Решение № 78 от 25.05.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Бургас , 25.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева

Върбанова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова в присъствието на прокурора Гергана Стоянова Илиева (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско дело № 20212100500457 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България против Решение № 260079 от 15.01.2021 г., постановено по гр. дело № 5848/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е уважил частично предявените от С. В.

П., ЕГН ********** обективно съединени искове, с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение по бързо производство № 434ЗМ -837/2019 г. по описа на II РУ на ОДМВР – Бургас, б. пор. № 3036/2019 г. по описа на БРП, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК с постановление на прокурор от БРП от 04.03.2020 г., в сила от 12.03.2020г., като иска за неимуществени вреди е уважен до размер от 1000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба на 27.08.2020 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлен за горницата над 1000 лева до пълния претендиран размер от 2000 лева. Съответно искът за имуществени вреди съдът е уважил до общата сума в размер 824,49 лева и е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 3492,19 лева. Присъдената сума в 1 размер на 824,49 лева представлява обезщетение за следните имуществени вреди: заплатено адвокатско възнаграждение за защита по бързото производство - 500 лева; стойността на закупен на 15.12.2019 г. самолетен билет за пътуване от България за Германия - 35,99 лева и неполучено трудово възнаграждение за периода 16.12.2019 г. -23.12.2019г. в размер на 288,50 лева, като е присъдена и законната лихва за забава върху сумата от 824,49 лева, считано от 27.08.2020 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлената част от претенцията за имуществени вреди над сумата от 824,49 лева до пълния претендиран размер от 3492,19 лева включва следните суми: 155 лева – възнаграждение за вещите лица, изготвили заключението по химическата експертиза в хода на наказателното производство, сумата от 200 лева, представляваща разликата над присъдената част от 500 лева от общо заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева; сумата от 146,65 лева – двупосочен билет за пътуване от Германия до България , закупен на 24.01.2020 г.; сумата от 146,65 лева – двупосочен билет за пътуване от Германия до България, закупен на 28.02.2020 г. и сумата от 2307,90 лева, представляваща разликата над присъдената част от претенцията за заплащане на неполученото трудово възнаграждение за периода от 24.12.2019 г. до 15.02.2020 г. С обжалваното решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 192,74 лева, представляваща разноски по делото.

С жалбата се претендира атакуваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, или евентуално да се намали размера на обезщетението. На първо място въззивната страна заявява, че Прокуратурата на Република България не е пасивно легитимирана да отговоря за вреди от действия, извършени от полицейските органи, по реда на ЗМВР и ЗДвП, и то преди образуване на наказателно производство. Посочени са и конкретните действия, за които въззивникът счита, че не следва да носи отговорност, а именно: полицейската проверка, извършена спрямо ищеца при спиране на автомобила, съставяне на акт за установяване на административно нарушение, издаването на заповед за отнемане на свидетелство за управление и контролния талон, както и за задържането по реда на чл. 72, ал. 1 т. 1 от ЗМВР и извършения обиск в тази връзка. Посочва се, че призоваването на ищеца в качеството му на обвиняем също било извършено от полицейски служител, без последния да е разполагал с такива правомощия, тъй като към този момент е липсвало постановление за привличане на обвиняем, съставено и одобрено по надлежния ред. В хода на самото досъдебно производство, с участието на ищеца не били извършвани никакви процесуални действия или такива по разследването, поради което се заявява, че отговорността на Прокуратурата била необосновано ангажирана.

В жалбата се посочва, че изразът „обвинение в извършване на престъпление“, използван в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ следва да се тълкува в тесния му наказателнопроцесуален смисъл, а не да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, като се подчертава, че в случая ищецът не е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.

343б, ал. 3 от НК и по отношение на него не е прилагана мярка за процесуална принуда.

Настоява се, че в случая не е налице и хипотезата на чл. 356, ал. 4 от НПК, тъй като с 2 ищецът не били провеждани никакви процесуални действия или такива по разследването.

Оспорва се претенцията за имуществени вреди поради пропуснат полет, тъй като след освобождаването му ищецът имал достатъчно време да се придвижи до летището в град Варна. Необосновано съдът бил присъдил обезщетение за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за защита по наказателното дело, тъй като по делото липсвали събрани доказателства в подкрепа на тази претенция. Възразява се и срещу определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, като съдът не бил взел предвид кратката продължителност на производството, както и обстоятелството, че с участието на ищеца не били извършвани никакви действия. С жалбата не се отправят доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемия С. В. П., чрез упълномощения си представител адв. Андонов, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Намира, че правилно съдът е уважил исковете, тъй като по делото било доказано осъществяването на фактическия състав за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България, в качеството й на правозащитен орган.

На основание чл. 263, ал. 2 от ГПК, в срока за отговор, ищецът е упражнил и правото си на насрещна въззивна жалба, с която оспорва първоинстанционното решение, в отхвърлителната му част, като намира, че присъдените суми, представляващи обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са значително занижени. Настоява, че поради отнемане на свидетелството му за управление на МПС бил загубил работата си в Австрия, като независимо от това, че не заемал длъжност „шофьор“, то свидетелството за управление му било нужно, както за да се придвижва от адреса си по местоживеене до работното си място, така и за изпълнение на служебните му задължения. По изложените в насрещната въззивна жалба доводи решението в отхвърлителната му част се оспорва като необосновано и се иска предявените искове да бъдат уважени в пълен размер. Също не заявява искания по доказателствата. Претендира разноски и за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК ответната страна по насрещната въззивна жалба Прокуратурата на Република България не депозира писмен отговор.

Съдът намира подадените жалби - въззивна и насрещна въззивна жалби, за редовни и допустими – същите са подадени от лица, имащи правен интерес от обжалването, в законоустановения срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване акт.

При служебната проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което подадените жалби следва да бъдат разгледани по същество.

С искове, предявени първоначално пред Административен съд Бургас и насочени срещу ОДМВР Бургас, ищецът С. В. П. претендира заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат на редица 3 действия, осъществени в рамките и по повод на образувано срещу него наказателно производство /ДП №434 ЗМ-837 по описа на 02 РУП Бургас/.

В исковата молба са изложени твърдения за това, че на 15.12.2019 г., около 13:15 часа, ищецът и приятелката му, докато се придвижвали с управлявания от нея лек автомобил, били спрени за проверка от полицейски служители на Второ РУП –МВР, като след изискване на документите им за самоличност, и двамата били тествани за употреба на алкохол. Проверката на документите продължила повече от 10 минути, което дало повод на ищеца да отиде до патрулния автомобил и да уведоми проверяващите, че му предстои пътуване със самолет няколко часа по – късно от летището в град Варна, за което има закупен билет. Полицейските служители, с груб тон му заявили, че проверката ще се забави и го предупредили да не задава въпроси, за да не стане по – зле. Около 14.00 часа С.П. отново попитал какво става, в отговор на което му било разпоредено да се обърне с гръб и му били поставени белезници на ръцете. В това положение стоял докато на място пристигнали служители на КАТ, които извършили проверка на П. за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер Драг тест 5000. Резултатът от теста бил положителен, реагирал на амфетамин. С оглед на това полицейските служители веднага връчили на ищеца заповед за задържането му за 24 часа, направили му личен обиск, както и му съставили АУАН за нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП, с който му било отнето и СУМПС. Поради несъгласието на ищеца с резултатите от полевия тест, на същия бил издаден талон за изследване на кръвна проба /връчен в 15:55 часа/ като за извършване на изследването П. бил съпроводен до УМБАЛ Бургас. Взетата кръвна проба била дадена за изготвяне на съдебно химикотоксилогична експертиза, от заключението на която, изготвено близо месец по – късно станало ясно, че в кръвта на П. не е установено наличие на наркотични вещества и техни производни. След проведеното медицинско изследване, ищецът бил откаран във Второ РПУ, където малко по – късно му била връчена призовка, с която му се указва задължението да се яви в качеството си на обвиняем по досъдебно производство с № 434 ЗМ -837/2019 г., на 20.12.2019 г. в 10 часа за предявяване на обвинение и разпит. В резултат на всичко това, ищецът не могъл да отпътува за Австрия, където живеел и работил, както и не успял да се яви на работа съобразно уговорките му с работодателя.

Ищецът посочва, че наказателното производство бил прекратено едва на 04.03.2020 г., макар, че заключението на експертизата е било изготвено още в края на месец януари.

Поради тази причина от КАТ отказвали да му върнат и свидетелството за управление на МПС, което му било нужно, за да изпълнява трудовите си функции. Като условие да му бъде върнато СУМПС, на ищеца било указано да заплати сумата от 155 лева – разходи за извършване на експертизата.

В исковата молба са изложени и подробни твърдения относно претърпените от ищеца вреди, в резултат на предприетите спрямо него действия, във връзка с образуваното наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Посочват се 4 вида и характера на неимуществените вреди, претендирани в размер на 2000 лева, изразяващи се в преживян стрес, напрежение, раздразнителност, влошено психическо състояние, неприятни емоции вследствие злепоставянето на П. пред неговите близки и приятели.

Имуществените вреди се претендират в общ размер от 3337.19 лева, която сума представлява сбор от следните конкретно посочени суми: 155 лева – заплатен разход за извършената химическа експертиза; 700 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на защита по ДП № 434 ЗМ-837 по описа на 2-ро РУП Бургас; 35.99 лева – стойността на самолетен билет от България до Германия, закупен на 15.12.2019 г; 146.65 лева – двупосочен билет от Германия до България, закупен на 24.01.2020 г.; 146.65 лева – двупосочен билет от Германия до България , закупен на 28.02.2020 г.; 2307.90 лева – неполучени заплати за два месеца.