Определение № 455 от 03.08.2026, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 365/2026
- Вид
- Определение № 455
- Подписан
- 03.08.2026
- В сила
- 03.08.2026
- Състав
- АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, ДИАН МИЛЕНОВ НЕДЕЛЧЕВ, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, 250 и 251 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, 250 и 251 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, 250 и 251 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405-408 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405-408 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 406, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405-408 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405-408 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 5 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 455 гр. В.., 03.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В.., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: А.М.П.
Членове:
В.Й.М.
Д.М.Н. като разгледа докладваното от Д.М.Н. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500365 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 407, ал. 1 във вр. с чл. 278 ГПК.
Въззивният съд е сезиран с частна жалба, депозирана от „***“ АД.
Жалбоподателят излага, че на 08.06.2026 г. получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20268510402183/26, образувано въз основа на изпълнителен лист № 31/01.06.2026 г. Твърди, че този изпълнителен лист е издаден въз основа на определение № 108/12.03.2026 г. на РС-Б., отменено от ОС-в.. Предвид изложеното, счита, че посоченото в изпълнителния лист определение не е влязло в законна сила и не представлявало годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК. Моли съдът да отмени разпореждането за издаване на изпълнителен лист и да обезсили същия.
В предвидения срок е постъпил отговор, в който се посочва, че се касае за очевидна фактическа грешка при изписването в титулната част на изпълнителния лист.
Не се оспорва, че определение № 108/12.03.2026 г. по гр.д. № 51/26 на РС-Б. е отменено с определение на ОС-в., но действително годно изпълнително основание съществувало и това било именно влязлото в законна сила и окончателното произнасяне на въззивния съд, а именно определение № 185/14.04.2026 г. по в.ч.гр.д.
№ 115/26 на ОС-в., I-ви въззивен граждански състав, с което частният жалбоподател бил осъден да заплати адвокатско възнаграждение. Излага, че е депозирал молба до РС-Б., с която се иска поправка на очевидната фактическа грешка. Доколкото се касае за технически порок, моли частната жаба да бъде оставена без уважение.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Районен съд - Б. е бил сезиран с искова молба, депозирана от М. П. П. срещу „***“ АД. С определение № 108/12.03.2026 г. по гр.д. № 51/26 първоинстанционният съд е прекратил производството в частта относно предявения иск с посочено правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22, вр. с чл. 10 ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, чл. 19 ал. 5 ЗПК. В предвидения срок този съдебен акт е обжалван и с определение № 185/14.04.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 115/26 по описа на ОСВ.., въззивният съд е отменил обжалваното определение и е върнал делото за 1 продължаване на съдопроизводствените действия. ОС-в. е осъдил „***“ АД да заплати на ищеца сторените от него съдебни разноски за държавна такса в размер на 6,52 евро, както и сумата в размер на 102,26 евро за адвокатско възнаграждение. Въззивният съдебен акт е окончателен и е влязъл в законна сила.
При това положение, на 01.06.2026 г. РС-Б. е издал изпълнителен лист № 31, в титулната част на който е посочил, че същият е издаден въз основа на влязло в законна сила и подлежащо на изпълнение определение № 108/12.03.2026 г. по гр.д. № 51/26 по описа на РС-Б..
При така установеното от фактическа страна, Окръжен съд-в. приема от правна страна следното:
Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в чл. 404, т. 1 ГПК изпълнителни основания е регламентирано в чл. 405-408 ГПК. При произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист, проверката, която дължи компетентният съд, е относно правото за принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу посочения длъжник по изпълняемото право, установено в съответното изпълнително основание. В производството по издаване на изпълнителен лист проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право. Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При произнасяне по молба по чл. 405, ал.
1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение (Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС).
В случая, не е налице нарочно разпореждане за издаване на изпълнителен лист.
Въпреки това, обстоятелството, че изпълнителен лист е бил издаден сочи на наличие на правен интерес от обжалване на това действие на съда дори при липса на изрично разпореждане за издаването му. Действително разпоредбата на чл. 407, ал. 1 ГПК предвижда възможност за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, но ако съдът не е постановил подобен акт, това обстоятелство само по себе си не би могло да лиши страната от възможността да обжалва издаването на изпълнителния лист. Предмет на обжалване по реда на чл. 407, ал. 1 ГПК в подобна хипотеза е самото издаване на изпълнителен лист (така определение № 90 от 08.03.2011 г. по гр. д. № 57/2011 г., ІІ Г. О. на ВКС).
Ето защо, частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав приема, че действително в процесния изпълнителен лист е налице погрешно посочване на влязлото в сила определение - вместо съдебния акт на въззивната инстанция е посочен този на първоинстанционния съд. Въпреки това обаче, не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото (вкл. при служебно извършена проверка), че е налице годно изпълнително основание, а именно: влязлото в законна сила определение № 185/14.04.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 115/26 по описа на Окръжен съд-в.. Обстоятелството, че е налице техническа грешка при изписването в титулната част на изпълнителния лист не следва да има за последица отмяната на разпореждането за издаване на изпълнителен лист и 2 неговото обезсилване. Напротив, законодателят изрично е предвидил, че в производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат съответно чл. 247, 250 и 251 ГПК - арг. чл. 406, ал. 4 ГПК. Следователно, налице е процесуалната възможност за отстраняване на техническия порок.
При това положение, депозираната в настоящото производство частна жалба следва да бъде оставена без уважение. В горепосоченото ТР № 5/12.07.2018 година, постановено по т. д. № 5/2015 година на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал. 1 от ГПК, без да се прави разграничение дали се касае до уважаване на молбата или до отказ това да бъде направено. Предвид това, производството по издаване на изпълнителен лист е двуинстанционно такова и постановеното по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивно определение влиза в сила от момента на постановяването си и правилността му не може да бъде проверявана в касационното производство.
Предвид изложеното, Окръжен съд-в.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 4137/11.06.2026 г., депозирана от „***“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. *******, представлявано от К.И.К., срещу Разпореждане по гр. д. № 51/26, по описа на Районен съд - Б. за издаване на изпълнителен лист № 31/01.06.2026 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3