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 17.12.2020 г., сумата от 18 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 4,14 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 17.12.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. С исковата си молба ищецът е направил искане за привличане в делото на „ТАЕС Н.И ООД” ООД – гр. София, в качеството му на трето лице помагач на ищеца, като излага съображенията си за наличие на правен интерес. Към исковата молба ищецът прилага писмени доказателства, прави доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ч. Й. В.. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва начина на начисляване на доставеното количество топлинна енергия с оглед липсата на данни за показанията от общите топломери и водомери от абонатната станция. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми за периода от месец май 2017 г. до месец ноември 2017 г. Позовава се на влязло в сила съдебно решение между страните. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски. С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства.

С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на 2 изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.

Предявена е искова претенция за установяване по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца суми за консумирана топлинна енергия от общо 4 675,08 лв., от която: сумата от 3 977,75 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 675,19 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 17.12.2020 г., сумата от 18 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 4,14 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 17.12.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.

415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения, като ищецът следва да докаже наличие на договорни отношения между страните, по силата на които ищецът доставя топлинна енергия на сградна инсталация в гр. София, ж.к. ”ЖЛ.М.1.БЛ.*”, бл.*,вх.*,ап.*, както и че ответникът е собственик или ползвател на жилище – апартамент № 49 на посочения адрес, размера на потребената от абоната топлинна енергия за претендирания период, както и размер на обезщетението за забавено плащане, а ответникът – направените възражения.

С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се споразумеят по отношение на повдигнатия пред съда спор, като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.

По отношение на искането на ищеца за конституиране на „ТАЕС Н.И ООД” ООД – гр. София, в качеството му на трето лице помагач на ищеца, и като съобрази направеното от ответника възражение, съдът намира така направеното искане за своевременно по смисъла на чл. 219, ал. 1 от ГПК, а също и за основателно, поради което следва да бъде уважено. В молбата си ищецът е обосновал правния си интерес от конституиране на третото лице.

По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:

Приложените към исковата молба на ищеца и отговора на ответника писмени доказателства, 3 следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. Направеното с исковата молба доказателствено искане по реда на чл. 190 от ГПК, съдът намира за допустимо, поради което и същото следва да бъде уважено. Основателни са и исканията на ищеца за допускане на исканите експертизи, поради което и същите следва да бъдат уважени. По направените от ответника оспорвания на документи съдът ще се произнесе в съдебно заседание след изслушване становището на ищеца.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК и чл. 219, ал. 1 от ГПК, Софийският районен съд, IIІ ГО, 155 състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ гр.д. № 47761/2021 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 24.03.2022 г., 10.05 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.

ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.

КОНСТИТУИРА „ТАЕС Н.И ООД” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Изгрев“, ул. ”Тинтява” № 15, с ЕИК *****, представлявано от Ичко Цанков Рачев, като трето лице помагач на страната на “Т.С. ЕАД” ЕАД - гр. София – ищец по предявената срещу Ч. Й. В. искова претенция за установяване по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от общо 4 675,08 лв., от която: сумата от 3 977,75 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 675,19 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 17.12.2020 г., сумата от 18 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 4,14 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 17.12.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

ПРЕПИС от това определение, както и от исковата молба, в която е направено искане за конституирането на трето лице помагач, да се връчи на „ТАЕС Н.И ООД” ООД – гр.

София.

УКАЗВА на „ТАЕС Н.И ООД” ООД – гр. София, може да вземе становище найкъсно до съдебно заседание.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявена е искова претенция от „Т.С. ЕАД” ЕАД - гр. София, против Ч. Й. В., при участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „ТАЕС Н.И ООД” ООД – гр.

София, за установяване по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от общо 4 675,08 лв., от която: сумата от 3 977,75 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 4

675,19 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 17.12.2020 г., сумата от 18 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 4,14 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 17.12.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ч. Й. В., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни, излагат се подробни съображения.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.

415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:

Ищецът е доставчик на топлинна енергия, наличие на договорно отношение между етажната собственост в гр. София, ж.к. ”ЖЛ.М.1.БЛ.*”, бл.*,вх.*,ап.*, и „ТАЕС Н.И ООД” ООД – гр.

София за извършване на топлинно счетоводство.

УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже наличие на договорни отношения за доставка на топлинна енергия за сградната инсталация в гр. София, ж.к. ”ЖЛ.М.1.БЛ.*”, бл.*,вх.*,ап.*, както и че ответникът е собственик или ползвател на жилище – апартамент № 49 на посочения адрес, размера на потребената от абоната топлинна енергия за претендирания период, както и размер на обезщетението за забавено плащане, а ответникът следва да докаже фактите, на които основава възраженията си.