Решение № 2858 от 28.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2858 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Х. при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Х. Въззивно гражданско дело № 20251100510691 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба с вх. № 288560/01.09.2025 г. от „ Топлофикация София“ ЕАД срещу Решение № 15955/15.08.2025 г. постановено по гр.д. № 41356/2024 г., в частта с която са отхвърлени исковете предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. Л. Х. за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата над уважената част от 1251.20 лв. до пълния претендиран размер от 2 502,39 лв, представляваща главница за топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; сумата над уважената част от 154,25 лв. до пълния претендиран размер от 308,50 лв., представляваща мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 13.03.2024 г.; сумата над уважената част от 24,06 лв. до пълния претендиран размер от 48,12 лв., представляваща главница за услуга „дялово разпределение“; сумата над уважения размер от 4.83 лв. до пълния претендиран размер от 9,65 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 16.07.2021 г. до 13.03.2024 г. В частта с която предявените искове са уважени решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на СРС е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като се излагат следните съображения: СРС неправилно приел, че задължението за плащане на топлинна енергия е на собствениците на имота - П. Х. и Е. Х.а въз основа на договора им за придобиване на собственост от 18.12.1997 г., тъй като по делото била представена молбата за откриване на партида, подадена от П. Х. въз основа на която, ответника станал клиент на "Топлофикация София" по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния апартамент.

Счита, че в случая е налице сключен договор, въз основа на който ответникът дължи цената за доставената топлинна енергия през времетраенето на договора. Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

1

В законустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от П. Л. Х., в който се излага становище за нейната неоснователност. Твърди се, че топлоснабдения имот е съсобствен при равни квоти (1/2 идеална част), поради което правилно първата инстанция е уважила иска до ½ от претендирания размер. Счита, че обстоятелството, че ответника е подписал при откриване на партидата договора за доставка на топлинна енергия не води до извода, че той е задължен за цялата стойност на енергията в цялото жилище, защото не е установена солидарност на задължението с другия съсобственик.

Трето лице помагач не взема становище.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Пред първата инстанция са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.422,ал.1 от ГПК с които ищецът е искал от съда да бъде признато за установено, че ответника му дължи следните суми : 2 502,39 лв. главница за доставено, но незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. София, **** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г..;

308,50 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 13.03.2024 г.; 48,12 лв. главница за услуга „дялово разпределение“ (ДР) за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г..; 9,65 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 13.03.2024 г.

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че доколкото процесния имот е съсобствен, то отговорността на ответника е ограничена до ½ от претендираните суми, поради което е уважила предявените искове до ½ от претендирания размер.

По оплакванията направени във въззивната жалба съдът намира следното: Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. От приетия по делото договор за продажба на недвижим имот, сключен на 18.12.1997 г., се установява, че 2

Столична община, район „Младост“ е продала на Е. Ю. Х.а и П. Л. Х. недвижими имот представляващ апартамент № 75, находящ се в ж.к. ****. Доколкото по делото липсват доказателства Е. Х. и П. Х. да са съпрузи, то следва да се приеме по аргумент от чл.30,ал.2 от ЗС, че квотите в съсобствеността им са равни. От молба за откриване на партида от 25.05.1995 г. се установява, че ответника е поискал да му бъде открита партида за процесния имот, в качеството му на наемател, преди да придобие имота в съсобственост през 1997 г.

В ТР №2/2017 г. на ОСГК е посочено, че собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сгради дължат цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, като изрично е посочено, че това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г.

В мотивите на тълкувателното решение е разяснено и , че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От изложените постановки в посоченото тълкувателно решение е видно, че е възможно и трето лице да дължи цената за доставената топлинна енергия до топлоснабдения имот, ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот. Настоящият случай обаче не е такъв. Видно от събраните по делото доказателства ответникът е поискал откриването на индивидуална партида, като наемател на процесното жилище на основание чл.5,ал.1, т.2 от Наредба № 1 за ползуване на топлинна енергия ( отм.). След това обаче ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот и от този момент (18.12.1997 г., когато е сключен договор за продажба на имота) е започнал да дължи цената на доставената топлинна енергия в качеството си на собственик на имота, на основание чл.

106а, ал.4 ЗЕЕЕ (обн. ДВ бр.64/16.07.1999 г., (отм.) ДВ бр.18/05.03.2004 г.), а в последствие на основание чл.153,ал.1 от ЗЕ. Този извод се налага от обстоятелството, че нормативната уредба допуска едно лице да дължи цената на доставената топлинна енергия в качеството му на собственик / вещен ползвател на имота или в качеството му на ползвател на договорно основание, ако е сключил договор с топлопреносното предприятие, но не съществува възможност едно лице да дължи цената на доставената топлинна енергия едновременно като собственик и като ползвател на договорно основание.

3

Възможно е едно лице първоначално на дължи цената на доставената топлинна енергия в качеството си на наемател въз основа на сключен договор с топлопреносното предприятие, но след като придобие собствеността върху същия имот, той спира да дължи цената на топлинната енергия в качеството си на наемател и започва да я дължи в качеството си на собственик на основание чл.153,ал.1 от ЗЕ. Възможно е и едно лице първоначално да дължи цената на доставената топлинна енергия в качеството си на собственик на основание чл.153,ал.1 от ЗЕ, но ако продаде имота, продължи да живее в него като наемател и сключи договор с топлопреносното предприятие, то той ще спре да дължи цената на доставената топлинна енергия в качеството си на собственик и ще започне да я дължи в качеството си на наемател. Всичко това е следствие от обстоятелството, че едно лице не може да дължи цената на доставената топлинна енергия в топлоснабден имот едновременно като собственик и като ползвател на договорно основание.

В конкретния случай, ответника е дължал цената на доставената топлинна енергия в качеството си на наемател на имота в периода от 25.05.1995 г. ( когато е подал молбата за откриване на индивидуална паритида) до 18.12.1997 г., когато е придобил право на собственост върху същия имот. След 18.12.1997 г. ответникът е започнал да дължи цената на доставената топлинна енергия в качеството си на собственик на имота. Доколкото по делото е безспорно, че процесния имот е придобит от Е. Х.а и П. Х. при равни квоти ( по 1/2 идеална част), то същите отговарят разделно и съобразно квотите си в съсобствеността за задълженията към ищцовото дружество- арг. от чл.30,ал.3 от ЗС. От изложеното следва, че Е. Х.а и П. Х. отговарят разделно по ½ за задълженията към ищеца. С оглед на изложеното правилно първата инстанция е отхвърлила исковете на ищеца за горницата над ½ от претендирания размер.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на спора на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 150 евроадвокатско възнаграждение. Направеното от насрещната страна възражение за прекомерност не е основателно, доколкото претендираното от въззиваемия възнаграждение е под предвидения в НМРАВ минимум и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15955/15.08.2025 г. постановено по гр.д. № 41356/2024 г. по описа на СРС, 34 състав в обжалваната част.

4

В останалата част Решение № 15955/15.08.2025 г. постановено по гр.д. № 41356/2024 г. по описа на СРС, 34 състав не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА , на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046 да заплати на П. Л. Х., с ЕГН: ********** сумата от 150 евро, представляваща разноски в производството пред СГС.