Решение № 502 от 23.01.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ .................... гр.София, 23.01.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4683 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от С.Н.П., с която срещу З.Л.И. АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът отправя искане, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди в размер на 50000.00 лв., предявен като частичен иск от сумата 80000.00 лв., претърпени в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП, станало на 23.09.2014 г. около 11.55 часа на път ІІІ-4072 П.-Стражица при 3.150 км. по вина на водача на лек автомобил Деу с рег.№ ВТ *****- П.Д.Т., който нарушил правилата за движение по пътищата: не контролирал управляваното от него МПС, не съобразил скоростта си с пътните условия, в резултат на което навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал челен удар с движещия се правомерно лек автомобил Форд Фиеста с рег.№ ********управляван от С.Н.П.. Вследствие на удара, били причинени телесни повреди на водача П..

Претендира законна лихва върху сумата от датата на увреждането – 23.09.2014 г. до окончателно изплащане на сумата.

Поддържат твърдения, че във връзка с

ПТП са му били причинени травматични увреждания, във връзка с които понася болки и страдания, като описва подробно същите.

Във връзка с ПТП било образувано ДП № 179/2014 г. по описа на РУ-Полиция-гр.Стражица.

В срока по чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който изразява становище по исковете.

Оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва механизъм, причинна връзка между ПТП и травмите, които ищецът твърди, че са му били причинени. Прави възражение, че в резултат на произшествието на пострадалия не са били причинени „сътресение на мозъка“ и „счупване на гръдната кост“. Оспорва настъпване на локална инфекция представляваща рана с диаметър 5 см на дясно ходило на ищеца.

Оспорва фактическите твърдения за продължителност на лечения и възстановителен процес във връзка с нараняванията от ПТП.

Прави възражение, че вина за ПТП не носи водача на лекия автомобил Деу. Твърди, че вина за ПТП носи и ищецът, като водач на лекия автомобил Форд Фиеста.

Оспорва, като завишена по размер претенцията, като несъответна на принципа за справедливодст и на причинените телесни увреждания.

Изразява становище, че ДП е висящо и не е определена по задължителен начин вината за ПТП.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди /болки и страдания от травматични увреждания/ в посочения размер причинени му в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП.

Чрез представените в производството писмени доказателства – част от досъдебно производство № 179/2014 г. по описа на РУ-Полиция-гр.Стражица, НАХД № 792/2016 г. по описа на РС Горна Оряховица, прекратено с определение на съда от 19.12.2016 г., между които протокол за оглед на местопроизшествие, скица и албум на местопроизшествието, констатациите на АТЕ /първоначална и допълнителна/ и показанията на свидетеля М.Р.М., свидетеля П.Д.Т. – водач на лекия автомобил Деу /преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК с оглед вероятната му заинтересованост от изхода на спора/, свидетеля С. Ц. С. – /работил в органите на МВР към момента на настъпване на произшествието/ се установява, че на 23.09.2014 г., около 11.55 часа на третокласен път III - 4072, гр. Стражица - гр. П. е настъпило ПТП с участници лек автомобил „Деу Нубира“ с peг. № ВТ *****, управляван от свидетеля П.Д.Т. и лек автомобил „Форд Фиеста“ с peг. № ********управляван от ищеца С.Н.П..

Установява се, че ПТП е настъпило при следния механизъм:

В посока с.

Николаево /преди гр. П./ се движил лек автомобил „Деу Нубира“ с peг. № ВТ *****, управляван от свидетеля П.Д.Т. със скорост от порядъка на 43 км/ч в условия и силен дъжд при, мокър асфалт и наклон на изкачване - 7%. При приближаване на км 3 + 150 навлязъл в десен завой.

В обратна посока се движил лек автомобил „Форд Фиеста“ с peг. № ********управляван от С.Н.П. със скорост около 40 км/ч при наклон на спускане и предстоящ ляв завой.

При движение преди завоя, л.а. „Форд Фиеста“ започнал да приплъзва със задни колела, като предните неконтролирано се насочили в посока наляво, при което водачът предприел действия за овладяването му. В процеса на овладяване на автомобила, същият е заемал и движил и в двете пътни ленти. Водачът овладял, автомобила когато същият вече е навлязъл в кривата на завоя и заел разположение на връщане в дясната за него пътна лента.

При приближаване на мястото на удара л.а. „Деу Нубира“ се отклонил наляво и се движил по коридор около мислената разделителна линия.

В този момент настъпил удар между автомобилите на място с определените координати - с предните им части с препокриване на около 1,20 м.

При удара всеки от автомобилите навлязъл с левия си габарит в насрещната за него пътна лента и леко косо разположени с надлъжните си оси спрямо мислената осева линия на пътното платно. Ударът за автомобилите поотделно бил челен кос, при което били увредени части от двата автомобила, описани при огледа им.

След удара и сравнително ниската сумарна скорост, двата автомобил се отблъснали и заели положението, в което са описани по досъдебното производство: л.а. „Деу

Нубира“ отблъснат назад на около 1,0 м с предна част насочен косо наляво към пътното платно, считано за посоката му на движение и задна част частично върху десния за него банкет; л.а. „Форд

Фиеста“ - след удара променил посоката си косо наляво, като масовият му център изминава около 0,5 м, насочен с предна част по посоката си на движение косо на пътното платно и задна част върху левия за него банкет.

След удара, автомобилите били изместени: л.а. „Деу“ - от водача му и л.а. „Форд“ - от пристигнали други водачи на местопроизшествието.

При този удар с предните части от двата автомобила изтичат течности и натрошават пластмаси от предните брони и стъкла от фарове и мигачи, разпилени между тях в зона около мислената разделителна линия.

Според констатациите на АТЕ произшествието е било непредотвратимо при скоростите на движение, с които двамата водачи са управлявали автомобилите. При движение със скорост до разрешената за пътния участък - 30 км/ч, водачите са имали техническа възможност за предотвратяване настъпването на произшествие чрез своевременно и едновременно аварийно спиране на управляваните от тях автомобили.

Според експерта по АТЕ, произшествието е било предотвратимо при управление на автомобилите от двамата водачи по дясната за всеки от тях пътна лента, без да навлиза в насрещната пътна лента, което е било възможно в конкретната пътна обстановка и ситуация.

Причините за настъпване на процесното ПТП се свеждат до:

- навлизането на всеки един от автомобилите в насрещната пътна лента при срещуположното им движение по кривата на завоя;

- движение на двата автомобила поотделно със скорост над разрешената за пътния участък - 30 км/ч.

Според АТЕ, доколкото към момента на настъпване на удара между автомобилите, водачът на л.а. „Форд Фиеста“ е бил вече овладял неустойчивото движение на автомобила си и е бил в процес на заемане на дясната за него пътна лента, то, това негово състояние към момента на удара, определя и възможността за водача на л.а. „Деу Нубира“ да предотврати настъпването на сблъсъка.

Водачът на л.а. „Деу Нубира“ е разполагал с професионална възможност да не допусне ПТП, ако беше управлявал автомобила в пътната лента, по която се е движил преди навлизането в завоя - в дясната за него пътна лента.

В с.з. на

26.04.2017 г. инж.К.Г. /експерт по АТЕ/ допълва, че ПТП е станало в лошо време, валяло е дъжд и не са оставени следи. Освен това автомобилите са били изместени, за да не пречат на движението, което допълнително създава затруднения при установяване механизъм на ПТП. За точно установяване място на удара експертът е съобразил от една страна уврежданията по двата автомобила, регистрираните на пътното платно отломки от стъкла от счупени фарове, струйки от изтекла течност от двата автомобила. Посочените, според експерта, обективни данни дават основание за обосноваване на направения извод в АТЕ, че и двата автомобила поотделно са навлезли в насрещната пътна лента. Доколкото в случая в този участък няма пътна маркировка може да се говори за мислена осева /разделителна/ линия на пътя.

Чрез констатациите на допълнителна АТЕ се установява, че при скоростите, с които са се движели двете МПС в конкретно създадената пътна ситуация, водачът на лекия автомобил Деу Нубира е имал техническа възможност да се размине безконфликтно с насрещно движещия се лек автомобил Форд Фиеста навлязъл с около 0.50 м. в пътната му лента, ако се бе движил на разстояние до 1.07 м. от десния край на пътното платно, считано за посоката му на движение към гр.П..

Чрез показанията на свидетеля М.Р.М. се установява, че в деня на произшествието, малко преди да настъпи пътували в посока от гр.Стражица за гр.П.. Валял много дъжд. На пътя за село Николаево на голям завой ги изпреварила една сива кола след което видял че е катастрофирала два завоя по-надолу. Втората кола, в която се била ударила сивата била Форд. В сивата кола нямало пострадали, а в другия лек автомобил Форд водачът бил кръв и му помогнали /извадили го/ от автомобила. След това изместили лекия автомобил Форд, за да не пречи на движението. Обадили се на тел.112, извикали и линейка. Фордът бил в неговата си лента. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля М., че ударът между двата автомобила е настъпил в платното за движение на лекия автомобил Форд, доколкото същият не е възприел това обстоятелство непосредствено. Освен това, както се установява от констатациите на АТЕ в този пътен участък не е имало пътна маркировка, която да разграничава двете пътни ленти за насрещно движение.

Чрез показанията на свидетеля С. Ц. С. /работил в органите на МВР към момента на настъпване на произшествието/ се установява, че при посещение на мястото на произшествието и двата автомобили били преместени, поради натовареното движение. Валяло много дъжд. Пострадал бил водачът на лекия автомобил Форд, който бил седнал в колата и бил целия в кръв, оплаквал се от болки в областта на гръдния кош. Счупените части от автомобилите – кал, антифриз, парчета от фарове, броня били в платното за движение на лекия автомобил Форд. В участъка нямало разделителна линия, но при съобразяване мислената такава осева линия тези частици били в платното за движение на лекия автомобил Форд. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля С., че ударът между двата автомобила е настъпил в платното за движение на лекия автомобил Форд, доколкото същият не е възприел това обстоятелство непосредствено. Освен това, както се установява от констатациите на АТЕ в този пътен участък не е имало пътна маркировка, която да разграничава двете пътни ленти за насрещно движение.

Чрез показанията на свидетеля П.Д.Т. – водач на лекия автомобил Деу /преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК с оглед вероятната му заинтересованост от изхода на спора/ се установява, че преди да настъпи ударът с лекия автомобил Форд не е имал видимост напред заради полегнали храсти. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Т., че ударът е настъпил в лентата за движение на управлявания от него автомобил Деу, доколкото в тази част същите противоречат на констатациите на приетата като обективно и професионално изготвена АТЕ. Последните се основават на установените обективни данни в производството – уврежданията на автомобилите и следите от настъпилия удар – останали частици от увредените части на двата автомобила.